Андреана Ефтимова е завършила първо висше образование „Българска филология“ с втора специалност „Португалски език и литература“ през 1995 г. и второ висше „Журналистика“ с профили „Телевизия“ и „Култура“ през 1998 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по общо и сравнително езикознание (психолингвистика) от 2000 г. Преподавала е български за чужденци във Факултета по славянски филологии, а в момента е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води курсове по медиен език и стилове на писане, психолингвистика, невербална комуникация и особености на езика в интернет и в двата факултета. Изнасяла e лекции и доклади в Португалия, Гърция, Румъния, Чехия, Полша и у нас. Автор e на три книги по невербална комуникация – „Невербалната комуникация в телевизията“, „Ефективната невербална комуникация“ и „Невербалната комуникация: медии и медиатори”.
Защо се насочихте към образование в областта на филологията? Какво ви привлече?
Всъщност не бях наясно какво представлява филологическото образование. Бях добра по български език в училище. Изкушена бях и от музиката, свирех на пиано, но в последния клас реших, че не съм подготвена добре за Музикалната академия и че най-близо до мен са българският език и литературата. Не очаквах, че като студентка ще съм една от малкото, които ще обожават езиковедските дисциплини. Почти всички мои колеги предпочитаха литературата и литературоведските занимания. Разбира се, беше много популярно да пишеш и да мечтаеш за писателска кариера.
Къде всъщност е границата между филология и лингвистика?
Филологията е образователно и професионално направление, което, както личи и от етимологията на съставките на думата, означава „любов към думите“. Филологията като специалност включва както занимания с езика, така и занимания с литературата, създавана на съответния език или на други езици. Лингвистиката (езикознанието) включва дисциплини, които се занимават с различни равнища на езика. Лингвистични дисциплини са фонетиката, морфологията, синтаксиса и др. Лингвистите са филолози, но не всеки филолог е лингвист. Много от завършилите филология – включително повечето учители – предпочитат научните занимания с литература. Затова в нашето общество терминът филолог е синоним на литературовед, в училище предметът „Български език и литература“ се нарича за по-кратко „Литература“ и в часовете вниманието на учителите и учениците се насочва предимно към литературата.
Заниманията с езика винаги са били смятани са скучни и не са се радвали на особен интерес заради прибързаното заключение, че лингвистиката се занимава с граматика, правопис и други „досадни подробности“. Тази представа се затвърждава и в медиите, където езиковедите са канени, за да кажат „това не се пише така“, „политиците и журналистите са неграмотни“ и други банални неща. А лингвистиката е прекрасен и многообразен свят, в който има много за обсъждане – за езиковите манипулации; за жаргонът и професионалните езици; за езиковите игри и стиловите нюанси; за връзката между общество и език; за връзката между човешката психика и езика и т.н.
Вие сте от малкото хора в България, които се занимават с психолингвистика. Какво точно изучава тази наука?
Много е трудно да се отговори кратко на този въпрос. Има твърде много школи и учени в психолингвистиката, които виждат по различен начин статута на тази наука. Моето мнение е, че психолингвистиката възниква като PR стратегия в научната сфера. Обозначават се вече съществуващи занимания с езика, но с нов термин, който привлича обществения интерес към лингвистичното образование в американските университети.
Най-общо казано, психолингвистиката възвърна интереса към влиянието на адресанта и/или адресата върху смисъла и формата на посланието. Психолингвистиката отговаря на въпросите защо по телевизията казват „Хубава вечер!“, а не „Приятна вечер!“, както са казвали преди две десетилетия, или как проговарят децата, откъде им идва способността да говорят изобщо. Психолингвистите са в основата на съвременния машинен превод и ако Google Translatе стане истински добър преводач, ще е резултат от работата именно на такива специалисти.
Кое е най-важното нещо, което искате вашите студенти да научат на всяка цена?
Няма истини от последна инстанция в лингвистиката. Дори съществуващата от древността класификация на частите на речта (съществително, прилагателно и пр.) предизвиква спорове сред лингвистите, които много често поставят въпросите за степента на диференциация на предлозите, съюзите, частиците и междуметията например, за наличието или отпадането на части на речта и граматически категории (например – спори се за наличието на условни форми като търпяввам в българския език, за въвеждането на нови категории при глагола – вид на действието и таксис, за въвеждането на нови наклонения и др.). Не всичко е решено в българската граматика.
Иска ми се студентите да разберат, че споровете дали се произнася „мОлив“ или „молИв“ са безпредметни и скучни. Те приличат на спортен мач, в който няма печеливши и победени. Все още остават неизследвани важни езикови проблеми, свързани с влиянието на обществото, медиите, политиката и др. върху езика. Много ми се иска да предизвикам интереса на студентите към някои езикови въпроси. Но ми стига и да провокирам мисленето им, за да излязат от обвинителната позиция към езиковото поведение, защото езиковите грешки, според Стивън Пинкър, понякога водят към развитие на нови езикови явления.
Какви са възможностите за кариерна реализация пред завършилите лингвистика?
Възможностите са многобройни – от научна кариера през редакторска и коректорска работа до журналистическа, политическа кариера. Четох за лингвист на име Айра Бачрах, който основал компания за наименуване на продукти и станал изключително заможен от тази дейност, която се оказва ключова в маркетинга на стоки и услуги. Явно и в рекламата лингвистичната компетентност е важна. Важно е да се знае, че доброто лингвистично образование у нас е рядкост и един отличен специалист в тази област е нужен във всяка институция – учебни заведения, министерства, медии и др. Всеобщо е заблуждението, че всеки разбира от език, щом пише и чете. Лингвистът е ценен и с прозрението, че е невъзможно чуждият език да се овладее „перфектно“, а често и родният. Езикът ни се явява в променящи се варианти непрекъснато и непрекъснато се сблъскваме с нови думи, нови езикови моди и стилови употреби.
Какво бихте казали на младите хора, които смятат да изучават лингвистика?
Така ми се иска да им кажа, че ще станат известни, ако се занимават с лингвистика (макар че известността е най-лошото пожелание към някого, на когото желаеш доброто). Има много романи и филми, в които лингвистичните познания на героите ги спасяват – Индиана Джоунс например. А в „Гадни копилета“ на Тарантино просто бъка от лингвистични теми – разликата между невербалния език на англичаните и германците, как изглежда немският език в очите на американците и как звучи френският език на германците. И в любимия ми сериал „Ало, ало“ тази тематика е много съществена. На тези, които изберат лингвистиката, гарантирам, че ще попаднат в най-прекрасния свят на логически загадки, от който никога няма да пожелаят да излязат. Ще бъдат като Алиса в страната на чудесата.
