fbpx
Начало » България » Теодосий Теодосиев, учител: Имаме нужда от нов Ренесанс

Теодосий Теодосиев, учител: Имаме нужда от нов Ренесанс

  • bobi
  • 22 май 2019
  •  Коментарите са изключени за Теодосий Теодосиев, учител: Имаме нужда от нов Ренесанс

Теодосий Теодосиев, известен повече като Тео, е преподавателят по физика, който за повече от четири десетилетия е обучил в школата си шампиони от световни олимпиади с общо над 100 медала, а учениците му продължават образованието си в най-престижните университети в САЩ и Великобритания. Той е главният герой на новия документален филм „Формулата на Тео“, чийто сценарист и режисьор е Николай Василев.

Филмът ще бъде прожектиран днес от 19.00 часа в кино „Одеон“. Следващата прожекция е на 24 май от 18.30 часа отново в кино „Одеон“. Междувременно „Дневник“ разговаря с Тео за свободата, образованието, времето и неговите методи на преподаване.

По времето на комунистическия режим са ви упреквали, че правите от учениците си свободолюбиви хора…

– Свободолюбив можеш да направиш само човек, който вътрешно е свободен. Това е дълъг процес. Баща ми казваше, че някои хора са родени роби и дори да няма робство, пак ще намерят на кого да робуват. По време на 400-годишнината от смъртта на Галилей Ричард Файнман, Нобелов лауреат, застава на неговия гроб и казва, че го е срам. Защото преди 400 години Галилей е рискувал да твърди неща, за които Инквизицията може да го осъди. А днес няма Инквизиция, но във всеки брой на „Ню Йорк таймс“ има хороскоп, тоест хората продължават да вярват в неща, които още тогава са били суеверия и не са по-добри с нищо от предците си. По времето на социализма имаше инквизиция за свободолюбивите. Хора, които си даваха живота, за да има за правото да имаш права. А сега уж имаме права, но хората продължават да живеят по онези закони. Не мислят свободно и не смеят да действат свободно. За всеки случай.

Какво влияние оказват съвременните технологии върху човешкия ум?

– Преди 2400 години Аристотел е казал, че някога хората са били много умни, но откакто е измислена писмеността, те всичко записват и нищо не знаят. Днес всичко се търси в „Гугъл“ и много съвременни хора си мислят, че като натиснат копчето на дистанционното, са много умни. Преди повече от 6000 години халдейските астрономи са разполагали само с канапчета, отвеси, ъгломери и са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения. Може ли днес някой да направи това без технологиите, с които разполагаме?

Наричате метода си на преподаване „създаване на силов интелект“… Бихте ли го дефинирали и как го създавате у учениците си?

– Както спортистите тренират във фитнеса, така и мозъкът не бива да се остава без дейност, защото като всеки друг орган, оставен без работа, той атрофира. Хората трябва всекидневно да упражняват мозъка си – да решават задачи от всякакво умствено естество. Това е още по-важно за децата, за да не закърнее умът им още от малки. Те още от съвсем ранна възраст са в състояние да усвояват по няколко езика, но трябва да се започне отрано. Методологията ми е да ги науча на интензивен и продължителен интелектуален труд. На школата работим от 8 сутринта до 12 вечерта само с прекъсване за хранене. Поставям ги в творчески условия. Трябва да измислят задачи като за олимпиади, което не е лесна работа.

Теодосий Теодосиев

© Николай Василев

Теодосий Теодосиев

По какъв начин успявате да запалите и мотивирате така бързо учениците си? И какви съвети бихте дали на другите учители?

– На първо място, на учителя трябва да му е интересно. Ако на него му е интересно, той ще направи така, че и на учениците да им е интересно. Необходимо е и да има качества на аниматор. Когато види, че децата губят интерес, да им направи забава. Някои ученици идват на моите занятия просто заради шоуто, в което постоянно се появява по нещо интересно. Теорията ги увлича след достатъчно дълги занятия. Но първоначално те трябва да бъдат запалени по всякакви други начини – да се подслади науката с подходящи занимателни експерименти, задачи, приказки от всякакво естество.

