Зщо толкова много хора днес се чувстват принудени да бъдат постоянно заети с нещо? Защо когато пред нас няма купчина от задачи и проекти, които да изискват пълното ни внимание, ние започваме чувстваме тревожност и притеснения, когато трябва да е точно обратното? Постоянната заетост се е превърнала в нещо нормално, а това е голям проблем.
Желанието ни да „бъдем заети“ е истински парадокс, който накратко може да бъде описан по следния начин:
Хората, които имат амбицията да постигат нещо значимо в работата си и да бъдат признати на базата на своите умения, талант и познания, обикновено са в центъра на всички дейности в офиса и получават най-много задачи, или иначе казано –те са „най-заети“. Колкото по-зает е човек обаче, толкова по-трудно е той да изпълнява задълженията си по възможно най-добрия начин и да показва същата продуктивност и креативност, на която е способен, когато работи по по-малък брой задачи.
Ако фактът, че всички в офиса ви търсят за помощ е доказателство, че се справяте добре с работата си, то донякъде е логично да започнете да мислите, че „да си зает“ е синоним на това „да си ценен“ за компанията. Истината обаче е, че обратното на заетостта не е мързела, нито бездействието. Обратното на това постоянно да си зает е да си целеустремен. Целеустремените хора се придържат към своите приоритети и не се страхуват да казват „не“ на ангажиментите, които не допринасят за техния успех. Да бъдеш зает означава да позволяваш на другите да контролират времето ти, докато целеустремения човек държи съдбата си в собствените си ръце.
Защо постоянната заетост се превърна в новата религия на работното място и как тя убива креативността, продуктивността и щастието
Когато попаднете в лапите на култа към заетостта ще трябва да се разделите с един от най-добрите инструменти, гарантиращи щастие и продуктивност на работното място, както и едно от най-добрите предпазни средства срещу прегарянето – почивката. За да може да вършим работата си качествено и да постигаме резултатите, които се искат от нас, ние се нуждаем от време, в което да се откъснем от сгъстената атмосфера и забързаното темпо на съвременното работно място.
Вместо обаче да търсим начини за отдих, ние се впускаме обратно в спиралата на неспирната заетост. В проучване на обстоятелствата и стиловете на работа, които водят до претоварване и бърнаут, екип от ideas42 открива една обща черта. Докато почти всички компании в света на бизнеса твърдят, че времето за почивка и баланса между работата и личния живот са техни приоритети, много малко всъщност демонстрират тези си ценности с действия.
Каква е причината за този дисонанс? Защо сме толкова вманиачени на тема заетост, когато в действителност не искаме да сме затрупани с работа?
За някои хора проблемът е в нереалистичните очаквания. Компанията ви не разполага с достатъчно служители и вие имате чувството, че нямате друг избор, освен да работите извънредно, компенсирайки липсата на персонал. При други става въпрос за лошо управление на времето, при което те скачат от една задача на друга, без да се замислят за това които дейности са наистина важни и кои не си заслужават времето и енергията.
Съществува обаче и един по-лош сценарии – вие обичате да сте заети.
Когато заетостта се превръща в бърнаут
Някои хора не се чувстват добре, ако не са заети с нещо. Тази заетост обаче води до претоварване и дори до по тежки психически и физически проблеми.
Дори когато осъзнаваме напълно нуждата от повече баланс между работата и личния живот, фокуса върху смислената работа и почивката в края на деня, в много случаи ние не задоволяваме тази нужда.
Това се дължи на феномена tunneling. В най-общи линии той представлява следното: Когато сте заети с преглеждане на имейли, потушаване на „пожари“ по последния ви проект и с поредица от срещи с вашите мениджъри, не ви остава време за нищо друго. За да се справи с този недостиг, мозъкът ни „пуска щорите“. Изведнъж ние спираме да виждаме голямата картина и се фокусираме само върху това, което е пред носа ни(често незначителни задачи). В края на деня, когато щорите най-накрая са вдигнати, ние осъзнаваме, че всъщност не сме постигнали нищо значимо, въпреки че сме се скъсали от работа. Ако не предприемем мерки срещу този феномен, не след дълго нашата постоянна заетост се превръща в бърнаут.
Какво е обратното на заетостта?
Ако да бъдеш зает наистина е толкова лошо, то каква е алтернативата? Да бъдеш мързеливец? Може би да гледаш на всичко с апатия? Както казахме по-рано, постоянната заетост се характеризира не само с липса на време, но и липса на избор.
През годините изследователите на заетостта са установили, че има много дейности, които са „противоположни“ на нея, но същевременно с това полезни за хората. Ето няколко примера:
Мечтателството – Проучванията показват, че когато човек не върши нищо или скучае в мозъкът му се активира зона, която е отговорна за креативното мислене.
Целенасочената почивка – Отделянето на време за дейности, които ви носят удовлетворение извън работно време(като например хобита) е в основата на успеха на повечето знатни и не толкова известни предприемачи, артисти и мениджъри.
Социализация – Едно прочуване е установило, че хората, които отделят повече време на общуването с други и социалните взаимодействия показват по-високи нива на умствена активност веднага след контакта.
Дистанциране от работата – Според изследванията хората, които успешно се дистанцират от работното си място, докато са вкъщи, страдат по-рядко от преумора и не отлагат толкова често, колкото другите. Те като цяло имат по-добро психическо и физическо здраве
Заетостта не е всичко в живота
Малко са нещата, които карат човек да се чувства по-зле в края на деня от липсата на смислен отговор на въпроса „Какво направих днес?“.
Постоянната заетост ни отдалечава от нашите цели и отнема контрола върху живота ни от нашите ръце. Спрете да се притеснявате за заетостта и си позволете да имате свободно време.
Както е казал римският философ Сенека в своя диалог „До Павлин за краткостта на живота”: „Всички са съгласни, че един зает човек не може да се занимава пълноценно нито с красноречие, нито с науки, понеже духът е разкъсан на много страни, нищо не поема надълбоко, а всичко отхвърля като натрапен му товар. Няма изкуство, което да е тъй чуждо на заетия човек, както изкуството да се живее, нищо не се учи по-трудно.”
Или пък както казва Тим Крейдър в заключението на своята книта „The ‘Busy’ Trap”: „Животът е твърде кратък, за да бъдеш зает.“
