Един призрак броди из САЩ. И Северна Америка като цяло. И вече е навлязъл и в Обединеното кралство. И всъщност – в целия англоезичен свят. Вече си проправя път и към останалата част на Стария континент. Това е призракът “Safe-space” или в буквален превод – “Безопасно пространство”.
Вероятно ще се зачудите какво толкова опасно има в университетските кампуси, че се налага да има специфични зони, които да са безопасни. Е, ако питате представителите на част от студентските организации на Запад, в университетите върлува хомофобия, расизъм, сексизъм, ислямофобия, ксенофобия, насилие спрямо жени и всевъзможни други страшни неща. И ежедневно се води борба срещу тях….
Какво се всъщност се случва
Нима кампусите на най-развитите демокрации са истински свърталища на най-низките човешки чувства? Отговорът еднозначно е “НЕ”. Защо тогава се вдига цялата тази врява? В началото на 90-те, доминираните от либерали университети в САЩ започват множество семинари и кръжоци за правата на малцинствата, на хомосексуалните и т.н. Намеренията може да са били добри, но е спорно дали някого е имало особен ефект от тях.
Кога обаче липсата на факти е спирала модата? Безопасните пространства се разпространяват из англоезичния свят и извън него. През април 2016 студентка в Единбург е отстранена от среща, след като поклатила глава в знак на несъгласие с изказване. Студент в САЩ е привикан на среща, защото попитал азиатец къде е роден. Дори критиките срещу радикалния ислям се определят като расизъм и не се приемат в много висши училища. Миналата година английски студенти в Оксфорд се опитаха да премахнат статуя на Сесил Роудс (английски държавник, деен участник в създаването на колониалната империя в Африка), защото обиждала чернокожите им състуденти…
Защо това всъщност пречи на образованието
Университетът е мястото, където човек не само получава нови знания, но придобива и нови социални умения. Това да се капсулираш в затворено общество, което е пълно само с хора, които споделят твоите виждания за живота едва ли е едно от полезните такива. Съвременната култура на свръх-коректност създава и усещане у много хора, че и винаги са “жертви” на нещо и винаги трябва да заемат защитна позиция. Или пък че трябва да са мнителни към другите и да разконспирират „микроагресиите“.
И може би най-лошият урок – създават погрешната представа, че човек може да си зарови главата в пясъка и да игнорира проблемите си. Дори и наистина да се сблъскате с хора, които не са добронамерени към вас, правилният подход е да се справяте с тези ситуации с високо вдигната глава, а не криейки се.
Как да избягате от “безопасните пространства”
Образованието в Западна Европа и САЩ безспорно е много качествено и отваря много врати за реализация в бъдеще. В никакъв случай не си заслужава да се отказвате от желания университет само заради тази статия. Лесно можете да избягате от „безопасните“ зони като просто не членувате в клубове по интереси и организации, които ограничават свободата на словото и разделят хората по някакви признаци.
Това явление все още не си е проправило път в българските висши училища. И по-добре. Студентите обаче трябва да бъдат активни и да не ограничават връзката си с университета до периодично ходене на лекции. Трябва да развиват и отстояват възгледите си… без да се притесняват, че някой някъде по широкия свят може да се засегне от нещо.
Автор: Йордан Карапенчев
