Годината е 2017-та. Д-р Михаел Гилон и екипът му използват телескопа на НАСА „Спицър“, за да открият, че има 7 планети с размерите на Земята, в орбита на близката звезда Трапист-1, на разстояние 40 светлинни години. 3 от тези планети са в обитаемата зона, където може да има течна вода на повърхността. Всъщност, при правилните атмосфери условия, може да има вода на всичките планети. За първи път се откриват толкова много земни планети около една звезда. Това откритие ни показва, че откриването на втора Земя е въпрос само на време.
Докато технологията все повече ни позволява да шпионираме дълбокия космос, вече можем да погледнем към най-невероятните места, с надеждата да отговорим на един екзистенциален въпрос: „Сами ли сме?“
Като ученик, аз знаех за 9 планети. Това беше! Днес можем да кажем, че статистически има повече планети, отколкото звезди. Всяка звезда има една или повече планети.
Планети, в орбита около звезда, която не е нашето слънце, са известни като екзопланети. И НАСА вече е направила невероятно откритие на няколко подобни на Земята екзопланети заобикалящи една звезда. Този космически джакпот не е направен за една нощ. Две години преди изявлението на д-р Михаел Гилон учени от европейската южна обсерватория насочват телескопа си на разстояние 39 светлинни години от нашата слънчева система и потвърждават наличието на нова звезда, известна като Трапист-1, както и на две екзопланети в нейната орбита. Но едва, когато телескопът на НАСА – „Спицър“ е насочен към системата, са открити останалите 5 екзопланети.
Трапист-1 е студено джудже. Това означава, че е много по-ярък на инфрачервена светлина – хиляди пъти по-ярък, отколкото на видимия спектър. Това го прави идеален да се насочи „Спицър“, който е инфрачервен телескоп, за да се изследва тази система.
Когато се изследват планети, не се снимат отделните планети. Когато планетите минат пред звездата, се вижда количеството светлина, което се поглъща, когато планетата я блокира. Тъмните области, които се виждат, са планетите, които преминават пред звездата, блокирайки малка част от нейната светлина. Големината на тъмната област показва големината на планетата. Виждат се различни планети, които обикалят постоянно, а всеки път, когато преминат, може да се измери разстоянието между преминаванията. Това ни показва орбитата, периода на орбитата, колко е дълга една година. Измервайки разликите, може да се определи масата на планетите. Щом имаме масата и размера на планетата, можем да изчислим и плътността ѝ. Това е важно, защото ни дава представа за състава ѝ.
Знаем и разстоянието ѝ от звездата, което ни показва дали е обитаема зона или не. „Спицър“ е успял да определи, че най-близката планета – Трапист-1b, обикаля звездата за ден и половина. Най-отдалечената, Трапист-1h, завършва орбитата си за около 20 дни. А размерът на планетата е от 75% до 115% от този на Земята, което показва, че може да са скалисти тела.
На планетите, три от които са в обитаемата зона, може да има течна вода. Три планети с размерите на Земята в обитаемата зона е много обещаващо за търсене на живот извън нашата слънчева система. За една от тях, измерванията са достатъчно прецизни, за да се предположи наличието на богат на вода състав, което е много вълнуващо, защото това е една от планетите в обитаемата зона. Тези планети обикалят толкова близко звездата, че би трябвало да са здраво заключени от нея, което значи че са винаги обърнати с една и съща страна към нея, като Луната на Земята, със страна с постоянен ден и страна с постоянна нощ. Вълнуващото в тази система е, че планетите са много близко една до друга. Ако сте на повърхността на една от планетите, бихте имали прекрасна гледка към останалите планети. Бихте ги виждали, както ние виждаме Венера и Марс, като точки от светлината. Бихте ги виждали, както виждаме Луната.
За разлика от нашата слънчева планета, планетите около Трапист-1 сякаш нямат луни. А звездата им не е толкова гореща, колкото 1 млн. градуса в короната на нашето слънце. Трапист-1 е класифицирана като ултра студено джудже, а масата е приблизително равна на тази на Юпитер. По-ниските температури позволяват на планетите да обикалят звездата на разстояние по-близко, отколкото Меркурий обикаля нашето слънце. Но по-ниските температури не озачават задължително, че ще има живот.
Ултра студентите джуджета са известни с това, че са активни, когато са млади. Това е основното притеснение при тези потенциално обитаеми планети, че атмосферата им може да е била разрушена от звездата, когато тя е била млада. В момента не е много активна. Но може би, когато е била млада, условията са били различни. Наблюдявайки ги, ще разкрием миналото на тези планети и какво се е случило по време на тази активна млада фаза.
Именно това ни интересува при тези малки звезди и джуджета. Почти всикчи звезди в нашата галактика са такива малки звезди. Тъй като изразходват водородното си гориво бавно, те съществуват дълго време. Все още няма джудже в галактиката, което да е умряло. Животът им се измерва в десетки милиарди години. Така че те съществуват много дълго време. Ако планета обикаля около такава звезда, би имало достатъчно време, за да заработи еволюцията. Но еволюцията зависи от относителното местоположение в тази обитаема зона на системата.
В нашата слънчева система, съседните на Земята планети – Венера и Марс, отбелязват края на нашата обитаема зона. Близостта на Венера до слънцето я превръщат в горещ ад и вулканична активност. По-отдалеченият Марс е суха пустиня, покрит с червен прах и със смразяващи нощни температури.
Системата Трапист-1 може би е по-милостива. Най-вътрешната планета в обитаемата зона е Трапист-1е. Тя е много сходна по размери със Земята. Получава и почти същото количество светлина, като това на Земята в нашата слънчева система. Това означава, че на Трапист-1е температурите може да са сходни с тези на Земята. Следващата планета е Трапист-1f. Това вероятно е богат на вода свят, който отново е с почти същите размери, както Земята. Има девет дневна орбита. За това време, получава същото количество светлина, като Марс в нашата слънчева система. А последната планета в обитаемата зона на системата Трапист-1 е Трапист-1g. Трапист-1g е най-голямата планета в системата Трапист-1. Има 13% по-голям радиуст от този на Земята. И получава същото количество светлина, като това между Марс и астероидния пояс в нашата слънчева система.
С това откритие правим огромен скок напред в търсенето на обитаеми светове и живот на други светове, защото не само с една планета, а с няколко, имаме възможност, ако не сме били разбрали обитаемата зона или не сме сигурни какво да търсим, да опитаме отново. Не знаем много за тези планети. Знаем масата, размера и орбитите им. Засега просто спекулираме. С това Трапист-1 ни развълнува, защото с тази невероятна система, знаем, че има много потенциално носещи живот светове, които чакат да бъдат открити.
