Издръжката на българските студенти в чужбина е скъпа, но родителите знаят защо плащат тези пари – вярват, че децата им ще имат по-добро бъдеще. А децата? Те се вълнуват и от настоящето, както се видя в последните дни.
Когато 23-годишният студент по право в Хага Евгени Марчев е пътувал към родната България, едва ли му е минавало през ум, че ще бъде пребит от полицаи, упражнявайки гражданското си право на мирен протест. Десетки български младежи, студенти в чужбина като него, са част от протестиращите, които трета седмица излизат на улицата, настоявайки за оставките на премиера Борисов, главния прокурор Иван Гешев и за незабавни предсрочни избори. Момчета и момичета, най-голямата българска инвестиция зад граница, влагат гражданската си енергия в бъдещето на държавата.
Много или малко са българските студенти в чужбина?
В последните години националната статистика редовно отчита намаление на българските студенти, които се записват да следват в България, и устойчив дял на тези, които избират университет в чужбина за висшето си образование. За учебната 2019-2020 г. броят на българските студенти е намалял с 1,9 процента спрямо миналата година.
Според доклада на Европейската комисия Education and Training Monitor 2019, „броят на студентите от чужбина в България се увеличава, но недостатъчно, за да компенсира големия брой българи, които учат в чужбина“. По данни на националната статистика за учебната 2019-2020 г. в българските висши училища – държавни и частни, се обучават общо 220 168 студенти, от които българите са 140 841 (в бакалавърски и магистърски програми).
В доклада си ЕК посочва, че през 2017-а година например 8,1 процента от зрелостниците са избрали да завършат висшето си образование в чужбина (близо 4300). Според консултантски компании, за 2018-а година около 10-12 на сто от зрелостниците правят този избор. В зависимост от големината на випуска, това са около 4500-5000 до 6000 младежи годишно. Миналата есен от проект „Световно образование“ съобщиха, че през 2019-а година около 15 процента от завършилите средно образование продължават в чуждестранни университети.
Малко или много е това за най-бедната членка на ЕС, каквато е България? В Румъния, също държава от някогашния социалистически блок, чието население е повече от 2,5 пъти по-голямо от българското, отчитат през 2017-а, че над 6000 млади румънци са избрали да следват в чужбина – ръст с 20 на сто спрямо предходната година. В същото време Гърция, с население от малко над 10 милиона, съобщава за 37 484 свои студенти в чуждестранни университети за същата тази 2017-а – спрямо 29 577 шест години по-рано.
Значимата инвестиция
Според различни източници, броят на българските студенти в чужбина варира около 30 000. Зад всеки от тях се крият усилията на семействата, решени децата им да се възползват от възможностите на глобалния свят. В зависимост от социалния статус, за едни това не е проблем, докато за други разходите са изпитание за семейния бюджет, но въпреки това го правят – вярвайки, че така децата им ще имат по- добро бъдеще.
Макар да следват в различни държави и университети, несравними като такси и условия за обучение, средствата за академичната младеж зад граница са една от най-големите български инвестиции – макар и необявени официално. Дори ако поставим условно сума от 1000 евро месечна издръжка, за 30 000 студенти това означава 30 милиона евро на месец – или 360 милиона на година. Разбира се, тези изчисления не претендират за официална статистика, но действителната сума едва ли е много по-различна.
И макар тези пари да са несравними с 1,2 милиарда евро, изпращани от българите в чужбина на българите у дома, с едни други стойности биха могли да се конкурират. По предварителни данни на БНБ, обявени през юни т.г., нетният поток на преките инвестиции от България в чужбина за първите четири месеца е 28 милиона евро. Тези ниски стойности се дължат на пандемията – за същия период на миналата година са били 116,1 милиона евро, което вече ги прави сравними с разходите за образование зад граница.
„За наша радост демокрацията е дала възможност на част от протестиращите да учат в чужбина“, заяви наскоро премиерът Бойко Борисов в коментар за полицейското насилие над Евгени Марчев. За наша радост част от протестиращите познават едни по-добри и функциониращи демокрации – така че знаят какво правят, за да подобрят тази в родината си.
