Математичката, наречена Златното момиче на България и Европа, представя първата си поетична книга в Карлово.
След броени дни 20-годишната Виолета Найденова ще прочете своите стихове пред публиката в родния си град. Тя пише от петгодишна и премиерата на книгата се чака с огромно вълнение и от авторката, и от ценителите на поезията в Карлово. Но Виолета вече покори света на математиката.
Тя е първата представителка на Европа, която спечели наградата на името на Мириам Мирзахани – иранката, удостоена с Филдосов медал, равностоен на Нобелова награда за математика.
Момичето, родено в Карлово, което следва математика в Оксфорд, е носител на множество златни, сребърни и бронзови медали, спечелени на различни олимпиади и състезания по математика.
Виолета е родена на 2 юли 1998 г. в Карлово. Още тогава обаче родителите живеят и работят в София. Тя се записва в Софийската математическа гимназия и става златното лице на училището. Има десетки медали от международни олимпиади по математика. Като част от националния отбор по математика печели 3 златни, 7 сребърни и 1 бронзов медал. След месец ще замине за Оксфорд. Там учи математика, ще бъде във втори курс.
При решаването на задачи има вдъхновение, както при всяко творчество, казва Виолета. Тя дава всичко от себе си по време на състезания. Но лятото за талантливото момиче е време за ваканция. По-голямата част от август и началото на септември тя е в родното Карлово. Дядо и Костадин Георгиев е журналист и учител по български език и литература. Баба Донка – медицинска сестра, която нейни връстници помнят като отличничката на карловската гимназия. Важни са упоритостта, постоянството, но също така и повече учене на теория. Иначе математиката най-много ме привлича с това, че е едно непрекъснато търсене на истината, казва Виолета.
Освен в математиката тя е влюбена в рисуването и балета. Заради това дори я нарекоха „математичката на палци“. От дете пише стихове и проза. Нейни стихотворения са публикувани в периодичния печат, в алманах и във вестник „Новият пулс“ на Съюза на българските писатели. Нейни лирични миниатюри и импресии са отпечатани в рубриката „Млада муза“. В националния конкурс „Пурпурно перо“ тя печели първа награда за стихотворението си „Зелената надежда“. Пръв читател на нейните стихове е дядо . Тя беше едва петгодишна, когато започна реди стихове. Растеше и продължаваше да пише.
„Има деца, които на тази възраст пишат стихове и разкази, но после се увличат от други неща. Разбрах, че внучката ми носи поезията в себе си, когато след една олимпиада в чужбина донесе стихотворение, написано на салфетка. Зачетох се. И оттогава започнах да събирам творбите“ разказа Костадин Георгиев. Затова и с огромна любов и вълнение той написа сам предговора към книгата .
Виолета обича Карлово, тя се роди тук и първите шест месеца бяха у дома, спомнят си Костадин и Донка Георгиеви. Бяха месеците, когато бебета най-много плачат. В онези години слушахме радио и нашето бебе Виолета заспиваше едва в полунощ, когато зазвучаваше химнът. Вероятно тогава е идвало време за сън, но ние често си спомняме това време – може и това е допринесло за силното родолюбие, което нашата внучка носи, споделя Костадин Георгиев. Виолета си идва често в Карлово, по-голямата част от ваканциите е тук. Познава Балкана. Като дете тичаше вечер след светулките, после ги рисуваше, спомня си още Георгиев. Балетът също е страст на младото момиче. Детската мечта е да стане балерина, възхищава се на рускинята Светлана Захарова. От петгодишна ходи на уроци, които продължава и сега.
Източник: www.marica.bg
