Представете се с няколко думи.
Казвам се Нина Денисова. Завършила съм специалност социология в СУ Св „Климент Охридски“. От близо три години работя в международна агенция за маркетингови изследвания “Ipsos”, която е сред топ 3 на изследователските агенции в света, с офиси в 86 държави и над 5000 клиента. Заемам позицията на ръководител качествени изследвания или иначе казано отговарям за отдела, който се занимава с изследвания, базирани на качествени изследователски методи. Изследователската маркетингова дейност е динамична и изисиква справяне с множество и различни задачи и предизвикателства. Работата ми основно се състои в създаване на дизайн и инструментариум на изследвания, анализ на данни, писане на доклади и презентация на резултати. Всички задачи обаче имат една основна цел и търсен краен резултат – разбиране на консуматорските практики и консултиране на клиентите ни по отношение на продукти и услуги, които те предлагат или искат да предложат на пазара.
Какво ви накара да изберете социологията за ваша професия?
Оказва се, че не аз намерих социологията, а тя мен. На изхода на гимназиалното образование, нямах конкретна идея за професионалния път, който искам да следвам. Знаех само, че искам да разбера света около мен – вълнувах се от социалните взаимодействия, търсих обяснения на „нещата“ и не обичах да боравя с готови дефиниции, а да намирам сама отговорите. Така социологигията ме привлече със своя критичен поглед към света – любопитен и буден по детски, но разбиращ и анализиращ с пипетата на изследователя. Социологическото знание за мен е компас за ориентация в непредвидимия и динамичен живот и пазар на труда. Компас, който ме отведе в изследователската индустрия и където продължих да търся отноворите на въпросите, които ме вълнуваха и като дете.
Какви са най-големите заблуди относно работата на социолозите според вас?
Всъщност, мисля, че много малко хора наистина знаят какво е социологията и колко широк е кръгът от проблеми, който занимава социолозите. Предмет на науката социология е човешкото общество, и за да може да го разбере, тя трябва да погледне отвъд булото на привидностите- нещата, които приемаме за нормални и даденост, и да обясни процесите, които са ги направили такива. Например, проблем на социологията може да бъде защо се срамуваме, в какво вярваме, в какво се изразява разбирането ни за красота или пък как общуваме; така кръга от проблеми, с които се занимава социологията съвсем не се свежда до прогнозирането на изборни резултати. Така че бих казала, че това е най- голямата заблуда за работата на социолозите – че се занимават само с електорална социология и избори.
Какви са възможностите за кариерно развитие пред завършилите социология?
Както ви споделих, обхватът от теми и проблеми, които засяга социологията е повече от широк – на практика, социологията сякаш е повече начин и нагласа на мислене отколкото професионално поле, в което тя работи. Ролята й на инструмент за тълкуване на социалната среда, я прави гъвкава, адаптивна и работеща в много сфери на професионална заетост. Така можем да открием социолози, успешно реализирани в различни области след като са надградили своите знания и са усвоили компетенциите, необходими за работа в тях. Сред тези професионални области се открояват тези на медиите, маркетинга, рекламата, човешките ресурси, неправителствените организации, публичния сектор и други. Разбира се, основната професионална област, която се явява някак естествено продължение на образованието по социология е изследователската индустрия. Казвам изследователската индустрия, въпреки че често в публичното пространство те се наричат с обединителното име „социологически агенции“. Въпреки редица сходства, можем да отграничим два основни типа агенции спрямо преобладаващия тип изследователска насоченост – изследователски агенции, които се занимават със социално-политически проучвания и изследователски агенции за пазарни изследвания. Тези агенции са се превърнали в интердисциплинарни работни места, в който можем да срещнем не само социолози, но и историци, статистици, психолози, икономисти, културолози и т.н. Както вратите на агенциите често се оказват отворени за професионалисти от различни области, така и отворените врати пред социолозите се оказват многобройни и разнообразни – професионални сфери основани на знанието; професионални полета, произвеждащи информация, тълкуващи явления или създаващи образи, продукти и услуги.
Какво е състоянието на бранша в България? Защо толкова често има критики към безпристрастността на агенциите?
Често именно агенциите за социално-политически анализи са онези, които създават публичния образ на социологията в България. Те създават образа на социолога-медийна звезда, който ръкомаха бурно, говори сложно, но умно и се опитва да предвещава политическото бъдеще на страната. Разбира се, социологическите агенции се занимават и с други въпроси освен политическите, за които често говорят и публично, но някак силна тенденция продължава да бъде обвързването на социологическото знание основно с политическото поле. Като такова, политическото поле е оцветено от множество силни емоции, в него са вплетени много надежди, вярвания, но и страхове на хората. Всички те, заедно с общото усещане на недоверие в политическия и икономически живот, както и несигурността в представянето на информация свързана с тях, засилват подозренията сред обществото за политическата зависимост на тези агенции. За разлика от агенциите с насоченост в социално-политическите изследвания, изследователските агенции за маркетингови проучвания не страдат от тези подозрения, тъй като често данните, произведени от тях не достигат до широката публика, бидейки частна собственост на клиентите, които ги поръчват. Клиентите на тези агенции за пазарни проучвания имат нужда от възможно най-точна картина на пазара, която да служи основно за развитието на техния бизнес и често не става публично достояние.
Какво бихте посъветвали младите хора в България, които са се ориентирали към специалностт „Социология”?
Вярвам, че младите са достатъчно умни и често не се нуждаят от съвети – те са будни, силно интуитивни и адаптивни, защото живеят в много динамична среда. И все пак, бих искала да им кажа да бъдат активни, любопитни и да имат рефлексия към света, в който живеят. Да поставят под въпрос онова, което виждат, но и да се учат и уважават опита на тези, минали преди тях по същата пътека. А тези, от тях, които са се ориентирали към специалност Социология, бих им подшушнала да развиват общата си и социологическата си култура, да се включват повече в учебни изследователски практики, да стажуват повече и да се фокусират върху усвояването на чужди езици и компютърни програми. Оказва се, че често обучението по английски език не е фокус в програмите на редица специалности в България. От друга страна, комуникацията в изследователския сектор, а и редица други вече се случва не на български език.
Не на последно място искам да припомня на младите хора, че това със сбъдването на мечтите е истина дотолкова, доколкото са достатъчно смели да си ги пожелаят и достатъчно борбени, за да започнат работа в тяхната насока. И тогава те се случват. Затова – дерзайте смело напред!
