Начало » Бакалавър » Защо да учим психология?

Защо да учим психология?

  • bobi
  • 05 сеп. 2018
  •  Коментарите са изключени за Защо да учим психология?

Може би най-добрият отговор дава Джон Гибсън Маквикър още през 1853 г.:

„Човешката природа не е само обект на любопитство. Тя е източникът на всички наши радости, сборът от всичките ни способности и възможности. Тя е великият майстор, на когото поезията, красноречието, историята, философията и всички изкуства и науки дължат съществуването си. Тя е грандиозният инструмент на чувствата, комуто животът дължи целия си интерес. С една дума, тя е това, което ни прави такива, каквито сме. Тя е нашият Аз. Изучаването ѝ следователно не може да бъде нищо друго, освен дълбоко интригуващо.“ 

Голямото мнозинство от психолозите работят в три области – клиничната, консултативната и училищната психология.

Психологията е от този род науки, който не се влияе от националните особености на университетите, в които се преподава. 

Каквото и направление в психологията да изберете, трябва да знаете, че това е професия, която изисква учене през целия живот.

Заглавието е буквалният превод на думата „психология” и идва от гръцките   ψυχή — душа, дух и λόγος — наука. В съвременността думите „дух” и „душа” са останали по-скоро в полето на теологията и философията. Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания. Макар че психологическото познание обикновено се използва за оценка и третиране на проблеми с психическото здраве, то служи и за разбиране и разрешаване на проблеми от много други области – от образование до разкриване на криминални престъпления.

Ако допреди половин век психологията нямаше статут на особено популярна наука, то днес тя изживява своеобразен Ренесанс. За трета поредна година психологията е една от най-желаните специалности от  кандидат-студентите във водещите университети в България.

Какви качества са необходими?

Първо – този, който не може да уреди собственият си живот, не може да дава акъл на другите. Това звучи доста просто и очевидно, но малцина всъщност го осъзнават. Желаещите да завършат психология и да бъдат полезни на своите фирми, учреждения, а и на обществото като цяло, трябва да са в състояние първо да сложат ред в собственият си живот.

Второ, в зависимост от професията, която изберат, психолозите ще трябва да се сблъскат с много неща – от двойки с проблемна връзка, през пакостливи ученици до престъпници. Ако човек не е в състояние да се отърси от хорските проблеми след като свърши работа, то тази професия надали е подходяща за него. В най-лошия случай просто цялото натоварване може да се пренесе в личния живот и семейството на психолога, което ни връща към първа точка.

И накрая, няма как да не отбележим едно също очевидно, но много често пропускано условие: Способността да преценявате хората и техните качества. Това е особено важно за тези, които ще се занимават с управление на човешки ресурси, но може да се каже за практически всички професии, свързани с психологията.

Психологията е наука, която изучава поведението, мисловните процеси, както и чувствата на хората. Неин обект на интерес са факторите, механизмите и закономерностите на възникване, развитие и проявяване на психиката като субективно отражение на света. Мнозинството психолози работи в областта на клиничната, консултативната и училищната психология, но също и на индустриалната и организационна. Най-популярните области на науката психология са свързани с консултативната и клинична психология. Често човек, когато си представя психолога, всъщност говори за клиничен психолог.

Клиничната психология е тази част от психологичното познание, която е свързана със здравето, страданието и болестта. Тя определя индивидуалните и типичните прояви в поведението, мисленето и емоциите на човека и се опитва да изясни индивидуалните специфики на човек и връзките им със страданието. Клиничният психолог е преминал през клиничен тренинг, за да работи с телесни и психични разстройства и страдания. Той се занимава с изучаване, диагностициране, лечение и превенция на психични и емоционални разстройства и увреждания.

Провежда диагностични интервюта, психологични тестове, обобщава получените резултати и изготвя психологическа оцека. Той също така може да консултира деца и възрастни, имащи травматични преживявания, житейски кризи, психични и физически страдания, емоционални и поведенчески разстройства, в перспективата на определен психотерапевтичен метод и в зависимост от формирането си.

Къде се изучава в България

Безспорен лидер по преподаването на психология у нас, според родното образователно министерство, е Софийският университет. Най-старият вуз, който предлага обучение и в бакалавърска и в магистърска степен събира 63 точки. Това е с цели десет повече от класираният на второ място Нов български университет. Университетите в Пловдив, Варна, Велико Търново и Благоевград са с твърде близки резултати и на практика не може да си вадим изводи за качеството на обучението по психология в тях.

