Спомняте ли си прекрасния детски роман на Ерих Кестнер „Хвърчащата класна стая“? В него ученици направиха спектакъл, в който разказваха за летяща класна стая, посещаваща различни места. Днес за много от нашите училища тя е вече факт.
–––
„Част от обучението при нас вече е в „облака“, разказва директорът на 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ Диян Стаматов. Благодарение на облачните технологии домашни и помощни материали могат да се качват от учителя за всяко дете, включително индивидуални и съобразени с потребностите му. По този начин преподавателите превръщат учебника единствено в помощно средство, а учениците получават своя уникален урок, насочен основно към тях. „Не сме единственото училище, което работи по този начин, вече станаха доста. Но инвестициите в модерни кабинети и модерни класни стаи за съжаление в момента се правят не от държавата, тя няма подобен ресурс, а от „Америка за България“, разказва училищен директор. По този начин са оборудвани модерните кабинети по природни науки в няколко училища, но парадоксът е, че такива няма например в Националната природо-математическа гимназия в столицата, която ежегодно извежда медалисти от олимпиади точно по тези науки. В момента директорът Ивайло Ушагелов работи по набирането на средства за подобни кабинети. Предишното ръководство споделяше, че наши химици са участвали в международни състезания и са печелили бронзови медали, боравейки само с познанията за химичните формули, без никога преди да са правили реални експерименти поради липса на кабинет.
За първи път с акцентирането върху обучение по природни науки това е на път да се промени. Все повече училища залагат на иновации, но само малка част от тях са кандидатствали за статута „иновативни“, който раздава МОН. Нещо повече – има съмнения, че част от школата, които са го получили, реално не правят нищо кой знае колко креативно, за да обърнат преподаването и то да стане интересно на учениците. Други обаче постигат зашеметяващи резултати.
На първо място, в историята отидоха бележникът, чинът и учебникът. Първото и третото за много от учениците вече са в електронен вид. Що се отнася до чиновете, директорите на училища с по-високи бюджети вече предпочитат да поръчват модулни мебели, които могат да се пренареждат в зависимост от това каква е целта на занятието. „Око в момента се преподава или се решава тест, децата не седят на чинове по двама, а по един, за да не си пречат“, разказва Стаматов.
Ако обаче има задача за работа в екип, масичките се събират в кръг, така че учениците да могат да работят заедно.
Същата е практиката и в столичното 51 СУ „Елисавета Багряна“. Там самите ученици са разработили иновативни начини да разнообразят уроците по география и физика посредством виртуални разходки в различни светове. Васил Анастасов от десети клас сам е разработил очилата, с които съучениците му обхождат виртуалния свят и е обучил останалите си връстници да му помагат. „Имаше предложение от МОН да закупим шкафчета за учебниците, но се отказахме от него. Децата, които учат в профил „Изобразително изкуство“ са изрисували така красиво училищните стени, че не виждаме смисъл да ги загрозяваме с шкафчета“, казва директорът на 51 СУ Асен Александров. Вместо това за учениците, които не притежават мобилни устройства, са осигурени таблети. Който иска, може да си носи учебника, но дори и да не го вземе, това не е беда, защото учителят го проектира на интерактивната дъска. В 119 СУ пък на децата са закупени т. нар. хоумбуци, с които могат да влизат в интернет, за да търсят необходимата им информация, но не и в социалните мрежи. Така, след като преди няколко години българското училище искаше да забрани интернета в клас, сега може да го ползва, образно казано, като „ядрената енергия за мирни цели“.
Един от основните акценти става работата в екип – на учениците се поставя задача и всеки участва в нея според силите и способностите си. Един търси информация в интернет, друг я обработва, трети прави презентацията. Накрая обаче те биват оценявани заедно. На въпрос не е ли това ощетяващо за отличниците, които трябва да мъкнат на гърба си по-слабите, Диян Стаматов отговаря „И в живота, в професионалните екипи твърде често става така. Но ако разликата между децата е чак толкова фрапираща и някой е мъкнал на гърба си другите, при следващи подобни задачи те отказват да работят в един и същи екип и учителите се съобразяват с това“.
Други училища разработват иновации, не толкова свързани с екипната работа, колкото с обединяването на една тема от няколко предмета – например Коледа.
В часовете по литература и история децата се интересуват от фолклор, по география учат къде и как се празнува този обичай, по изобразително изкуство рисуват картички. За следващата година подобна иновация предвижда и 51 СУ. Асен Александров подготвя проект за проблемно базирано обучение, което изисква комплексен подход и познания от няколко вида учебни дисциплини. „Проектът ни ще се казва „ГЛОБАЛНО образование“.ГЛОБАЛНО е абревиатура, която означава Гражданско,Личностно,Обществено,Бизнес,Аналитично,Логическо,Новаторско Обучение“, разказва той. При обучението на децата ще се поставя една ключова тема, а учителите учителите по отделните предмети ще формулират подходящи подвъпроси по нея, които са свързани с конкретно преподавания от тях учебен материал, като съгласуват помежду си възможностите за интердисциплинарни уроци и междупредметни връзки. В преподаването могат да се включат и родителите, съобразно професиите и интересите си. „Предвиждаме родителски интерес към новия метод, поради кампанията , която провеждаме от години “Родител – учител за един ден”, казва Александров. След като учителите поставят подвъпросите, те ще стимулират учениците да зададат своите въпроси по глобалната тема. След това имат шест седмици да работят по нея. „Последната седмица е представителна, през нея се анализират отговори, представят се проекти, видеа, материали“, обяснява директорът.
Методът напомня донякъде на образователния модел на Благовест Сендов, както и на финландската образователна система.
Професионалната гимназия по ресторантьорство във Враца пък набляга на друга иновация – обучение по професията на български и чужд език. Часовете са слети в блок, като първият преподавател обяснява, например, за качеството на отделни напитки на български език, а в следващия час децата се сдобиват и с тази информация на английски, като по този начин получават езикови познания по професията, за която се подготвят. Има и училища, които преподават по сугестопедичния метод, разработен от българския учен Георги Лозанов, който е особено подходящ за изучаване на чужди езици, и по метода на Мария Монтесори, който акцентира повече върху интересите на детето и върху развиването на способността му да открива света само.
Източник: www.standartnews.com
