Склонността към постоянно „отлагане за после“ на неприятните мисли, дела и задачи се нарича прокрастинация. Това е т.нар. синдром на Скарлет.
Докторанти и студенти изготвиха доклад, който изследва това явление.
Анна Павлова е четвъртокурсник по психология и активно участва в изготвянето на доклада съвместно с колегите си Александра Радева и Диляна Христова.
„Резултатите не са изненадващи. Прокрастинацията се описва като тенденция ненужно да се отлагат важни житейски и работни дейности, за сметка на други – по-приятни или по-маловажни неща. Всеки прокрастинира в живота си“, коментира Павлова.
Не само младежите са засегнати от постоянното отлагане. Възрастните, които имат повече свободно време, също са склонни към това действие.
Има разлика между активната и пасивната прокрастинация. При пасивната хората се разсейват или отлагат, без да имат такова намерение, а това се дължи на лошо управление на времето. Активната се отличава с убеждението, че отлагането до последния момент е най-добрият начин да се свърши нещо, разказва Анна Павлова.
Чувство на тревожност, неудовлетвореност и вина, както и по-ниска самооценка отличават пасивно отлагащите. При активно прокрастиниращите няма такива мисли. Те са удовлетворени, макар и свършвайки нещо в последния момент и смятат, че ще имат високи резултати.