Класация на висшите училища в България

Класиране Висше училище Град Образователна степен Резултати
1 Софийски университет „Св. Климент Охридски“ София бакалавър, магистър 63
2 Нов български университет София бакалавър, магистър, доктор 52
3 Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Пловдив, Кърджали, Смолян бакалавър, магистър, доктор 49
4 Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ Велико Търново бакалавър, магистър, доктор 47
5  Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ Варна бакалавър, магистър, доктор 46
6 Югозападен университет „Неофит Рилски“ Благоевград бакалавър, магистър 46

Източник: http://rsvu.mon.bg/

Къде се изучава в чужбина

Класацията, която ще ви представим е дело на QS World University Rankings.Изглежда най-добрите дестинации за изучаване са САЩ и Великобритания. На първо място обаче е поставен университетът Харвард. Като изненада може да определим и факта, че родината на всички съвременни течения в психологическата наука – Германия – не присъства в класацията. Но последното може би е слабост на проучването, което взима предвид повече специалности при формирането на оценка.

Класация на висшите училища в чужбина

Класиране Висше училище Държава
1 Harvard University САЩ
2 Stanford Univesity САЩ
3 University of Cambridge Великобритания
4 University of Oxford Великобритания
5 University of California, Berkeley САЩ  
6 UCL (University College London) Великобритания

 *- в тази класация, най-високият резултат е 100.0 

Какви предмети се изучават

Психологията е от този род науки, който не се влияе от националните особености на университетите, в които се преподава. С други думи – има голямо припокриване на учебните планове у нас и в чужбина, дори и в случаите, когато подредбата на отделните дисциплини е малко по-различна. Традиционно обучението започва с исторически преглед на основните течения в психологическата наука. (Същото впрочем се прави и в други хуманитарни специалности – философия, културулогия, политология и т.н.)

След това се преминава към различните дялове на науката. При бакалавърските програми те са само очертани, без да се навлиза в твърде много детайли, докато в магистратурите обикновено се поставя акцент само върху 1-2, избрани от самите студенти. Сред конкретните предмети които се изучават са: Народопсхихология, Психолингвистика, Етика, История на психологията, Логика, Реторика и т.н. В българските университети понякога има и часове по-чужд език, което по принцип не е практика в другите страни, но пък в никакъв случай не е минус.

Каква е разликата между психоанализа срещу психиатрия

Благодарение на филмите (най-вече американски) сме свикнали да виждаме психоаналитици. Те говорят сложно и бавно, с авторитетен тембър и накрая стигат до извода, че пациентът им е „пасивно агресивен”. Така или иначе – това е сред най-желаните възможности за професионална реализация. Работата на психоаналитиците е отговорна и включва както индивидуални, така и групови (например семейни) консултации. Засега не е твърде популярна в България, но големият брой психолози, които не могат да си намерят работа по специалността вероятно ще промени това в близките години. Единственото нещо, за което трябва да предупредим е, че най-успешните психоаналитици завършват и докторантура в тази област.

Психиатрията е колкото сродна, толкова и различна от психоанализата. Много хора погрешно смятат психиатрите за психолози, но всъщност те завършват медицина и в последствие специализират психиатрия. Тоест – те са преди всичко лекари и се занимават с много тежки клинични случаи. Но и сходствата не са малко – много от учебните дисциплини, които изучават психолозите, рано или късно попадат и в програмата на психиатрите. За разлика от аналитиците, психиатрите могат да предписват лекарства и да препращат към други лекари. Като стана дума за лекарства, най-разпространената критика към психиатрите е именно прекомерното изписване на антидепресанти, някои от които могат да предизвикат зависимости.

Възможности за кариерна реализация

Голямото мнозинство от психолозите работят в три области – клиничната, консултативната и училищната психология, но възможностите за кариерна реализация не се изчерпват с това. Например – в бъдеще ще се търсят все повече нови специалисти по индустриалната и организационна психология. Това е така, защото новите практики в мениджмънта залагат много на оптималната мотивация на служителите. Психолозите могат да се занимават и със социални дейности и интеграция на малцинствата – нещо, за което в България трябва да започне да се говори от добре образовани професионалисти.

Това са само два примера, за които рядко се замисляме, но със сигурност могат да се изброят и още. В същото време не трябва да забравяме, че популярността на специалност Психология е нож с две остриета – конкуренцията на пазара на труда също ще се засилва.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top