Преподавайки физика, вие говорите и за история, философия, поезия, литература. Това напомня за едни по-стари времена като Ренесанса…

– Може би това е най-подходящата дума. Това е едно ренесансово поведение. Светът има нужда от нов Ренесанс, защото в момента отива на много зле и може да се самоунищожи. Единственият изход е да си върнем ренесансовото мислене. Опитът показва, че големите открития се правят на границата между науките. ДНК спиралата беше открита от хора, които по образование са физици – Уотсън и Крик. Но хората се омързеливиха и искат да получават сдъвкана храна, някой да им покаже наготово картинката. А не спокойно да прочетат от огромното количество знания, натрупани от предните поколения, и така да развиват собственото си въображение. Да си представят сами, вместо да гледат готовата картинка. Отказът да четем закърнява въображението.

Казахте, че светът отива към самоунищожение. Защо?

– Заради така наречената екшън култура. Първобитният човек е разполагал с мускулната си енергия. Бил е в състояние да направи добро или зло в малки мащаби. Днес хората разполагат с невъобразими възможности. По комунистическо време в „Работническо дело“ веднъж бяха писали, че американците са много зле, защото разполагат с ядрено оръжие, с което могат да унищожат Земята 4000 пъти. А Съветският съюз може да унищожи Земята 12 000 пъти. Екранът възпитава чрез екшън герои и масови убийства. За да спаси един човек, героят убива хиляда и един. Труповете хвърчат, а хората се радват. Както и компютърните игри – първи живот, втори живот, 99-и живот. Хората умират еднократно – и толкова. Внушава се колко е лесно да убиваш и колко е безопасно да те убият. За мен това е престъпление. В едно цивилизовано общество, което иска да опази живота и здравето на гражданите си, за това трябва да се влиза в затвора.

Преди имаше такъв случай – едно дете ритна съученичката си в корема и тя умря. Хората коментираха защо в училището е нямало медицинска сестра, сякаш в такъв случай тя има с какво да помогне. Никой не се запита откъде това дете е видяло как се рита в корема. В почти всички филми има бойни изкуства и хората се ритат по хиляди пъти.

Кадър от снимачния процес на "Формулата на Тео".

© Николай Василев

Кадър от снимачния процес на „Формулата на Тео“.

Какви са най-големите проблеми в образованието в България днес?

– В нашето общество има дефицит на морал – не само в училището и университетите. Това се трупаше от отдавна и започва от времето, когато Маркс казва, че моралът е буржоазна измислица за по-лесно сплашване на пролетариата. Но в основата си моралът е обществен кодекс, чиято основна задача е да прави така, че един гражданин да не посяга на правата на друг гражданин. Ние сме общество на масовото лъгане. По времето на комунизма се казваше: „Ние ги лъжем, че работим – те ни лъжат, че ни плащат.“ Много хора продължават да живеят по тази максима и това е основната причина да сме последни в Европейския съюз по жизнено равнище. Когато се научим да не разсъждаваме по този начин, ще станем като другите европейски държави – всичко ще бъде по-добре и ще имаме по-високи доходи.

Досега няма фалирали училища или университети, а би трябвало да има. Когато се дават пари на някаква институция, в случая образователна, липсва какъвто и да било контрол за резултатите. Има ученици, които в 12-и клас не могат да решават дроби. А ако човек завърши медицина с преписване, това е опасно за всички. Затова парите за образование не трябва да се дават на калпак. Трябва да е ясно какво се е случило с тези пари. Пазарното общество е конкурентно и ако работиш некачествено, стоката ти не се продава и получаваш нула. Ако сме честни, трябва да пишем на едно дете нуличките. За да се научи, че ако не си върши както трябва работите, ще получава нула и в живота. Иначе просто го лъжем, че всичко е наред.

Вие сте искали да се занимавате с изкуство. А сега казвате, че от всяка професия може да се направи изкуство. Каква е вашата формула?

– По призвание аз съм хуманитарист, попаднал сред хората на точните науки. Смятах да стана художник или поет. Имах няколко неуспешни опита. След това се оказа, че не мога да си върша работата как да е. Това е резултат от възпитанието, което ми дадоха родителите ми – човек си върши работата, докато я свърши до съвършенство. Някои колеги, като им платят за 20 часа и изтече времето, пускат тебешира и спират да работят. Учили са ме да не спирам по средата на работата. Това възпитание идва още от старите българи, които Иван Хаджийски е описал в „Бит и душевност на българския народ“. Българинът от векове е бил научен да си изпипва нещата докрай. Това е и европейското възпитание. Един германец работи в несвяст, докато не остане доволен от работата си. Не от парите. Парите идват после.

