Близо 1300 лева ще стане средната брутна учителска заплата от 1 януари 2019 г. след планираното близо 20-процентно увеличение. Основната заплата за младши учител ще се увеличи от 760 на 920 лв., съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев пред bTV и припомни, че за увеличението са отделени 330 млн. лева.
Той коментира и искането за забрана на разговорите по мобилния телефон в час с думите: „Мобилни телефони и разговори в клас – не, дисциплината е важна. Мобилни устройства и учене чрез тях – да“. Той припомни и друг ангажимент на министерството – безплатна Wi-Fi във всички училища и обучение чрез информационни технологии, но „дозирано – не за сметка на социалните компетентности“.
В момента безплатен интернет има, но обхватът на училищата не е 100%.
Освен осигуряването му, се планира осигуряването на образователен облак с отворен достъп до образователно съдържание, като учителите също ще бъдат насърчавани да създават такова.
Преди началото на учебната година текат 850 ремонта и само малка част от тях няма да приключат до 15 септември, като това няма да създаде предпоставки за незапочването на учебната година, увери министърът.
Планира се през тази и следващата година да бъдат обновени общо над 500 училища и детски градини с европейско и национално финансиране, което министърът определи като „огромна“ инвестиция в образователната инфраструктура.
Той коментира и искането на Националния институт по метеорология и хидрология да се отдели от Българската академия на науките, да бъде самостоятелна организация със самостоятелен бюджет. Вчера по този повод спорещите страни се събраха при премиера Бойко Борисов. Липсата на адекватно финансиране за НИМХ може да доведе до спиране на прогнозите за времето. Синоптиците нямат пари дори за септемврийските си сметки за комуникации и ток, не са осигурени финансово и нощните им дежурства.
„Надявам се, че няма да има прекъсване на хидро-метеорологичното обслужване. Ние имаме национална хидро-метеорологична служба от близо 130 години. Вчера едната страна – НИМХ, категорично поиска развод, но БАН не дава.
От десетилетия има нагласа за излизане от БАН. Близо половината време от историята си НИМХ е бил извън структурата на БАН, той не е типичният научен институт. При него научната дейност е по-малката част от дейността, основната е тази по хидро-метеорологично обслужване. Той има международни ангажименти, изпълнява ангажименти по три закона. Не можем без него. Трябва да го запазим с всички усилия“, каза министърът.
Той отново обясни защо в НИМХ има хроничен финансов недостиг – защото Общото събрание на БАН дава почти всички пари за научна дейност и за обществената задача, възложена на НИМХ, по хидпро-метеорологично обслужване не остава почти нищо.
Правителството обаче няма желание то да разрешава спора, а предпочита в БАН да се разберат. Това бе и искането на премиера Борисов, който вчера нареди на спорещите страни да се разберат до идната сряда. На въпрос дали това е било ултиматум, Вълчев днес отговори:
„Не знам дали думата е „ултиматум“, но имаше категорична молба от страна на министър-председателя. Не искаме ние да вземаме решението за извеждане на института от БАН, те трябва да могат да се разберат, да вземат решението в дух на съгласие, в дух на добронамереност.“
„И все пак не можем да бъдем безотговорни – седем сектора, министерства ползват данните и информацията от НИМХ. Ако не могат да се разберат, сме готови да предложим нормативно промени“, каза министърът и потвърди, че, да, това означава отделянето на НИМХ като самостоятелна организация.
Източник: offnews
