Въпреки своята крехка външност, Рут Бейдър Гинсбърг се превръща в една от най-влиятелните и уважавани фигури в американското правосъдие. За много хора в Съединените щати тя е символ на постоянство, справедливост и защита на гражданските права.
Като страстен защитник на равенството и свободите, Гинсбърг изгражда репутация на човек с непоколебими принципи. Нейните либерални възгледи и борбата ѝ срещу дискриминацията ѝ носят уважение не само сред юристите, но и сред милиони хора по света.
През последното десетилетие от живота си тя се превръща и в истински културен феномен. Историята ѝ вдъхновява документални филми, игрални биографични ленти и дори оперна постановка, а популярното шоу Saturday Night Live често създава сатирични скечове, вдъхновени от нейната личност.
Дори политическият ѝ опонент Доналд Тръмп реагира с уважение при новината за смъртта ѝ, определяйки я като „великолепна жена с изключителен живот“, независимо от различията в политическите им възгледи.
Рут Бейдър е родена през 1933 г. в Бруклин в семейство на имигранти. Още на 17 години получава пълна стипендия за университета Корнел. Именно там среща бъдещия си съпруг Мартин Гинсбърг – човекът, с когото ще сподели повече от пет десетилетия от живота си. По-късно тя признава, че това, което най-силно я е впечатлило в него, е фактът, че той е ценял нейния интелект.
След завършването на университета двамата сключват брак и се местят в Оклахома, където Мартин е призован на военна служба. Въпреки отличните резултати на изпитите си, Рут успява да намери работа единствено като машинописка. Когато работодателите разбират, че е бременна, тя е освободена от длъжност.
През 1956 г. семейството се премества отново, а Рут е приета в Юридическия факултет на Харвард. Там ситуацията също не е лесна – от целия випуск само девет студенти са жени. По време на вечеря деканът на факултета дори задава въпроса защо тези жени заемат местата на мъжете.
Въпреки предразсъдъците, Гинсбърг доказва способностите си чрез отличните си резултати в обучението.
По същото време обаче семейството преминава през сериозно изпитание. Съпругът ѝ получава тежка онкологична диагноза. Докато той преминава през операции и лечение, Рут едновременно се грижи за него, за малката им дъщеря и за собственото си обучение.
След като Мартин се възстановява, получава предложение за работа в Ню Йорк. Това принуждава Рут да завърши последната година от образованието си в Колумбийския университет, тъй като Харвард отказва да признае обучението ѝ и да ѝ издаде диплома. Едва през 2011 г. университетът поправя тази историческа несправедливост и ѝ присъжда почетна степен на специална церемония, на която Пласидо Доминго изпълнява песен в нейна чест.
За Гинсбърг, която е страстен почитател на операта, това се превръща в един от най-незабравимите моменти в живота ѝ.
След завършването си в Колумбия с най-високи отличия тя очаква да започне работа в престижна адвокатска кантора. Вместо това обаче се сблъсква с поредица от откази. Макар да е препоръчана за стаж във Върховния съд, дори не е поканена на интервю. По-късно тя споделя, че е била пренебрегвана както защото е жена, така и защото е майка.
В крайна сметка получава шанс като асистент на съдия Едмънд Палмиери в Ню Йорк. Това се случва благодарение на нейния професор Джералд Гънтър, който настоява за назначението ѝ и дори заплашва да не изпраща повече свои студенти при съдията, ако Рут не бъде приета.
В началото на 60-те години Гинсбърг научава шведски език, за да участва в международно правно изследване. През 1963 г. започва работа като преподавател в юридическия факултет на университета Рутгерс. За разлика от предишния ѝ опит, този път договорът ѝ е подновен още преди раждането на второто ѝ дете.
През 1971 г. тя прави важна крачка в кариерата си, когато подава първата си жалба до Върховния съд по дело, свързано с наследствени права. Случаят поставя въпроса дали щатските закони могат да поставят мъжете в по-привилегировано положение от жените. Съдът решава единодушно в подкрепа на аргументите на Гинсбърг и отменя закона – първият подобен случай на отхвърляне на щатски акт заради полова дискриминация.
Това е само началото на дългогодишната ѝ битка за равноправие.
През 70-те години тя става първата жена професор с постоянна позиция в юридическия факултет на Колумбийския университет. В същото време оглавява проект за защита на правата на жените към Американския съюз за граждански свободи.
В своите дела тя често показва, че дискриминацията по полов признак не засяга само жените, а може да ощетява и мъжете. Така аргументира позицията си, че равенството пред закона, залегнало в 14-ата поправка на Конституцията, трябва да се прилага за всички хора, независимо от пола им.
През 1980 г. президентът Джими Картър я назначава за съдия в Апелативния съд на окръг Колумбия. Тринадесет години по-късно президентът Бил Клинтън я номинира за член на Върховния съд – едва втората жена в историята, получила подобна номинация.
Номинацията почти се проваля заради критики от активисти за правата на жените относно нейната позиция по известното дело за правото на аборт. Въпреки това Клинтън остава впечатлен от нея и изпраща кандидатурата ѝ в Сената, където тя е одобрена с огромно мнозинство – 96 гласа „за“ срещу едва 3 „против“.
Интересно е, че въпреки либералните си убеждения Гинсбърг поддържа близко приятелство с един от най-консервативните съдии във Върховния съд – Антонин Скалия.
През 2006 г., след оттеглянето на Сандра Дей О’Конър, тя остава единствената жена във Върховния съд. Този период, продължил три години до назначаването на Соня Сотомайор, тя описва като най-трудния.
В интервю през 2014 г. тя отбелязва, че гледката на осем мъже съдии и една жена в края на редицата не е изглеждала добре за обществото.
През този период нейните особени мнения стават все по-изразителни и категорични, особено по дела, свързани с равноправното заплащане на жените и достъпа до здравни услуги независимо от религиозните убеждения на работодателите.
Гинсбърг често казва, че именно особените мнения са сред любимите ѝ решения. Според нея те могат да вдъхновят бъдещи съдии и законодатели да променят закона.
Между 1999 и 2020 г. тя се бори с рак цели пет пъти, но въпреки тежките диагнози продължава да изпълнява задълженията си във Върховния съд. През 2010 г. губи съпруга си Мартин – човекът, който винаги я е подкрепял.
Някои либерални критици смятат, че тя е трябвало да се оттегли по време на президентството на Барак Обама, за да може на нейно място да бъде назначен друг прогресивен съдия. Въпреки това Гинсбърг остава на поста си и продължава да вдъхновява нови поколения юристи.
Тя често казва, че съдбата ѝ е дала необикновен шанс. Въпреки че първоначално не успява да си намери работа като адвокат, преподаването ѝ дава време да се посвети на борбата за равни права между жените и мъжете.
До края на живота си Рут Бейдър Гинсбърг остава символ на упоритост, уважение и последователност – феминистка, която винаги защитава принципите си с достойнство и аргументи.
