Политология, Международни отношения и Международни икономически отношения са различни специалности, които функционират в едно и също академично и професионално поле – което позволява на завършилите да търсят реализация по сходни кариерни пътеки – но същевременно всяка от тях има своята по-тясна призма на интереси. Международни отношения като академична дисциплина се появява във висшите училища около 20-те години на 20-ти век в Уелс, после в САЩ, Канада и Швейцария.
Специалност Политология е фокусирана върху политиката и външнополитическите отношения, МИО пък върху икономическите отношения между държавите. Международни отношения респективно се явява специалност обединяваща всички аспекти на отношенията между държавите.
Важно е да се спомене, че от друга страна пък международните отношения и европейстиката са част от политологията или тъй наречените политически науки.
Международните отношения и европейстиката са просто поддисциплина на политическите науки и в повечето случаи се предлагат като специализация по време на бакалавъра или магистратурата, а не като завършен предмет. Мит е, че завършилите международни отношения стават дипломати. Международните отношения не са конвейр, бълващ аташета и посланици, а комплект от теории (често противоречащи си и конкуриращи се помежду си), които се опитват да опишат и анализират по възможно най-адекватен начин политическите събития, излизащи извън рамките на националната държава.
Може би стана малко объркано. Затова нека да започнем едно по едно.
Политология
Политологията е една от най-нашумелите специалности през последните години – и може би не без основание – но истината е, че малцина знаят какво всъщност представлява тя. Какво точно е политическото в нея? Какво е отношението й към политиката, как точно се обвързва с нея, и къде в целия този хаос се губи логосът от втората част на името, тоест претенциите за научност, добиване на познание, за методология и анализ?
В чуждестранните университети дисциплината Политология се нарича Рolitical science /Политически науки/. Политология не е специалността, която трябва да подготвя бъдещите политици, а специалност, която подготвя политическите анализатори. С диплома по тази специалност можете да търсите кариера като специалист, експерт и анализатор на политическите процеси в държавни институции, правителствени и неправителствени организации, политически партии, профсъюзи, международни организации. Медиите, социологически агенции и дипломатическите институции също са вариант за работа пред политолозите.
Много от бъдещите политолози влизат в университетските аудитории с очакването, че там ще им предложат наръчник за успешна реализация на политическа кариера, и остават разочаровани, когато разберат, че факултетът по социални науки не е школа за политически кадри. Политологията не развъжда политици – академичният живот счита за свой основен дълг именно да е изчистен от идеологеми и партийна пропаганда, да провокира у студентите дистанцирано и критично мислене, и на първо място – да развие техните аналитични способности.
Обучението в специалност политология обикновено е свързано с изучаването на чужди езици и дисциплини като: История на политическите идеи, Основи на политиката, Конституция и политика, Политикономия, Сравнителна политикономия, Сравнителни политически системи и институции, Теории на международните отношения, Политически комуникации и маркетинг, Теория и критика на политическите идеологии, Политически маркетинг и предизборни кампании и много други. В добавка към това, се изучават общи теории от областта на правото, философията и социологията. Както можете да се досетите, тази специалност, следвайки естествения ход на времето и мимикрията в политическите процеси, непрекъснато трябва да актуализира и реформира предлаганите дисциплини, за да предлага адекватно обучение, в духа на настоящите реалности.
Изводът е, че политологията е подходяща за хора, които търсят поле за изява в публичния сектор. Дипломираните по тази специалност ще могат да се похвалят с една завидна обща култура, философско аналитичен поглед върху живота и ще имат възможност, при добро желание, да напуснат университета говорейки един или два чужди езика. Успешната кариера задължително трябва да се гони с бързо интегриране в политическия и обществен живот, защото както добре знаем, поне в България, всички разбират от политика, и в този смисъл всеки е потенциален конкурент за работното място на младия политолог. В този смисъл, на това, че понякога студентите политолози създават впечатления на амбициозни кариеристи с огромно самочувствие, не трябва да се гледа с лошо око, напротив – това е неизбежна реакция от предчувствието за мисия в живота, пред която стоят много препятствия и силна конкуренция. Да им пожелаем успех.
