fbpx
Начало » България » Ники Илиев: Човек е най-добър в това, което прави най-много

Ники Илиев: Човек е най-добър в това, което прави най-много

  • bobi
  • 24 юли 2020
  •  Коментарите са изключени за Ники Илиев: Човек е най-добър в това, което прави най-много

Здравей, Ники. Ти си един от най-успешните режисьори в България. Доста тривиален въпрос, но как успя да го постигнеш?

Първо, благодаря ти за думите, оценявам ги. Честно казано стана доста бавно. Тъй като преди съм бил водещ, модел и тн, хората бяха много скептични към това да стана режисьор и въобще не ме взимаха на сериозно, даже ме подиграваха. След това, когато започнаха да излизат филмите ми, започнаха да ми се извиняват. Така, аз години се опитвах да режисирам филми, като опитвах да следвам пътя, който следват всички, а именно чрез държавна помощ, но не се получаваше. Чак когато реших да взема нещата в свои ръце и да ги правя сам всичко се промени, защото освен, че получих признание за работата ми, започнаха да ме канят да режисирам и сериали, което ми даде още работа и допълнители доходи измежду правенето на моите филми. Така че, може да се каже, че нещата се получиха, когато започнах да работя за себе си и по този начин да имам креативност, контрол и въздействие в това, което правя. Също така, човек е най-добър в това, което прави най-много, а аз не спирам да работя. Не съм бил на почивка от миналия август/2018/ и не съм си взимал нито един почивен ден.

Питам те, защото много хора искат да бъдат сред най-добрите, но малко успяват. Освен талант, май е нужен и късмет? Или е само много труд?

Има изчисления, че на човек му трябват около 10 хиляди часа да стане майстор в нещо. Или средно около десет години. На мен ми трябваха поне толкова. Нищо хубаво, което да е трайно, не става лесно и бързо. Първо трябва да намериш това, което обичаш да правиш, след това да го изучаваш, след това да го практикуваш и после да станеш професионалист в тази област. Късметът не е голям фактор. Номерът е да станеш толкова добър в това, че да няма как да те игнорират. Другото важно нещо е да обичаш процеса, а не да чакаш дадена цел да се случи. Съответно, ако искаш да станеш певец, актьор или режисьор следващата ти стъпка да не е да раздаваш автографи. Ще трябва да се запишеш на уроци, да се упражняваш, да видиш какви са вариантите за работа и това да ти харесва. Резултатът няма как да не дойде. Също така, трябва да запазиш детското си любопитство за нови знания, а не от един момент нататък да си мислиш, че знаеш всичко. Защото човек не може да научи това, което си мисли, че вече знае. И последно по тази тема, трябва да използваш системата „Всеки ден“. Доста е проста – всеки ден правиш поне едно нещо в посока на проекта или сферата, в която искаш да се развиваш, всеки ден. Може да е един мейл, телефонно обаждане, една страница от сценарий, един урок и тн. Но така стават две неща, едното е огромно натрупване на действия в правилната посока, другото е, че подсъзнанието ти е постоянно ангажирано с тази ти цел и постоянно ти дава нови идеи.

Знаеш ли защо си за пример? Защото работиш за себе си – ти си си режисьор доста често на своите филми… Кажи нещо мотивиращо на младите хора – надъхай ги за успех!

Това да работя за себе си е най-доброто нещо, което реших да правя, защото пак казвам, така имам креативност, контрол и въздействие. Това е най-добрата формула за успешен бизнес или успешен творчески път. Така контролираш кариерата си и не чакаш и не зависиш от други хора. Не те е страх, че някой ще ти вземе работата. Отговорността е по-голяма, но така ставаш по-смел и борбен. Относно мотивацията, ето една мисъл, която на мен много ми помага и си я повтарям всеки ден: Сравнявай се единствено и само със себе си вчера!