Българинът е имал тези ценности в продължение на векове и затова е успявал да оцелее при всякакви катаклизми и исторически премеждия. Но по време на социализма той до голяма степен загуби тия си качества, защото и да работиш, и да не работиш, получаваш заплата. И този, който работи некачествено, даже смята за глупак този, който работи качествено. Защото вторият хвърля много усилия за едни и същи пари. Такива хора минават за наивници и за донкихотовци. Много пъти са ме обвинявали, че съм Дон Кихот. Това не ме бърка. Продължавал съм да си върша работата, докато не я свърша както трябва. Защото се оказа, че съвършено свършената работа е произведение на изкуството. Разликата между бояджията и художника е, че художникът прави нещата до съвършенство. Във всяка професия може да бъде така.

Много хора смятат, че дарявате труда си…

– Имаше един училищен директор, който казваше – свърши я тази работа и без това не си цениш труда. Но аз отлично знам истинската цена на труда си. Не съм някой наивник. Ходил съм по света и съм видял къде как се работи. Имам достатъчно ясна преценка за себе си и за околните. Много добре знам, че ако тръгна да работя за това, мога да спечеля много пари. Но от идеологически съображения предпочитам да подарявам това, което правя. Исус е казал: „Даром получавайте, даром давайте.“ Така се печели удовлетворение от по-високо естество. И неща, които с никакви пари не могат да се купят.

За ремонта на бившето училище по хидравлика Тео е дал и лични средства.

© Николай Василев

За ремонта на бившето училище по хидравлика Тео е дал и лични средства.

Съвременният човек сякаш е свикнал повече да взема, отколкото да дава. Това синдром на времето ли е, или винаги е било така?

– Това са войнстващият материализъм и войнстващият егоизъм. Когато бях ученик, един директор на гимназия, Карагьозов, казваше, че стойността на един човек се изчислява като една дроб: с числител и знаменател. Знаменателят е това, което получава, а числителят – което дава на обществото. Ако някой не дава нищо, а само получава, неговата стойност е една кръгла нула. А ако някой много дава, докато нищо не иска – стойността му клони към безкрайност. Голямата личност е тази, която много дава на обществото и не иска нищо насреща.
Моят принцип е да не искам нищо. Даже имах намерения да работя до гроб, без да търся пенсия. Обаче насила ме пенсионираха, защото станах неудобен и трябваше набързо да ме махнат от училище.

Тоест в момента не работите в училище?

– Не. През цялата година водя безплатни кръжоци. А през лятото правим школи с деца от цяла България и от цял свят. Идват отвсякъде – от Калифорния до Шанхай.

Ремонтирате старо училище, за да правите там школите си…

– Това училище беше превърнато в обор. В момента го ремонтираме, за да отново стане училище. Вече сме оправили покрива и сме прекарали вода и електричество. Ремонтираме държавно имущество. Това е било училище по хидравлика и е 2000 кв. метра. Необходими са ни лаборатории, защото сме не само теоретици, но и практици. От нашите ученици излизат най-големите специалисти по нови технологии. Давал съм и лични средства от мизерните си доходи. Всички, които участваме в кампанията, правим жертви. Моят ученик и колега Георги Бянов, който също работи, дава безплатно квартира на учениците, които идват на кръжоците. Не само не получаваме пари, но и даваме, за да можем да си вършим работата.

По какъв начин хората, които биха искали да помогнат, могат да дарят средства?

– Мои бивши ученици направиха фондацията „Тео“. Преподавал съм както на тях, така и на техните деца. Изпитвам към тях безпределно доверие. Те се занимават с материалните проблеми.

Казвате, че е много важно да си даваме сметка, че сме наследници на една цивилизация от последните 10 хил. години. Каква е мисията ни като наследници?

– Трябва да изпитваме благодарност към хилядите поколения преди нас, които са ни оставили духовни и материални ценности. После трябва да се опитаме и ние да добавим нещо в кошничката с дарове. И след това да я предадем на следващите поколения.

Следващите прожекции на „Формулата на Тео“ са на:

24 май от 18.30 – Филмотечно кино „Одеон“, София
25 май от 19.00 – Фестивален Конгресен Център, Варна – специален гост Теодосий Теодосиев
26 май от 19.00 – Дом на киното, София
29 май от 19.00 – Дом на киното, София
30 май от 19.00 – Филмотечно кино „Одеон“, София
30 май от 18.30 – Lucky Дом на киното, Пловдив – специален гост Теодосий Теодосиев
05 юни от 17.00 – Младежки дом, Пазарджик – специален гост Теодосий Теодосиев
14 юни от 18.00 – Културен дом на Нефтохимика, Бургас – специален гост Теодосий Теодосиев

 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top