Последната година беше изключително динамична и доведе до много промени в световното образование. Най-голямата от тях беше свързана с излизането на Великобритания от Европейския съюз и рязкото поскъпване на обучението там за студентите от континента. Пандемията пък стана причина както за намаляването на таксите на някои места, така и за увеличението им на други. В тези непредсказуеми времена е добре да сте запознати с всичките си опции, преди да изберете къде да инвестирате пари за бакалавърската си степен. Затова и в настоящия брой посвещаваме рубриката „Образованието в цифри“ на таксите за обучение в държавните университети из Европа.
Великобритания е несъмнено една от най-скъпите учебни дестинации не само в Европа, но и в света. Там дори местните студенти са задължени да плащат цели 9250 лири на година. И докато преди европейците имаха привилегията да дължат същите пари и да се възползват от най-различни схеми за заеми, то след Брекзит статутът им стана като този на международните студенти. Това означава, че цената на обучението им в момента варира значително дори в държавните университети спрямо избраната специалност и репутацията на съответното учебно заведение.
Повечето такси са в диапазона от 12 000 до 20 000 паунда годишно. Отделни програми за медицина могат да достигнат цели 70 000 лири – това се дължи на нуждата от редовни практики по време на обучението, които се провеждат в специализирани лаборатории. От друга страна, специалностите в сферите на хуманитарните и социалните науки са сред най-евтините за интернационалните студенти, понеже са базирани върху лекции.
Ако искате да следвате в Обединеното кралство дори след Брекзит, задължително трябва да се запознаете със стипендиите и заемите, които ви се полагат в дадена съставна страна или институция. Автономията, която учебните заведения на Острова имат, не позволява генерализирането на условията за таксите им. Затова и предварителното проучване е ключово за следването във Великобритания.
Държавните холандски университети, подобно на британските, таксуват всичките си студенти без значение дали са местни или чуждестранни. За щастие, тук европейците все още могат да плащат по-малко, което е и причината в нидерландските учебни заведения да се очакват повече кандидати в годините след Брекзит.
За студентите от ЕС важи законовата такса за обучение, която е между 1040 и 2083 евро годишно за всяка държавна институция. През първата година от образованието тази сума може да бъде редуцирана наполовина, ако избраната от студента програма носи бакалавърска или асоциирана степен.
Важно е да се отбележи, че през учебната 2020/2021 беше взето решението хората в малки или интензивни курсове да не могат да се възползват от това опрощаване. Това най-вероятно се дължи на последиците от пандемията и нуждата от повече средства в не толкова популярните институции. Отново ви съветваме да проверите внимателно финансовите условия в желаното учебно заведение особено ако възнамерявате да кандидатствате в приложен университет или колеж по свободни изкуства и науки. В тях традиционно се приемат значително по-малък брой студенти.
В Ирландия много от бакалавърските степени в държавните университети са безплатни за гражданите на Европейския съюз – разходите по тях се поемат от Органа за висшето образование (Higher Education Authority). Имайте предвид, че макар и да е рядкост, не е изключено да попаднете и на платена програма.
За да бъдете освободени от такси, трябва да отговаряте на определени условия – да не притежавате вече бакалавърска или друга следдипломна степен, както и да не повтаряте година на обучение. Освен това отбележете, че макар и програмата ви да се води безплатна, трябва да се подготвите за административните вноски, които покриват най-различни студентски услуги и могат да достигнат цели 3000 евро на година. Размерът им варира спрямо университета и може да се променя в хода на обучението.
Ако искате да следвате в Германия, ще сте щастливи да разберете, че повечето университети там не начисляват такси за обучение за бакалавърски програми – без значение от националността на студента. Държавните институции са преобладаващите в страната и изискват единствено заплащане на административна такса. Тя варира от 100 до 350 евро на семестър и покрива различни услуги, от които студентът може да се възползва по време на следването си.
Изключения обаче не отсъстват и тук – например, ако не завършите курса си навреме в Бремен, Долна Саксония, Саарланд, Саксония, Саксония-Анхалт или Тюрингия, може да се наложи да платите допълнително.
В австрийските държавни университети студентите от Европейския съюз, които са записали редовно обучение или участват в обменна програма, не трябва да покриват никакви такси, а единствено да заплащат сума от 20 евро на семестър. Тя отива за членството в студентския съюз и застраховката при злополуки, която всички учащи са задължени да си направят.
Университетите по приложни науки организират учебния си процес по различен начин, затова правителството им позволява сами да решават колко да таксуват студентите си. Въпреки това разходите за обучение в тях не са много по-високи от тези в изследователските институции – европейците обикновено плащат по 363 евро на семестър.
Таксите за обучение в държавните университети във Франция са сравнително ниски за студентите от Европейския съюз. Повечето бакалавърски програми изискват вноска от средно 170 евро годишно. Медицинските и инженерните специалности са с по-високи такси – съответно около 450 и 620 евро на година. Но освен средства за обучение ще трябва да отделите и такива за разходи по студентски дейности и поддръжка на кампуса в размер до 100 евро.
Държавните университети в Испания предлагат два вида бакалавърски степени. Първите са официални и таксите за програмите им се определят от всяка автономна област в страната, като обикновено варират между 150 и 3500 евро на година. Вторият тип квалификации са специфични за институцията, която ги издава, и не подлежат на регулации от властите. Следователно таксите на обучение за тях могат да скочат до десетки хиляди евро. Внимателното проучване не само на програмите, но и на акредитациите, които носят, е съществено и при избора на специалност в Испания.
Италия е известна със своето отлично висше образование на достъпна цена. Размерът на таксите за обучение в държавните университети зависи от програмата, за която се кандидатства, но и от финансовите възможности на семейството на студента. Минималните такси са 900 евро годишно, а максималните – 4000. Възможно е обаче човек да бъде освободен от плащане на каквито и да е пари заради социоикономическата си ситуация, какъвто е и случаят за много източноевропейци.
Висшето образование в публичните датски университети е напълно безплатно за всички студенти от Европейския съюз. Бакалавърските програми на английски обаче не са в изобилие, затова ако сте се насочили натам, или се уверете, че малкото налични отговарят на всичките ви изисквания, или помислете за интензивна езикова подготовка.
Белгия се дели на фламандски и валонски регион, като и в двата годишните разходи за обучение варират между 8 000 и 12 000 евро. За да се увери обаче, че тези такси не са пречка за никого, правителството ги субсидира както за локални, така и за европейски студенти. От учащите се изисква единствено ежегодно да плащат таксите за администрация, които варират спрямо вида на учебното заведение. Във Фландрия горната им граница е около 950 евро, а във Валония и Брюксел – 835 евро.
Размерът на таксите за обучение играе изключително важна роля при избора на правилния университет. Не забравяйте обаче да проучвате и разходите за живот – ниските цени на образование в дадена държава невинаги означават и евтина издръжка. Планирането на кандидатстването отрано е най-лесният начин да гарантирате, че ще се спрете на перфектната учебна дестинация за вашето финансово състояние.