В ерата на социалните мрежи ние постоянно се сравняваме с другите и се чувстваме малоценни, защото все виждаме някой по-добър от нас в нещо, но това винаги ще е така. Но всеки човек е уникален и единственото смислено сравнение е със себе си предишния ден. Защото промяната не идва за една нощ, но ако опитваш да бъдеш по-добър само с един процент всеки ден, то прогреса ти след година или пет ще е доста сериозен. Само трябва да си постояннен и да мислиш в дългосрочен план, а не за моментни удоволствия.

Имаш ли точна бройка на филмите, които си създал? С кой се гордееш…?

Имам четири филма, на които съм сценарист, продуцент и режисьор. Това са Чужденецът, Живи легенди, Нокаут и Завръщане. Режисьор съм на сериалите Домашен арест, Скъпи наследници, Полицайте от края на града и Килерът. Като актьор последната година участвах в пет филма, но те предстоят.

Най-много се гордея с филмите, които написах, продуцирах и режисирах, защото те изразяват мен и моят стил на работа. И искам да продължа да правя това, за да мога да правя моя тип филми и когато хората отидат на кино и дори да видят само една сцена да си кажа: Това е филм на Ники.

Обичаш ли критиката? Хората на изкуството сякаш не я обичат… Затова те провокирам – кой филм, според теб, ти е най-слабия? Казвам според теб, а не според хората… Бъди критичен към себе си, моля те.

Не обичам професионалните критици в България, защото не са добри в работата си и са прекалено субективни. Иначе критиката е важна, но трябва да знаеш как да я отсяваш. Какво искам да кажа, хейтърските коментари са ясни, те просто трябва да се пренебрегват с усмивка. Но другите критични коментари трябва да се премерват с положителните. Например – виждам десет коментара, в които хората ме критикуват, че не харесват да има бойни сцени във филмите ми, след това преглеждам положителните коментари и не виждам нито един да възхвалява бойните сцени там. Значи може би не е много нужно в следващия филм да има бой. И така.

Иначе филма ми Нокаут не се представи много добре по кината и аз осъзнах грешките си. Аз си го обичам, но в него задълбах в по-различни и нестандартни идеи и това си донесе последствията. Взех си поуките и за това „Завръщане“ е отново позитивен, забавен и вдъхновяващ филм, но и също така се надявам, че е много по-добре направен от останалите, защото вече знам много повече неща.

И докато си говорим за филми… Скоро излиза нов твой филм „Завръщане“. Какъв е сюжетът?

Сюжетът е за четирима приятели, които са били много близки като деца, но след това са поели в различни краища на Света. Срещат се отново 25 години по-късно в Пловдив, за да разберат, че един от тях ще изгуби къщата си – къща, в която всички те са израстнали. Те решават да останат и помогнат на приятеля си, това включва участие в триатлон и много други приключения. Но най-важното е, че всеки от тях се връща в нещо към миналото, което в повечето случаи е свързано с любов.

Във филма играят много талантливи хора, но ще отлича Стефан Данилов… Как успя да накараш такъв велик човек да участва в твой филм? 

С Башар Рахал, с който сме ко-продуценти, му отидохме на гости и му разказахме сюжета и неговата роля. Казах му, че за нас тази роля носи смисъла на филма и искаме да я изиграе най-легендарния български актьор, който за нас е той. Той се съгласи още тогава.

Добре, сега като мине истерията покрай филма… Остава ли една празнина в теб да се чудиш какво да правиш и какво ново да създадеш?

Не. Няма празнина. Аз обичам процеса. След като мине филма по кината започваме да обикаляме Света с него да го представяме по фестивали и бг общности, което си е много яко изживяване. А веднага след това аз започвам да мисля нов филм, да го пиша и след това да ходим по потенциални рекламодатели. Всичко е процеса.

Твоята мотивираща мисъл:

Ето ти няколко:

Ако правиш това, което е лесно, животът ти ще е труден.

Имаш два важни дни в живота си – деня, в който си се родил и деня, в който разбереш защо.

Сравнявай се само със себе си вчера.

Ходя бавно, но никога не ходя назад.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top