fbpx
Начало » България » Иво Сиромахов: Не е достатъчно да имаш разклатени емоции, за да пишеш

Иво Сиромахов: Не е достатъчно да имаш разклатени емоции, за да пишеш

  • bobi
  • 05 сеп. 2018
  •  Коментарите са изключени за Иво Сиромахов: Не е достатъчно да имаш разклатени емоции, за да пишеш

Иво Сиромахов няма нужда от представяне. Той е една от най-силните фигури в „Шоуто на Слави“ и един от най-четените писатели в България!

  1. Ти си един от най-разпознаваемите сценаристи в България… Май наистина човек може да се изхранва само с писане в нашата страна?

Не са много хората, които се изхранват само с писане в България. На този пазар предлагането многократно надхвърля търсенето. Броят на пишещите хора непрекъснато се увеличава, а броят на четящите си остава постоянна величина. Това води до девалвация на писателския труд. Виж какво става във фейсбук – вече всеки зарязан от гаджето си млад човек, се самообявява за поет и започва да бичи потресаващи откровения. Но не е достатъчно да имаш разклатени емоции, за да пишеш. Трябва и да си майстор. Читателите имат безпогрешен нюх към добре написани текстове. Те разпознават професионализма. В крайна сметка не са важни лайковете в социалните мрежи, а продажбите в книжарниците. Ако погледнеш класациите за най-продавани заглавия, ще видиш, че там няма случайни книги.

  1. От къде черпиш вдъхновение за шегите и хумора… Не се ли изчерпва в един момент човек?

Вероятно се изчерпва. И най-дълбокият кладенец има лимит. За щастие при мен този момент още не е настъпил. Може би защото през годините съм се научил да инвестирам във въображението си. Отнасям се към него изключително отговорно, защото то ме изхранва. Така както един футболист се грижи за физическата си форма, пишещият човек постоянно трябва да поддържа фантазията си в добра кондиция.

  1. Политическата сатира може да навлече големи проблеми, защото се шегуваш на гърба на влиятелни хора… Имал ли си проблеми?

В България всяка шега може да навлече проблеми, не само политическата. По нашите земи хората са много обидчиви и не носят на майтап. Особено политиците. Ние в “Шоуто на Слави” в продължение на дълги години бяхме единствените, които се осмелявахме да правим политическа сатира. Всички останали така наречени “сатирици” избягаха в безопасната мъртва зона на битовия хумор и започнаха да правят безобидни шегички за цените на парното, за домашната ракия, за кокошките на баба си… От известно време вече не сме сами. Появи се вестникът “Прас Прес”, който е жестоко мачкан от властта, но тоя вестник се прави от горди и достойни хора, за които свободата е по-важна от хляба. Изпитвам огромно уважение към тях.

Ние в “Шоуто” сме иронизирали всяко правителство, което е било на власт. И сме получавали директни заплахи в стил “нали знаете, че можем бързо да ви приключим”. През всичките тия години само двама политици са приемали иронията ни спокойно и с усмивка. Това са цар Симеон и Петър Стоянов. Те единствени осъзнаха смисъла от политическата сатира и факта, че тя е задължителен белег на всяко свободно общество. Но те са мъдри, цивилизовани хора.

  1. Колко книги си написал до този момент? Коя ти е любимата и защо?

Май вече са около двайсет. Пиша книги, защото виждам, че на хората им харесва да ги четат. Това ме мотивира. Не съм от тия писатели, дето пишат само за роднините си. Или очакват след сто години някой да ги оцени. Ако няма отговор на това, което правя, просто ще спра да го правя. Никоя от написаните книги не мога да откроя като “любима”. Всяка една отразява мислите и емоциите ми в определен етап от живота ми.

  1. Какъв искаше да станеш като пораснеш? Писател ли?

Не, разбира се. Кое нормално дете иска да стане писател? Исках да стана футболист. И добре, че не станах. Щях да се мъча в нашто загубено първенство. Щото аз искам, като правя нещо, да го правя максимално добре. Не мога да работя на принципа “абе карай бе, може и така”.

  1. Спомняш ли си първият текст, за който ти платиха пари? Говори се, че човек е професионалист, когато започнат да му плащат за свършената работа, така ли е?

Разбира се. Ако не ти плащат, си просто блед любител. Аз започнах да се издържам с писане на 27-годишна възраст. Тогава работех като фейлетонист във вестник “24 часа”. Но кой е бил първият текст – не помня.

  1. Често шегите ти са свързани с това, че българите имат много кусури… Смяташ ли, че наистина е така и какъв е най-големия ни проблем?

Всички имат кусури, не само българите. Има обаче някои особености на националния манталитет, които са по-силно изразени – завистта, нетърпимостта към различното мнение, вярата във врачки и “съдбовни предопределености”. Това са много благодатни теми за един сатирик.

  1. Въпреки успехите ти в „Шоуто на Слави“, замислял ли си се някога да пробваш късмета си навън и да се опиташ да правиш същото и навън, но в много по-голям мащаб?

Няма как да го правя, защото работата ми е свързана с езика. Не бих могъл да пиша на друг език, така както го правя на български.

  1. Какво трябва да знаят младите хора за писателската дейност? Общо взето, тя не е добре платена и рискуват да не могат да се изхранват с нея.

Интервю на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top