
Дори и грам да не разбирате от физика, със сигурност знаете кой е Алберт Айнщайн. Знаете също, че ако ви кажат, че сте същински Айнщайн, със сигурност ви правят комплимент. Едва ли много хора могат да се похвалят, че името им е станало нарицателно за нещо. Още по-малко – за нещо положително.
Затова Айнщайн наистина е забележителна личност. Неговите трудове в областта на физиката са фундаментални и се коментират и до ден днешен. Например – едва през 2016-та учените потвърдиха съществуването на гравитационните вълни – феномен, предсказан от Алберт Айнщайн още в началото на миналия век. Това е и добър повод за единственото списание за образование в чужбина у нас да му посвети място в рубриката „Историческа личност“
Детство
Алберт Айнщайн е роден на 14 март, в далечната 1879 година в град Улм в Кралство Вюртемберг, тогава част от Германската империя. Семейството му е заможно, но няма нищо общо с науката. Баща му Херман е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му Паулине е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880-та година семейството се премества в Мюнхен, където Херман Айнщайн основава с брат си предприятие за производство на постояннотокови електрически уреди.
Добре известен факт е, че семейството на Алберт Айнщайн е еврейско, но нерелигиозно, а самият Алберт между пет и десетгодишна възраст посещава католическо начално училище. Битуват митове, че е бил слаб ученик, защото другите не го разбирали, но това не отговаря на истината. Всъщност той е бил пълен отличник, но е имал проблеми с говора в ранните си години, което вероятно е маскирало интелигентността му.
Страстта му към науката се разпалва още на 5 годишна възраст. Тогава баща му му подарява компас. Младият Алберт е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“. Като юноша той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и да проявява талант в областта на математиката.
Образование
Семейството на Айнщайн се мести в Италия, но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи електроинженерство, но младият Алберт постоянно влиза в конфликти с училищното ръководство. Той е разочарован от режима и начина на обучение. По-късно самият той разказва, че в училището не се е ценяло креативното мислене, за сметка на непрекъснато и безцелно зубрене. (Твърдение, под което могат да се подпишат и много настоящи ученици, повече от 100 години по-късно.)
Гневен, той напуска гимназията и се опитва да кандидатства директно в Политехниката в Цюрих, Швейцария, без да е положил матура. Представя се блестящо по математика и физика, но не се справя с останалите дисциплини. Семейството му настоява той да завърши средното си образование, но Алберт категорично не желае да се завърне в гимназията в Мюнхен. Като компромисен вариант, той се записва в швейцарския град Аарау.
Там вече завършва успешно средното си образование, и още в същата година постъпва в желаната от него Политехника в Цюрих. Там записва четиригодишен курс за учител по математика и физика.
Влизане в научния свят… с шут
През 1905 година, Алберт Айнщайн, едва 26 годишен младеж, написва цели 5 научни статии, които разтърсват академичния свят. Сред тях са изключително важните Теория на относителността, Статистическа теория на брауновото движение и Уравнението Е=mc2 .
Също толкова интересен е и начинът, по който Айнщайн достига до идеите си. „Обикновените физици“ извършват експерименти и правят наблюдения в продължение на месеци. Айнщайн от своя страна пише всичките си трудове на базата на логически умозаключения и откровена интуиция. Разбираемо е, че са приети със силна доза скептицизъм първоначално, но никой не успява да обори тезите му.
Помежду 5-те си епохални труда, Айнщайн намира време да защити и докторантура. Такова постижение е прецедент в научният свят и за пръв път му донася слава и авторитет в консервативните университетски среди.
Научна кариера и емиграция в САЩ
През 1909-та година, Айнщайн напуска работата си като чиновник в Швейцария, за да се отдаде изцяло на науката. Бързият му напредък го прави „звезда“ в света на науката. През 1911-та година вече е професор в Цюрих, а малко по-късно – и в Пражкият университет.
През 1914-та се връща в родната си Германия, където става директор на института по физика „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. Междувременно работи и като гостуващ професор на Лайденския университет. В този си период Айнщайн разработва и още един ключовите си трудове: Общата теория на относителността. Не е пресилено да се каже, че съвременните ни разбирания за физиката се базират на неговите трудове в този период.
В началото на 1933-та година нацистите взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска Германия и се установява в САЩ. Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Обиден, Айнщайн никога повече не се завръща в Германия, дори и след падането на режима на Хитлер.
Живот в САЩ и наследство
Като човек, пряко пострадал от Втората световна война, Айнщайн отдава останалият си живот на борбата за мир. Той използва целият си научен и обществен авторитет, за да призовава за спиране на надпреварата във въоръжението. Ученият е пионер на антиядреното движение и многократно предупреждава за опасността ядрените оръжия да върнат човечеството в каменната ера.
В областта на науката обаче, работата му все по-често удря на камък. Съвременните физици смята, че той е бил на прав път в много от трудовете си, но без изчислителните възможности на 21-век, няма как да се достигне до определени резултати.
материал на Йордан Карапечнев