От опитите на Едуард Дженър през 1796 г. до новите ваксини, основаващи се на съвременната молекулярна биология, ваксинациите са се превърнали в една от най-разпространените и успешни здравни интервенции. Това, разбира се, си има своята цена.
Колко струва изкореняването на едрата шарка?
Крайната цел в борбата с болестите е тяхното изкореняване. На теория много болести могат да бъдат изкоренени, но на практика познаваме само една, застрашаваща директно хората, която е изчезнала от лицето на земята – едрата шарка. Заболяването е официално обявено за ликвидирано от Световната здравна организация през 1980 г. Тъй като обаче между създаването на съответната ваксина през 1796 г. и елиминацията на болестта зеят цели два века, трудно можем да изчислим общото финансово бреме.
Въпреки това е изчислено, че програмата на Световната здравна организация за ерадикация на вариолата – от създаването си през 1967 г. до последния документиран случай в Сомалия през 1977 г. – струва на международните донори и правителствата на засегнатите държави около 300 милиона долара (с уговорката, че това са само преките програмни харчове). В контраст обаче на високите разходи, в дългосрочен план тези усилия се изплащат, тъй като понастоящем страните не трябва да харчат пари за разработване на ваксини против едра шарка, администрация, кампании, логистика, хоспитализация и прочие.
Какви биха били финансовите ползи от изкореняването на морбили?
Измежду считаните за принципно изкореними болести, поне в рамките на някои региони, Световната здравна организация нарежда морбили, паротит, рубеола, лимфна филариоза и др. За жалост, през последните няколко години се съобщава за нарастване на броя на случаите на морбили в страни, които преди това са били близо до премахването на болестта. В Европа, например, са документирани повече от 34 000 случаи на морбили само през първите два месеца на 2019 г.
Най-очевидната полза от ликвидирането на болестта е намаляването на страданието и смъртните случаи. Подобен успех обаче би имал и икономическа стойност, както показва проучване от 2003 г., публикувано в The Journal of Infectious Diseases. Изследователите моделират седем индустриализирани страни (Канада, Дания, Финландия, Холандия, Испания, Швеция и Обединеното кралство), изчислявайки, че седемте могат да спестят в най-добрия случай до 623 милиона долара, ако болестта бъде елиминирана глобално, дори да допуснем продължаване на имунизационните практики.
Колко струват ваксинациите спрямо други превантивни стратегии?
Разбира се, ерадикацията не е осъществима без ефективно лечение срещу заболяването. Лечението може да бъде или превантивно, като ваксинация, или посредством лекарства, способни напълно да елиминират съответния патоген. В условията обаче на нарастващи разходи за здравеопазване и свиващ се бюджет, изследователите все повече се интересуват от рентабилността на различните видове лечения. Така, например, статия от 2016 г. в Human Vaccines & Immunotherapeutics ни информира, че в сравнение с други подходи за масова превенция, ваксинацията всъщност изглежда по-евтина.
Във Франция, където значителна част от разходите за ваксини (близо 35%) не се поемат от Националната здравноосигурителна каса, най-високият разход с оглед на имунизационния календар в рамките на един човешки живот възлиза на 2431 евро. Този разход, твърдят авторите, е с 25% по-малък от цената на лекарствата за понижаване на липидите или от цената на бисфосфонати за предотвратяване на остеопоротични фрактури. Освен това е на половината от разходите за антихипертензивни лекарства за предотвратяване на сърдечносъдови инциденти и близо 3 пъти по-малко от цената на DPP-4 инхибиторите за лечение на диабет тип 2.
Колко струва разработването на ваксина?
Бизнесът с ваксини е необичайно концентриран, като 80% от ваксините се доставят от пет гиганта: Sanofi Pasteur, GlaxoSmithKline, Merck, Pfizer и Novartis. Д-р Мишел Греко, главен оперативен директор на Aventis Pasteur (днешните Sanofi Pasteur), споделя пред Световната здравна организация, че клиничните тестове и административната регистрация на ваксини представляват около 70% от общия бюджет, необходим за разработване на ваксина.
Няма еднозначни данни относно точната стойност на процеса, но някои автори изчисляват, че разработването на ваксина – от концепцията до пускането на пазара – струва между 200 и 500 милиона долара и отнема между 5 и 18 години. Освен това струва приблизително 50 – 700 милиона долара да се изградят и пуснат в експлоатация съответните съоръжения за производство на ваксини, което отнема средно 7 години.
Как се създава пазар за ваксини в бедните страни?
Разбира се, една по-конкурентна среда би представлява важен двигател за оптимизиране на цените на ваксините. Докато това се случи обаче, важен етичен въпрос е как могат фармацевтичните компании да бъдат убедени да разработят ваксини срещу заболяванията в бедните страни, когато бедните хора не могат да си позволят да ги купуват?
Решението се нарича „предварителен пазарен ангажимент”, чиято цел е да увеличи инвестициите във ваксини за употреба в страни с нисък среден доход чрез намаляване на несигурността, която може да възпрепятства частните инвестиции, и повишаване на конкуренцията и иновациите между компаниите и организациите. На 9 февруари 2007 г. Канада, Италия, Норвегия, Русия, Обединеното кралство и Фондация Бил и Мелинда Гейтс финансираха с 1,5 милиарда щатски долара първата такава програма, която се очаква да ускори разработването на нова ваксина срещу пневмококовата болест и съответно да спаси живота на 5,4 милиона деца до 2030 г.
