Образователната система в България претърпява редовни промени. Лека полека в училищата вече има дограма и ремонтирани тоалетни, учебниците се сменят уж с „по-подходящи”… Но някак желанието за учене в тийнейджърите не се засилва. Но защо?
1. Как протича проучването?
Вече повече от 3 години в Метарийдинг се забавляват с тийнейджъри (12-16год.) и ги учат на скоростно четене, високо възприемане и дългосрочно запаметяване.
Преди началото на курса преподавателят отделя по 30 мин. на всеки тийнейджър. Минути, посветени само на него. Минути, в които научава какви са неговите дългосрочни цели и желания, любимите му занимания, какво го мотивира, забавлява, какви са мечтите му…
След това с всеки тийн се прекарват 2 седмици в смях, игри и забавление, които водят до чудесни резултати, с преподаване по метода на сугестопедията. Като основен мотиватор по време на курса се използват личните цели на всеки курсист. След известно време всеки тийнейджър намира връзка между ежедневните занимания (подредена стая, добри оценки и т.н.) и мечтите му.
2. Какво поражда нежелание за учене и какви са причините?
Още след първите 30 мин. прекарани с един тийн, успяваме да разберем кои са най-важните неща за него. Това създава сигурност в детето, защото вижда,че това не поредният курс, на който отива, а по-скоро може да бъде последният. Разбира, че тук е важен той като личност. Често, тази сигурност довежда до споделяне и откровеност. В тази статия ще изброим едни от най-честите блокажи и ситуации, които предизвикват нелюбов към ученето.
- Пренатовареност, липса на време от разнообразни курсове и задължения.
Понеделник и четвъртък – английски, вторник и петък – футбол… Сряда е добре да остане време за подреждане на стаята. Събота и неделя има да се учи и да се пишат домашни. Отделно се мисли за уроци по китара, танци, а защо не и малко плуване. А къде остава време за почивка между всичко това? - Взимане на решения за кариерно ориентиране от родителя.
Даваме пример с често срещан диалог:
– Какъв искаш да станеш като пораснеш?
– Ами, лекар.
– Ти ли искаш това?
– Ами обсъдих го с мама/тате и реших,че това е най-доброто за мен.
Какво се получава тук: нелюбов към предмета, нужен за дадената професионална квалификация. Въпреки това, детето се старае да покрие очакванията на своя родител. Това може да доведе несъзнателно до нежелана професия,и превръща целия живот на детето в нежелано ходене на работа, умора и стрес. - Голям натиск за учене от родителя.
Вреден навик на родителите е натиска върху детето да учи постоянно, нон стоп и навсякъде:,,Отиваме на море, вземи си учебниците“ или ,,Неделя е – време за учене“. Прибиране вкъщи – хапваш и започваш да пишеш домашни. Точно този натиск създава в децата нежелание към ученето, защото те постоянно се чувстват насилвани. Лошото тук, мили родители, е, че ако натискате своето дете 1 месец да учи, после са нужни поне 3 месеца, за да започне то да го желае само. - Неподходящи учебници.
Учебният материал, в по-голямата част от учебниците, е пресъздаден с ‘тегав’ подбор на думи. Словосъчетанията сякаш нарочно са написани така, че да не успяваме да ги разберем. Преди един тийн да започне да учи, има нужда първо от превод на написаното. - Липса на цел.
Често срещан проблем при ученето по даден предмет е факта, че детето не осъзнава за какво може да му послужи това в живота. Както математиката няма смисъл, освен ако не искаш да станеш архитект, така и химията, ако не искаш да станеш лекар. - Лични проблеми и неувереност.
За да може един човек да бъде продуктивен в своята работа и да постига високи резултати, е важно да бъде нахранен, спокоен и щастлив. Същото е и при децата, но те не ходят на работа, а ходят на училище. Тяхното психично здраве и спокойствие е също толкова важно, както и на възрастните. Често неща, които смятаме за маловажни, в техния живот са много съществени.
Как да се справи родителят с тези предизвикателства?
1. Пренатовареност, липса на време от разнообразни курсове и задължения.
Тийнейджърска възраст е най-доброто време за развитие и да се изпробват различни неща е прекрасно. Най-добрият начин да запазим нашето дете здраво и щастливо е да го насочим само към най-любимите и отдаващите му се занимания и да прекратим тези, които не са с основен приоритет.
2. Взимане на решения за кариерно ориентиране от родителя.
Най-доброто, което можем да направим за нашето дете, е да му задаваме въпроси, свързани с кариерното му развитие. Да му правим ежемесечни интервюта за кариерно развитие и да отговаряме на въпросите, които ни задава. След известно търсене ще стигнем до нещо желано, после то ще се промени. Това е напълно естествено. Важно е да запазим търпение и да му дадем възможност да открие най-желаната работа.
3. Голям натиск за учене от родителя.
Когато детето ви каже: „Отиди да ми сипеш вода”- как ще се почувствате? Най-вероятно няма да му сипвате вода цяла седмица. А ако ви каже: „Искаш ли да ми сипеш вода?” Същото е и с ученето. Като задаваме въпроси като: „Кога искаш да си научиш уроците?”, „Имаш ли нужда от помощ по математика?”, „Колко време ти е нужно за урока по биология?” ще забележите промяна във вашето дете, защото ще му дадете избор кога да го направи. Ще му помогнете да пресметне колко време му е нужно и ще знае, че има свобода да го направи, когато му е най-приятно.
4. Неподходящи учебници.
За съжаление няма как да се преборим с цялата учебна система, но можем да помогнем на детето си, ако направим неговото учене забавно. Ако вкараме в процеса цветове, забавни резюмета и музика в процеса на учене, неинтересният материал може да се превърне в интересна приказка.
5. Липса на цел.
Ако знаем какви са целите и интересите на нашите деца, лесно ще можем да им покажем връзката между тях и учебните предмети. Покажете му с какво са полезни за вас в ежедневието знанията по химия, математика и български език и ще видите по-голямо желание и сигурност в учебния процес по дадения предмет.
6. Лични проблеми и неувереност.
Често тийновете нямат желание да обсъждат проблемите със своите родители, а всеки натиск за споделяне води до невесели ситуации. Тук е важно да осъзнаем, че този момент ще отмине, и е добре да бъдем търпеливи, докато детето само потърси нашия съвет. Това, което можем да направим, е да му дадем свобода да се види с най-близките си приятели,или да играе любимата си игра докато видим, че вече се чувства добре.
Източник: metareading.com
