-Г-н Стаматов, миналата година в някои училища имаше проблеми с увеличението на учителските заплати. Ще успеят ли тази година във всички да бъде достигнат 17%-вият ръст, заложен в колективния трудов договор?
– В края на следващия месец ще бъде ясна общата картина в страната и къде е достигнато обещаното увеличение. Причината за това е, че към 15-и февруари става ясно точното разпределение на финансовите ресурси по общини към училищата. Според мен около 90% от школата ще имат възможност за 17%-вия ръст. Това е така, тъй като увеличението на единния разходен стандарт в трите му направления – брой ученици, брой паралелки и образователна институция, е малко над 16, 5 % и това е напълно достатъчно, за може да се нарасне заплатата на целия персонал. В други училища обаче има намаляване на броя на децата, но не и на педагогическия персонал и там може да има проблем. Причината е, че там единният разходен стандарт ще бъде като в останалите образователни институции, но намаленият брой деца ще рефлектира върху невъзможност да се достигне 17%-вият ръст. Това са малка част от всички училища – не повече от 5%. Третата група пък би се чувствала още по-комфортно, тъй като те ще получат повече от предвиденото. Това са училища, към които са се насочили децата, които са напуснали тези от втората група. Те обаче не са големи школа, тъй като при тях се наблюдава намаляване на броя на учениците, най-вече в гимназиален етап, което пък не води до възможност за намаляване на персонала. В същото време приемът на ученици в най-близкото до тях училище дава възможност за увеличаване на малчуганите в по-малките. Според мен с над 17% биха се увеличили заплатите в кварталните школа, които са били с по-малък брой възпитаници, но вече са с подобрен прием. Това са около 5% от училища, но те могат да бъдат и повече.
Това, че около 90% ще постигнат заложеното увеличение, е един много добър показател. За голямо съжаление има учебни заведения, които се намират на места, където миграцията е толкова силна, че каквото и да направят там няма деца. Допълнителното финансиране, което достига до тях, не може да замести необходимостта от средства. До края на календарната година просветното министерство и общините биха намерили подходящ механизъм, с който да се осигури необходимият финансов ресурс за всички училища. Той не би трябвало да бъде толкова голям, тъй като става дума за малък брой.
-Увеличението на стандарта ще подпомогне ли и за ръст в заплащането на психолозите?
-За втора година се увеличават средствата за децата със специални образователни потребности(СОП), като единният разходен стандарт за тях превишава 3200 лв. Ако в едно училище има 4-5 такива деца, има възможност да се назначи психолог. Той няма да работи само с тях, а би оказал подкрепа на всички останали. Увеличението на парите за деца със СОП, както и допълнителните програми за дейности по интереси, дават възможност за назначаване на психолози. Директорът обаче този, който трябва да ги наеме. В големите градове това не е проблем, но в малките населени места е трудно да бъдат намерени кадри с такова образование. Причината е, че завършващите не се връщат в родните си места. Затова и възрастовата характеристика на учителите в малките градове е по-висока. В посока разрешаване на този проблем работи програма „Мотивирани учители“, която е насочена към намиране на специалисти за отдалечените места. Така директори и учители могат да намерят своята пресечна точка.
-Директорите са тези, които трябва да направят разписанието на часове, за да приключват до 18,30 ч учениците. Възможно ли е това в по-големи училища като вашето?
– В по-големите училища с над 1300 възпитаници това няма как да се случи. В останалите има възможност за гъвкавост при направата на учебната програма и техните директори трябва да се възползват. При нас обаче няма техническа възможност заради максималното използване на стаите. Разликата между двете смени е точно 20 минути, а от интервалът от време от 7,30 до 19, 30 е на 100% запълнен. При нас няма как да се прилага нулев час, тъй като първата смяна свършва 20 минути преди втората. Това обаче са единични случаи, тъй като големите училища като нашето са вече не повече от 20-25. В тези школа този вариант може да се приложи с плавното намаляване на приема на ученици в отделните етапи. Оптимизацията обаче може да стане само с една паралелка на година. На мен също ми се иска това да стане, но когато дойде време за класирането родителите питат защо не сме приели тяхното дете. Те не се интересуват в колко часа ще приключат учебните занятия на хлапето, а да е в точно определено училище. Съчетаването на интереса на родители с възможностите за гъвкавост е трудно, дори невъзможно.
