fbpx
Начало » Статии » Евлоги и Христо Георгиеви и тяхното завещание на България

Евлоги и Христо Георгиеви и тяхното завещание на България

  • Ana Avtova
  • 30 авг. 2017
  •  Коментарите са изключени за Евлоги и Христо Георгиеви и тяхното завещание на България

Страниците на българската история са богати с имена на личности, които са завещали идеала си; има такива, които буквално са завещали богатството си; има и такива, които са завещали и двете – братята Евлоги и Христо Георгиеви.

На 3-ти октомври 1819 г. в живота на младо българско семейство – Георги Недев и Евдокия Пулиева – се появява една от най-големите им радости: ражда се синът им Евлоги. Младият татко Георги тогава не предполага, че след по-малко от десетилетие синът му ще остане сирак без баща. Малкият Евлоги остава сам с майка си и по-малкия си брат Христо след като баща им умира през 1827 г. Десет години по-късно братята губят и майка си. Вуйчовците им  Христо и Никола Пулиеви ги вземат под своята опека. Но братята Евлоги и Христо вече не са малки деца, а формирали се личности. Когато по-късно през 30-те години на 19-ти век братя Пулиеви привличат като свой съдружник в търговията 18-годишният Евлоги, те не предполагат, че подават на ръка на човека, който само няколко години по-късно ще бъде известен като един от най-богатите мъже в Европа.

Братя Георгиеви и братя Пулиеви развиват търговия с редица европейски страни. Компанията им бързо увеличава капитала си и през 50-те години вече започва да се занимава и с банково дело. В последствие двете фамилии  се разделят – Пулиеви остават да работят в Карлово, а Георгиеви в Галац. В рамките на следващите 20 години 90% от приходите им започват да идват от финансови операции. Това превръща Евлоги и Христо Георгиеви в едни от най-забележимите български предприемачи по онова време и изобщо на всички времена.

Следва друг ключов етап от живота на двамата братя. Те основават обществено политическа организация на русофилски настроените българи в Букурещ – Добродетелната дружина. Освен важните политически и социални дейности, които са резултат от работата им в организацията, те подемат и своя лична борба за освобождението на България. Като противник на бунтовническата революция Добродетелната дружина инициира просветителско движение, известно като Мирната революция. Движението отпуска щедри средства за подпомагане на просветата, изпраща много млади българи да учат висше образование в Европа и Русия и поема разходите по обучението им.

През 1872 г. Христо Георгиев става на 48 години. Никой не подозира, че това ще бъде последният му рожден ден. Умирайки твърде млад, той не успява да доживее до най-значителните дела на брат си.

Евлоги неуморно продължава дейността си, отдаден и полезен на народа. Той доживява до Освобождението през 1878 г. Тогава се връща в България и с помощта на своя приятел – известният финансист Иван Евстратиев Гешов започва да закупува парцели в София. Не след дълго време той вече притежава 10 000 кв. метра земя.

Иван Гешов, образован, трудолюбив, с добри обноски, тогава изобщо няма представа, че приятелството му с българския меценат ще го превърне в българския цар Крез и ще го постави в спор между държавата и наследниците му. Причината: завещанието.

Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 г. в Румъния.  Завещанието му е отворено на 9-ти юли, два дни след кончината му, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев е направил дарения за хиляди левове на църкви, училища, университети, приюти, болници, общини – списъкът е огромен, и е оставил само няколко хиляди лева за част от роднините си. За изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.

В завещанието си българският меценат пише:

Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно.

С последната си воля Евлоги Георгиев продължава мисията, която си е определил още приживе – просперитет на българското общество чрез просвета. Този просперитет за него е невъзможен без висше училище, в което младите хора да се учат и да прилагат в индустрията това, което науката им предлага.  Поради тази причина волята в завещанието му е 6 000 000 лева да бъдат дарени за основаването и поддържането на такова училище.

Цялото състояние на Евлоги Георгиев в България, Румъния, Русия и Англия се оценява на приблизително 23 милиона лева. След смъртта му, подобно на много други случаи със сходната ситуация, разочарованите роднини на карловските братя започват продължителни съдебни дела за оспорване на завещанието му. Мотивът им е, че според тях Гешов е подменил последната воля на Евлоги.

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище. Въпреки ангажираността си с процесите срещу него Иван Евстратиев Гешов не забравя да внесе през 1904 г. сумата от 6 милиона лева за постройката и издръжката на българския университет в София.  Тъй като сагата приключва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона заради лихвите. Сградата на Софийския университет започва да се строи през 1924 година, а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита.

Едва ли е възможно цялата благотворителна дейност на българските братя от Карлово – Христо и Евлоги Георгиеви да бъде описана в пълни подробности. Те не завещават на България богатството си, те завещават на българския народ желанието си за просвета, образование и прогрес у обществото. Техните благородни дела са толкова чисти и непринудени, че те нямат нужда от „благодаря“. Те имат нужда от будно българско общество –  образовано, просветено, помнещо историята си, градящо бъдещето си с поуките от миналото. Това би била най-голямата признателност за техните велики дела.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top