Всеки прави грешки. Човешко е. Особено днешно време, когато човек пише бързо на клавиатурата е много лесно да се “изядат” букви, запетайки и т.н. И все пак, чисто техническите грешки не могат да обяснят изцяло някои масови явления. Изглежда имаме проблем с обучението по български език, защото нивото на грамотност на младите хора е притеснително. Какви може да са причините?
Българският не се учи достатъчно в училищ
Не гледайте програмата. Мога да ви кажа както от личен опит, така и от разговори с много други хора, че часовете по български език почти спират след 6-ти клас. Тогава започва подготовката за изпитите след 7-ми клас и се учи само това, което необходимо за тях. В гимназията се учи основно литература. По мое време в часовете по български език сме имали български език само 2-3 пъти годишно. През останалото време – само литература. Покрай матурите се решават и конкретни примери за задачи, които биха могли да се паднат на тях.
Няма програми за деца, чийто роден език не е български
Сред малцинствата има по-сериозен проблем с българския език, който упорито не искаме да признаем. Има хора в тази страна, за които българският не е роден език. Това е причината сред циганските общности масово да се говори характерният развален български. Той може да е забавен за скечове по телевизията, но всъщност лишава много хора от интегриране в обществото, а страната ни като цяло – от възможности за икономическо развитие.
Сричаме… и така цял живот
Има нещо фундаментално сбъркано със сричането. Така хората игнорират значението на думите и гледат само съответните букви. Буквите и сричките нямат самостоятелен смисъл. Далеч по-добра система е научаването на цялата дума. Не казвайте, че е твърде сложно, защото децата и сега учат английски така. Той впрочем е несравнимо по-сложен откъм вариации при произношението, но все пак се получава.
Има откровено глупави правила
Ако случайно сте харесали статията дотук – подгответе се да ме намразите. Ще застъпя една крайно непопулярна и неприемана почти от никого теза. Българският език е безумно усложнен. Като начало – пълният член е напълно излишен. Как сме щели да разбираме кой извършвал действието… А как разбираме в женски и среден род или в множествено число! Правилата за запетаите са излишно усукани, а тези за писане на главни букви се сменят през няколко години.
Замитаме диалектите под килима
Вместо да започнем сериозно да ги изучаваме и да ги разграничим от книжовния български, диалектите са превърнати в нещо срамно, почти в тема табу в училище. Има няколко думи за тях в учебника, но много учители правят с урока това, което се прави с този за женската полова система в час по биология – пропускат го. Все пак с 2-3 часа български годишно няма как. Огромна грешка. Правилното говорене на книжовен език е невъзможно без задълбочено разбиране и на диалектите и техните влияния върху говора.
Материал на Йордан Карапенчев
