Карта на висшето образование в България показва дисбаланси по региони и разминаване в търсенето и предлагането на специалисти. Документът е публикуван от просветното министерство за едномесечно обществено обсъждане.
Картата ще се използва при определяне на държавния прием за обучение и при разкриването на нови висши училища или филиали.
Броят на студентите е едва 53 на сто от общия капацитет на всички професионални направления и висши училища у нас, е един от дисбалансите, установени в картата.
В 29 направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в направление „Математика“ – едва 19%.
Остават свободни над 10 сто от местата държавна поръчка в 10 приоритетни направления като „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 2/3 от утвърдените бройки държавна поръчка. Едни от най-масовите направления са „Икономика“ , „Педагогика“, „Администрация и управление“.
Най-много висши училища, 27, има в Югозападния район, който включва София. На другия полюс е Северозападният, в който е базирано само едно висше училище (Медицински университет – Плевен), а други три действат чрез филиали.
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. От 2015 г. до 2019 г., са завършили над 263 хиляди студенти, като почти половината от тях от Югозападния район. Подобен е процентът и на висшистите, които са останали да работят там. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.
