Трифон Маринов e от Велико Търново и е завършил ЕГ „Проф д-р Асен Златаров” в родния си град. Следвал е бакалавърска и магистърска степен в Холандия, но след като завършва се връща в България с желанието да приложи тук наученото. Почти веднага успява да си намери работа в Главната инспекция по труда. Щастлив е, че може да работи в родината си, макар да не изключва възможността в бъдеще да работи по специалността си в друга страна.
Началото
Още в 11 клас бях твърдо решил, че ще продължа образованието си в чужбина. Приоритет за мен бе да уча на английски език. Точно заради това, лятото преди да започна 12 клас, издържах успешно необходимият за кандидатстване изпит по английски език. Специалността, която си бях избрал, беше сравнително нова и не се предлагаше на английски в много университети. Англия за мен не беше вариант поради прекалено високите семестриални такси. Една от малкото други възможности беше Холандия, точно заради това се спрях и на този вариант.
Изборът
В избирането на университет ми помогна моя позната. След като вече бях решил, че образованието ми ще продължи в Холандия, тя ми препоръча два конкретни университета –в Грьонинген и в Утрехт. След като се запознах с програмите на двете висши училища, прецених че по-правилния вариант за мен е Грьонинген. Правният факултет на университета е един от най-престижните и известни не само в Холандия, но и в цяла Европа. Понеже вече бях решил, че ще се занимавам с право, единственият оставащ въпрос пред мен беше, коя точно правна специалност да избера. Имайки предвид, че България бе едва от две години в Европейския съюз и много малко хора знаеха какво точно представлява и как функционира това „чудо”, сметнах за необходимо и полезно да уча Европейско и Международно право. Взех това решение с мисълта, че след като завърша ще съм един от малкото мои сънародници с тесни познания по важни европейски въпроси, които година след година ще заемат все по-голяма важност от ежедневието на българите. Първоначалното ми желание беше да се запиша в програмата Европейско право, където щях изцяло да се концентрирам в тази дисциплина. За съжаление, тази специалност се преподаваше само на холандски език за бакалавър и единствено магистратурата беше да е на английски.
Кандидатстването
Трябваше да положа изпит TOEFL по английски език, резултатът, от който покри изискванията на университета. След като получих дипломата си за средно образование, която също покриваше изискванията, се свързах по електронната поща с координаторката на правния факултет, която ми помогна изключително много при подаването на документите. Освен това, намерих начин да се свържа и с момиче от България, което беше започнало да учи същата програма в същия университет. Тя беше доста отзивчива и отговори на всички мои въпроси свързани с кандидатстването.
Обучението
Не бих могъл да кажа, че има нещо най-характерно „за холандския начин на преподаване”, защото повече от половината ми преподаватели не бяха холандци. Но всеки един от тях, независимо от каква националност е, държеше много на точността и активното участие по време на лекция. Бяхме окуражавани да задаваме въпроси и да изказване мнението си различни теми. Направи ми силно впечатление и, че на изпитите всички лектори изискваха главно знания от преподаваните лекции и презентациите към тях, а не от литературата свързана с дадения предмет.
Магистратурата
След като завърших бакалавърската си програма реших да направя една година пауза, която използвах за обучения и стажове. Същевременно проучвах различни варианти за предстоящата си магистратура. Прекарал вече три години в страната, разбрах че Университетът в Лайден е един от най-престижните университета не само в Холандия, а дори и света. Не бях обърнал внимание на този университет преди това поради простата причина, че всички правни бакалавърски специалности се изучават на холандски. Изборът ми бе повлиян от класация на най-добрите правни факултети в света, в която Лайден се намираше на престижното 26 място. Това, че вече бях свикнал с начина на живот в страната, както и със системата на обучение, допълнително помогнаха за моя избор.
Финансирането
Всяка от годините ми на обучение годишната такса беше различна. По време на трите години бакалавър сумата варираше между 1600 и 1700 евро. Още по време на втория семестър на първата година започнах да работя. Успявах сам да се издържам, защото – освен заплатата, която получавах – холандската държава ми осигуряваше допълнителни 550 евро месечно. Тази сума се изплащаше на всеки студент, който работи не по-малко от 40 часа на месец. В допълнение към сумата ми се полагаше и карта, с която можех да пътувам безплатно с всякакъв тип градски и междуградски транспорт. Парите от държавата продължиха да ми се изплащат дори и по време на задължителният ми шест-месечен обмен в Прага, Чехия.
Студентския живот
Грьонинген, въпреки че не е особено голям град, предлага много възможности за забавление и почивка. Има доста нощни клубове и барове, както и просторни паркове. Всяка година, в началото на септември месец, в града се организира мащабен три-дневен музикален фестивал, който събира голям брой хора от цялата страна. Градът е известен като студентската столица на Холандия, защото всяка година има между 40 000 и 45 000 студента. Освен университета има и т.нар. Hogeschool, който представлява нещо като колеж и музикална академия. От друга страна, обстановката в Лайден е доста по-различна. Градът е изключително красив и предразполага към дълги разходки. Лайден е втория град по брой канали в страната след Амстердам. Възможностите за забавление в клуб или дискотека са сериозно лимитирани в сравнение с Грьонинген. Голяма част от младите хора избират да пътуват 15-20 минути с влак и да се забавляват в Хага или Амстердам.
Обратно в България
Освен че натрупах знания, образованието в Холандия ми помогна и в много други насоки. Още първата година се научих на типичната за западноевропейците точност и прецизност. Научих се да ценя, както моето, така и времето на моите преподаватели и хората покрай мен. Престоят в тази далечна страна ме направи и много по-отговорен защото се научих да се справям самостоятелно с всякакъв тип проблеми и ангажименти. Точността и отговорността, в комбинация с натрупаните умения и знания за четирите години прекарани в Холандия, са безценни и ми помагат в голяма степен в настоящата ми работа. В момента работя в България и съм много щастлив, че успявам да прилагам в родината знанията, които съм натрупал в чужбина. Въпреки това, не мога да кажа с пълна сигурност, че не бих излязъл за в бъдеще да практикувам професията си в чужбина.
разказ на Трифон Маринов