– Вие обмисляте ли да намалите броя на учениците, които ще бъдат приети в 119-то?
– Моето желание е да има намаляване. В същото време, според ЕГН-тата на децата броят на тези от първа група, които очакваме да бъдат записани в първи клас при нас, отново е по-голям отколкото паралелките, които имахме тази година. Сега приехме 5 класа, а по ЕГН тази година са малко повече от тях. Въпреки това ще се опитаме да запазим този прием. Не бива да има увеличаване. Ако няма толкова много желаещи, ще намалим с един клас. Целта е да вървим плавно към едносменен режим, който в моето училище не може да стане преди 2029-а.
– От следващата учебна година и 4-годишните трябва да бъдат обхванати в задължително предучилищно образование. Какви са ползите от това?
– Градината е най-сигурното място за всяко дете – да говори правилно, да е сред връстниците си, с които играе, да му е интересно, да се учи на умения. Вероятно леко стряска думата „задължително”, но пък това е ангажимент и на двете страни. Както на държавата да дава повече за децата и да създава по-добри условия в градините, така и на родителите, които носят отговорност към децата и ранната им социализация. Учителите и директорите на детските градини също трябва да окажат подкрепа. Това е гаранцията към родителите за грижата и професионалната им отдаденост. Ролята на МОН, общините и работодателските организации пък е да подкрепя директорите да създават все по-добри условия за децата, да мотивират по-добри учители. Там, където се забелязват не добре работещи учители или такива с критично поведение, да не бъдат прикривани, а своевременно отстранявани.
– Върви се към промяна на учебните планове. Според вас от кои програми трябва да се започне?
– Първата голяма промяна в учебните планове беше направена преди 4 години и крайно време отново да се направи ревизия. Тя трябва да бъде в насока облекчаване и материалът, който беше свален от по-горни класове, да се постави на правилното място, на което трябва да се изучава. Това доведе до затрудняване на учениците. Освен това, в природните науки има много висока степен на академичност, която трябва да се облекчи, за да стане избираема и интересна за децата. Вече има работна група за учебните планове по математика и дано се стигне до консенсус и учителите и директорите да успеят да убедят представителите на висшите учебни заведения, че изучаваният материал трябва да бъде по-житейски.
– Последните седмици има все по-големи дискусии за броя на часовете за кормуване. При вас има ли ученици, които идват с лични автомобили, и каква трябва да бъде подготовката на тези, които им предстои да вземат книжки?
– Болшинството от моите ученици в края на 11-ти и в 12-ти клас са с автомобили и те много се забавляват от това. Според мен шофьорските курсове трябва да имат много сериозен практически елемент и задължително трябва да бъде увеличен броят на часовете по кормуване. Това трябва да се отнася най-вече за тези, които не са успели да придобият необходимите умения в стандартното време. Всеки един инструктор може да констатира това чрез вътрешния изпит или при този пред КАТ.
– Второкласници от 119-то стартираха инициатива в подкрепа на свои връстници от Перник. Разкажете за нея.
– Тя стартира в часа по „Предприемачество“ на второкласниците, които проявиха желание да помогнат на връстниците си, а след това се включиха всички ученици от 119-то. Тази седмица ще преброим събраните средства пред децата, които инициираха кампанията, след което ще се свържем с някой от доставчиците на вода, за да ни асистира с логистиката и да я занесат в някои от училища в Перник. Все още не семе избрали в кое. Тази инициатива може да се разрасне и в други училища. Всяко дете пие вода и една такава подкрепа е добре дошла.
Визитка:
– Роден е през 1967 г. в Карнобат
– Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология
– Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София
– Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“
– В момента отново е директор на 119-о СУ в София
– Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България
Източник: https://www.monitor.bg/
