Неотдавна Световната здравна организация официално призна зависимостта от игрите за психично разстройство, което си беше предпоставка за допълнителен повод за вълнения у родителите.
С експертът по детска безопасност в интернет и уеб аналитик от „Лаборатория Касперски“ Мария Наместникова (Русия) опитваме да разберем как да различим зависимостта от увлечението и кога възрастните трябва действително да бият камбаната.
Не е изненада, че зависимостта от игрите влезе в списъка на психичните разстройства. По наши данни, девет от десет ученика играят на компютърни игри, като често увлечението им излиза извън приетите от възрастните норми.
Но в наши дни децата от малки са заобиколени от технологии, затова да изключваме тяхната връзка с подобни устройства е невъзможно, а във века на информационните технологии и като цяло е нецелесъобразно. Да, и не винаги увлечението на детето може смело да се приравнява към съвременната игрова зависимост, така че нека да видим по какво да ги различаваме.
Ако зависимостта към игрите е разстройство, то трябва да има определени симптоми. Силното увлечение не трябва да се бърка със заболяване. За съжаление, понякога родителите в загрижеността си за детето не различават едното от другото.
Преди всичко е необходимо да определите колко време детето прекарва на игрите, без ущърб за базовите занимания и потребности, към които се отнасят храненето и съня, ученето, извънучилищните занимания и спортове, играта навън и т.н.
Често се случва детето да прекарва между два и четири часа на ден в интернет или на компютърни игри. Разбира се, идеалния вариант е да съкратите това време, за да може то повече да общува с връстниците си в реалния живот или да отделя време за самоусъвършенстване. Ако хлапето постоянно се задържа пред компютъра до късна нощ, жертва си съня, храната, общуването със семейството само и само още малко да поиграе, това вече е повод за притеснение.
Един от основните признаци на зависимост е загубата на представа за времето – в конкретния случай човек не забелязва как прекарва толкова време, играейки.
Също така трябва да се обърне внимание на общото състояние на детето: ако то изразява рязко изявена апатия или агресия в интернет, мъчи го безсъние или значително му се е намалил апетита, то това е още един симптом на зависимост от игри.
Важно е и това дали се е променило отношението на детето към реалния свят: общуването с приятели или каквито и да е други активности извън игровото пространство. В случай на възникването на зависимост се случва един вид „замяна на реалността“, при която предпочитанието рязко се пренасочва в полза на дигиталния свят.
Какво могат да направят родителите в подобни ситуации
Ако подозирате, че детето ви развива зависимост към компютърни игри (съвпадат два или повече симптома от описаните по-горе), то следва да се обърнете за квалифицирана помощ към психолог, психиатър или невролог. Подобна зависимост е психично разстройство, за лечението на което е нужда консултация със специалисти.
Но на начален етап родителите сами са в състояние на помогнат на детето. Важно е искрено и честно да поговорите с него, да покажете, че ви е грижа за личността му, да се опитате да разберете какво не му достига в реалността. Нерядко децата поголовно се впускат в компютърните игри, защото се стремят да компенсират недостига на внимание и общуване в живота.
По време на разговора с детето се откажете от обвинения, поучителен и наставляващ тон и демонстрирайте стремежа и готовността си да го разберете. Предложете на сина или дъщеря си да се занимавате с нещо заедно, например да направите торта или да четете на глас интересна книга.
За да прекарва детето по-малко време пред компютъра или смартфона е необходимо да създадете правила, които да се следват от всички членове на семейството. Например, на масата не се допуска ползването на електронни устройства, не се доближаваме до тях в един от двата почивни дни и т.н. Важно е детето да види, че не го наказват с липсата на достъп до електронни устройства и че се намира в равностойно положение с всички в семейството.
Когато му подарите ново устройство или компютър, е важно веднага да установите лимита на ползването му: например, не повече от два часа на ден.
На първо време да си помогнете с това могат да свършат работа специалните решения за детската онлайн безопасност. Те, освен основната си функция, в частност предпазвайки детето от неподходящо съдържание, също позволяват да се ограничи времето, което малкото прекарва с електронното устройство. По-добре е да установите тези правила колкото се може по-рано – на възраст 5-6 години. Както и да му обясните, че подобни програми не са метод за контрол, а помощ в усвояването на нови сфери от живота.
Колкото повече пораства детето, толкова е по-голяма потребността му от социализация, като пикът и е през пубертета. Освен това, съгласно различни изследвания, игрите в умерено количество стават един от факторите за развитие и положително влияят на успеваемостта, например по математика и естествени науки.
Ето защо е нужно възрастните да подходят отговорно към ограничаването на времето, което детето прекарва пред електронните устройства: прекалено строгите правила и опитите да контролирате без никакви обяснения в този случай могат да окажат негативен ефект както върху социализацията на детето, така и в отношенията му с родителите.
Източник: www.noviteroditeli.bg
