Визитка:
Име: Мирела Славова,
Специалност: 3-ти курс специалност Forensic and Analytical Science
Висше училище: Robert Gordon University
Град: Абърдийн
Страна: Шотландия
Как се насочи към този университет? Какво те привлече към него?
Насочих се към университета заради програмата. Повечето университети, предлагащи Kкриминалистика, нямат аналитични науки в програмата. В крайна сметка, завършвайки университета, всеки иска да си намери работа по специалността, а работа като криминалист се намира трудно. С аналитичната химия, от друга страна, има възможности във всяка лаборатория.
Какви бяха условията за прием, които университетът ти постави?
Доколкото помня, беше 7.0 на IELTS, с минимално 6.5 на всеки от компонентите, и 5,80 диплома от гимназията.
Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в процеса на кандидатстването?
Най-голямото предизвикателство – многото месеци чакане на отговор от университетите и това, че не знаеш какво ще ти кажат, какво ще предложат, какви критерии ще поставят.
Доволна ли си от избраната специалност? Как протича академичния процес?
Програмата е изключително интересна. Първата година учехме химия, биология и ‘Въведение в криминалистиката”. Един от изпитите ни беше ‘Местопрестъпление”. Бяхме разделени на групи по трима-четирима и трябваше да обработим стаята – снимки, документация, пръстови отпечатъци, т.н. Изключително вълнуващо!
Втората година имахме Антропология и от нас се очакваше да проявим повече аналитично мислене в работата си. Продължихме да изучаваме и „Местопрестъпление”, но не беше за оценка.
Целият втори семестър на третата година, прекарахме в анализиране на нещата, събрани от ”местопрестъплението”, писахме официален доклад-експертиза и после трябваше да представим това в „съда”. Имаме и занимания по Токсикология, което е интересно, но много, много трудно. Всяка година, всеки семестър имаме по 3 часа седмично лабораторни упражнения по аналитичните науки и 3 часа лабораторни по криминалистика.
След третата година има много възможности за стажове. Няколко колеги от моя курс участват в такива програми на университета. Моята цел беше през лятото да бъда на стаж в SHELL и я постигнах!
Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Най-големият плюс е самостоятелността. Обучението в чужбина не е просто ходенето на лекции, писането на домашни и минаването на изпити. Ако бях останала в България, никога нямаше да бъда толкова самостоятелна и решителна, колкото съм сега.
Откъм академичния процес най-голямата разлика е броят на предметите в семестъра и броят на лекциите. Всеки семестър имам 4 предмета и около 20-25 часа на седмица лекции, семинари и лабораторни упражнения. Всички те са задължителни и отсъствия над 30% означава, че следващата година сам си плащаш таксата, защото правителството отказва. Не мога да сравня преподавателите в България с тези в моя университет, но мога да кажа, че винаги си отговарят на имейлите в срок и винаги ще намерят 10-20 минути да седнат с теб и да ти обяснят, каквото не ти е ясно.
Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое ти беше най-трудно в началото?
Честно казано, най-трудно ми беше да разбирам многообразието от акценти, сред което се оказах. Делях апартамент с още 6 момичета, всяка от различна част на Шотландия и всяка с нейния си акцент, всички преподаватели – с техния акцент… И всички акценти тотално различни от дисковете от учебниците по английски.
Сподели нещо за града, в който живееш и учиш?
Абърдийн е петролната столица на Европа. Като изключим това, нямаме метро, нямаме трамвай, на два часа сме от най-големия град в Шотландия – Глазгоу, но пък летището ни е интернационално – има полети до Франция и Германия. Известен е като „гранитния град“, защото всички по-стари сгради са построени от гранит, включително и улиците, и след дъжд всичко блещука, все едно е осеяно с милиони малки диаманти. Може да е сиво, но е красиво.
Какви са разходите за живот?
Имайки предвид, че Абърдийн е вторият най-скъп град в Обединеното кралство след Лондон, разходите за живот са големи. Наемът на едностаен апартамент варира между 550 и 800 паунда на месец, зависи от квартала. Двустаен би бил около 800-1000 паунда. Билетът за автобуса е 2,50, а карта за целия ден – 4,50 (или 3,50 за студенти), кутия цигари – около 7-9 паунда. Храната варира, зависи от магазина, качеството и дали си готвиш сам или не. Има супермаркети, така че това е спасението! Само за сравнение – минималната работна заплата е 6,31 паунда на час, така че, не е невъзможно човек да се издържа сам.
Лесно ли може да се намери почасова работа за студенти?
Когато дойдох, имаше изискване за българи и румънци да си изкарат разрешително за работа. Това разрешително аз лично го чаках 10 месеца. След това си намерих работа за по-малко от седмица. Започнах в един нощен клуб зад бара. Скоро се преместих в местния бар. Работих там година и половина и наскоро напуснах заради стажа, който ми предстои.
Как прекарваш свободното си време?
В момента съм по средата на сесия, така че изразът „свободно време“ ми е леко далечен. Иначе, ходя на кино, излизам с приятели, в момента карам шофьорски курсове, защото стажът ми е на 50-ина км от Абърдийн.
Какво би посъветвала бъдещите кандидат-студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Да го направят! Нито за миг не съжалявам, че заминах. Хората казват, че никога не знаеш какво те очаква. Когато дойдох тук, имах план да завърша университета, да си намеря добра работа, да се издигна и едва тогава да започна да мисля за семейство. Да, ама не – както казва известен български журналист. Година след като дойдох в Абърдийн се запознах със сегашния ми приятел. Заедно сме от почти година и не съм била по-щастлива.
Интервюто е предоставено от ЕДЛАНТА – Образование в чужбина
