Поколението Y или „хилядолетниците“, както се наричат, са всички, родени между 80-те и 90-те години. Те са наследници на поколението X и бейби бумърите, които се раждат непосредствено след края на Втората световна война.
„Тези, които не искат да пораснат.“ Така ги наричат. И до тях се нареждат множество негативни прилагателни – мързеливи, глупави, нещастни. Хилядолетниците са обвинени в егоцентризъм, апатия, нарцисизъм, пристрастеност към технологиите. Но пък поколението Y е креативно, отворено към новото, притежава силно чувство за отговорност и загриженост за околната среда. Кое от всички е вярно? Или всички заедно формулират представата за милениалите?
Много от тези хора завършват своето образование в състояние на икономически спад. Те са опитните мишки на огромна технологична промяна и прекарват по-голямата част от израстването си под булото на тероризма. Самото поколение Y има негативно възприятие спрямо себе си. То е с тежката съдба да е по-лошо от своите родители. Повече от половината се самоопределят като „погълнати от себе си“, „прахосници“.
В Мексико милениалите се сблъскват с липса на възможности, социално-политически проблеми в Румъния, високи нива на безработица в Испания. В САЩ са затънали в дългове под работната заплата, която не расте, а в Обединеното кралство понасят тежките удари на високите цени на имотите, които заличават всяка възможност за собствено жилище.
Американският социолог Кейтлин Шапутис създава термина „поколението Питър Пан“. Онези, които отказват да пораснат, да скочат в дълбокото, в истинския свят – този на възрастните. Повечето от половината отказват да имат деца. Според статистика, публикувана в британския ежедневник Гардиън, възрастта на родилките се е увеличила с 3.8 години от 1974 година насам.
Питър Пановците обаче не са една купчина от отпадъчни негативни определения. Медиите използват какви ли не стереотипи за всяко едно поколение – „Изгубеното поколение“ са всички, родени между 1925 и 1945 г.. То обаче лесно се превръща във „Великото поколение“.
Бейби бумърите, родени след края на Втората световна война са определени като разглезени, отказващи да пораснат, но днес до тях стои думата „амбициозно“. Поколението X, които са родени през 70-те, са описани като хора, които постоянно се оплакват, но се доверяват на собствената си интуиция. Вероятно не е изненада за никого, че и Питър Пановците, които в момента са между 20 и 40 години, са описани като мързеливи нарциси. Какво обаче води до тези характеристики?
Съвременната „селфи“ култура допринася достатъчно за отрицателното обществено мнение спрямо поколението Y. „Нарцисизъм“ е думата, която най-често стои до изгубените, непораснали Питър Пановци. През 2013 година самото списание TIME публикува статия, озаглавена „Милениалите: поколението Аз, Аз, Аз“. Това веднага ги постави под миксроскоп. Различни проучвания всъщност показват, че всички поколения са много по-себепогълнати на тази възраст от своите предшественици.
Според Брук Лия Фостър, автор на статията „Упоритият мит за нарцистичните хилядолетници“, тези характерни черти всъщност обхващат много специфичен период от живота на всеки – първи кандидатури за работа, срещи с потенциални бъдещи партньори. Това е и причината те да са толкова егоцентрични. Именно свръх увереността е механизмът за справяне с големите промени.
Поколението Y е нагърбено да живее със студентски заеми. Почти една трета от тях споделят, че биха продали орган, за да се издължат на банките. Повече от 50% казват, че отлагат големи покупки като кола, жилище и дори сватбата си именно заради дълговете си. Това са плашещи статистики. Има някаква тенденция критиците да се фокусират повече върху последиците, вместо причините за тях.
Поколението Y бере плодовете на голяма финансова криза. Въпреки това обаче в медиите непрестанно се критикува фактът, че хилядолетниците живеят с родителите си. Наричат ги незрели, безотговорни. Питър Пановците обаче влязоха в света на възрастните по време на най-голямата финансова криза след Голямата депресия. Опустошителните последствия резонират не просто върху способността им да си купят жилище. Поколението Y много трудно може да си позволи да живее дори под наем. Но нека поговорим в цифри.
Според статистика, публикувана в списание Forbes, завършилите през 2014 година младежи са с дълг 33 000 долара. За тези, които казват, че поколението Y е изгубено, потънало в дългове, безотговорно – нима бейби бумърите са влезли в света на възрастните с толкова колосално задължение към държавата? От малки ни учат, че образованието ще отвори врати към по-добър живот. Проучванията все още сочат, че степента на образование е определяща за степента на доходите.
30% от населението на САЩ е със завършена бакалавърска степен. Сравнено с предишни поколения, през 1960 година този процент е едва 10. Междувременно обаче цената на образованието скача до тавана – 225% от 1984 до 2015. И не, това не е печатна грешка. Това значи ръст от 32% годишно. И така порочният кръг се затваря. Стремим се към по-добро образование, за да си позволим по-добра работа и следователно да живеем по-добре. Образованието обаче не спира да поскъпва. Ние теглим заем, лишаваме се от нещата, за които мечтаем от деца и изплащаме задълженията си докато сме живи.
Следователно, преди да се хвърлят поредица от негативни квалификации от обществото, е редно да се замислим в каква среда са принудени да растат милениалите. Въпреки икономическите трудности, хилядолетниците продължават доброволческата традиция, започната от предишните поколения. Над 80% твърдят, че е важно да си ангажиран с дейност, която резонира положително върху обществото. Според доклад от 2015 година, 84% от поколението Y са направили дарения за различни каузи. Учениците в гимназиите също са по-склонни от своите предшественици да извършват дейност, която допринася за развитието на обществото.
Да, милениалите са по-запознати и може би по-пристрастени към технологиите. Но те правят нещо революционно – разпространяват използването на социалните мрежи за граждански цели. Това само по себе си променя дефиницията за „общество“. Животът им е по-малко вкоренен в мястото, на което са родени. Те са деца на света. За разлика от родителите си, поколението Y не живее в мир със своите съседи, не мечтае за бели огради пред къщата си. Питър Пановците използват технологиите, за да живеят в хаотичния, разнообразен свят. Съществуват в общество, което претърпява огромна хуманитарна криза. Милениалите не се нуждаят от предишните поколения, за да оцелеят, и това плаши бейби бумърите и поколението X.
Да, предшествениците на революционните Питър Пановци имат нужната мъдрост, която могат да предложат на света. Но поколението Y имат цифрите, инструментите и страстта, за да постигнат великите си цели. Имат технологии, финес и наркотична зависимост към превръщане на иновативните големи идеи в реалност. И въпреки че Питър Пановците „отказват да пораснат“ на своя остров, далеч от реалността, въпреки че са отритнати като неспособни от обществото и са понесли тежкия ритник на „истинския живот“, това ги прави по-силни, по-шумни и по-гладни за успехи.
Ако ти е интересно да се сблъскаш с реалните милениали, искаш да чуеш за големите идеи, реализирани със страст и ако настръхна, докато чете, заповядай на 8-ми април в Независим театър гр. София на едноименното събитие Форум КЛЮЧ. На 11-тото издание темата е “#ИмаГи”. Побързайте, билетите са ограничени. Ние няма да си позволим да го пропуснем.
Източник: https://uspelite.bg/