Международни отношения
Международни отношения, както е очевидно от самото име, са отношенията между държавите по света – икономически, политически, дипломатически, юридически. Първосигналната връзка, която повечето хора правят, когато стане въпрос за академичната специалност Международни отношения (в чуждестранните университети именувана като International Relations), е, че това е специалността за упражняването на професията на дипломатите. В това има истина, но и далеч не изчерпва възможностите за реализация след завършването на Международни отношения (МО). А и преди да се стигне до професията е образованието. И така, на първо място е добре да се зададат въпроси като:
Поглед върху учебния план на специалността, в произволно избрани български университети, показва, че за да станат подготвени специалисти в сложната и обемна материя на международните отношения, студентите ще изучават дисциплини като:
- История на международните отношения
- Теория на международните отношения
- Теория на външната политика
- Външнополитически анализ и прогнозиране
- Сравнителен анализ на теории за международните отношения и външната политика
- Международна и национална сигурност
- Международни спорове и конфликти
- Външна политика на България
- Външна политика на САЩ и Европейски страни
- Европейско политическо сътрудничество и интеграция
- Теория и практика на международните преговори
- Обща теория на правото
- Икономика
- Политология
- Международни икономически отношения
- Чужди езици
Пределно ясно е, че студентите в тази специалност трябва да получат базисни познания в икономиката, правото и политологията, и задълбочени познания върху международните отношения и външната политика. Тези няколко „лъча” в обучението са добър вариант за последваща специализация в някой от тях като магистърска програма или продължаване към втора диплома за висше образование в областта на икономиката или правото с признаване на част от обучението. Допълнителен плюс е изучаването на чужди езици – основен момент за успешна реализация след завършване.
Каква професионална реализация е възможна?
Първи избор пред завършилите подобна специалност са държавни институции с ресор външни отношения – Министерство на външните работи или други министерства, посолства, български или чуждестранни международни организации (ООН, МВФ, структурите на Европейския съюз и Европейския парламент и т.н.). Професионална реализация може да се търси и навсякъде в частния и държавния сектор, където се провеждат дейности с международна ориентация. Специалисти по Международни отношения работят като анализатори и експерти по националната сигурност, както и в медии. Тази специалност подготвя широки специалисти, които обаче трябва да се реализират в сравнително тесен ресор, предимно в държавния сектор, което е добре да се има предвид.
Професионален съвет към бъдещите учащи
Ако искате да работите като дипломат, специалист по външна политика в държавната администрация или в международна организация, то още от училище трябва да подготвите кандидатстването си като завършите с възможно най-висок успех. Учете чужди езици и участвайте активно в училищни и извънучилищни мероприятия, с които ще демонстрирате качества, които се ценят в областта, в която бихте искали да се развивате. Инициативност, гражданска активност, поемане на отговорност – тези неща ще направят впечатление и ще ви бъдат от полза! Успех!
Класация на най-добрите български университети по „Политически Науки“
| Място | Университет | Град |
| 1. |
Американски университет в България
|
Благоевград |
| 2. | Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ | Варна |
| 3. | Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ | Велико Търново |
| 4. | Нов български университет | София |
| 5. | Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ | Пловдив |
| 6. |
Русенски университет „Ангел Кънчев“
|
Русе |
| 7. | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | София |
| 8. | Университет за национално и световно стопанство – София | София |
| 9. | Югозападен университет „Неофит Рилски“ | Благоевград |
Източник: www.mon.bg
Класация на най-добрите световни университети по “”Politics and International Study”
| Място | Университет | Държава |
| 1. | Harvard University | САЩ |
| 2. | University of Oxford | Великобритания |
| 3. | Science Po | Франция |
| 4. | The London School of Economics and Political Science (LSE) | Великобритания |
| 5. | University of Cambridge | Великобритания |
Източник: QS Ranking


