България има дълга и изпълнена с превратности история и това може да се проследи и през езика ни. Тя може да се проследи през призмата на отделните личности… но това няма да ни даде пълната картина. Затова този път няма да говорим за отделна историческа личност, а за българския език. Не е пресилено да се каже, че неговата история е историята на целия ни народ.
Началото – старобългарският език
Както знаем от часовете по история, българският народ се създава от прабългари, славяни и траки. Коя от съставките преобладава е обект на спорове. По времето на комунизма има целенасочено преувеличаване на ролята на славяните. След демократичните промени много „историци“ пък започват да преувеличават ролята на прабългарите… В езиково отношение обаче няма съмнение, че българският е славянски език. Всъщност – той е най-старият документиран сред тях.
“Сьдє лєжитъ Мостичь чрьгѹбыліа бывыи прі Сѵмєонѣ цр҃и и прі Пєтрѣ цр҃и осмиѭ жє дєсѧть лѣтъ сы оставивъ чрьгѹбыльство і вьсє імѣниѥ быстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своѭ.”
Разбрахте ли какво пише? Хайде, колко трудно може да е – все пак и това е на български. Не точно на съвременен български, но все пак… Това е надписа от надгробната плоча на благородника Мостич – ичиргу боил при управлението на царете Симеон I и Петър I. Надписът е известен, защото е един от най-ранните писмени паметници на български език. Датира още от далечния IX век.
Падането на България под византийска власт през 1018 може да се счита за края на периода на старобългарския, макар той да продължава да се използва за литургиен език в Източноправославния свят (макар и с малки редакции като Църковнославянски).
Второто българско царство – среднобългарският език
Среднобългарският език е книжовен език по времето на Втората българска държава, обхващащ приблизително периода от възстановяването на българската държава до падането ѝ под османска власт през XIV век. Неспециалисти вероятно няма и да забележат разликата между старобългарския и среднобългарския.
Интересно е, че правописът явно се е различавал от говора на тогавашните българи. Например – в среднобългарските текстове цари истински хаос в използването на носовите гласни. Изглежда, че авторите им не са ги използвали редовно в речта си.
Най-значимото събитие в историята на среднобългарския вероятно е реформата на патриарх Евтимий. Той установява нови правила за правопис и – както казват хронистите – „поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги“.
Възраждането и появата на новобългарския език
В рамките на Османската империя българският език преживява много промени. Лексиката се променя с навлизането на множество турцизми. Граматиката също претърпява големи изменения. Липсата на формално образование позволява на народните говори да опростят сложната структура на средновековния език. Така отпадат падежите, инфинитива и редица други граматически особености.
Първото значимо произведение на новобългарски език е История Славянобългарска на Паисий Хилендарски. Този език обаче не се приема еднозначно. Сред българските възрожденци в XVIII и XIX век има спорове, относно кодифицирането на единен език. Някои искат възраждане на средновековния български, други – да се придържаме към разпространените народни говори.
Следният пример показва текст на българска печатна Библия от края на XIX в:
„И пристигнѫ въ Дервіѭ и Листрѫ; и ето, имаше тамо нѣкой ученикъ на име Тимоѳей, сынъ на нѣкоѭ си женѫ Еврейкѫ повѣрвалѫ, а баща му бѣ Еллинъ; Който ученикъ бѣше свидѣтелствованъ отъ братія-та…“
Видимо това прилича повече на съвременния език и със сигурност ще можете да го разберете. Това в общи линии е и езика, говорен от българите към края на турското робство. Неслучайно много от църковната литература преминава на него, за да противодейства на гръцкото влияние в религията и образованието.
След освобождението – съвременния български език
Вероятно сте виждали следосвобожденски текстове в стари книги или вестници. Все още има доста домове, които пазят подобни антики. Със сигурност познавате и т.нар. „краесловен ер“. Или с други думи „ъ“-то, което се слага в края на всяка дума, завършваща на съгласна. Ето един пример от текст от учебник по история от 20-те години:
„Между разнитѣ вѣрски системи, каквито сѫ пантеизмътъ, политеизмътъ, монотеизмътъ, фетишизмътъ, таманизмътъ и др., видно мѣсто нѣкога е заемалъ дуализмътъ и произтеклото отъ него прѣзъ срѣднитѣ вѣкове богомилство, или така наричаната отъ западнитѣ народи „българска ересь” (haeresis Bulgarorum).
Този правопис се използва до 1944 година, когато правителството на Отечествения фронт прави нова реформа. Тя безспорно опростява писмения език, но тогава не се приема еднозначно от населението и специалистите.
Критиците казват, че с нея скъсваме връзката със старобългарския език и въвеждаме промени, само за да се приближим до руската ортография. Други извеждат аргумента, че езикът не трябва да се опростява, за да се „угоди“ на временните промени.
Въпреки това, новият правопис бързо се налага в обществото и продължаваме да го използваме и до днес. Това показва, че на езика не трябва да се гледа като на свещена крава, която не трябва да се докосва, а като на жив организъм, който непрекъснато се променя и развива.
материал на Йордан Карапенчев
