Какво е филология
Филологията (от древногръцки „любов към думите”) е наука и специалност във висшите училища, изучаваща езика и литературата. Тези две основни течения на интереси обуславят и двата основни потока от дисциплини, които се изучават в рамките на учебните програми във висшите училища – езиковедски и литературоведски.
Всеки използван език с писменост и литература може да бъде изучаван филологически, както и древногръцкия и латинския езици, които се изучават като класическа филология.
Различните филологии:
- Класическа филология
- Новогръцка филология
- Унгарска филология
- Френска филология
- Италианска филология
- Румънска филология
- Немска филология
- Скандинавистика
- Английска филология
- Испанска филология
- Португалска филология
- Тюркология
- Арабистика
- Китаистика
- Японистика
- Кореистика
- Арменистика и кавказология
- Индология
- Иранистика
- Българска филология
- Славянска филология
- Полска филология
- Чешка филология
- Словашка филология
- Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език
- Украинска филология
- Руска филология
- Балканистика
За какви хора е подходяща тази специалност
Филологията и специалностите, в които се изучават език и литература са подходящи за хора, които се интересуват от строежа и функционирането на езика, обичат литературата и писането; хора, чиито любими предмети в училище са били български език и литература, история, философия. Обучението в специалностите в областта на езикознанието и литературата преминава с много четене в библиотеката, повече теория и по-малко практика и динамика. Ако се стремите към професия, свързана с много активност, пътувания и разнообразие – филологията трудно ще ви отведе на такова място.
Какви професии могат да се практикуват след завършване
Пред завършващите тази специалност има една сравнително тясна професионална пътека. Имайки предвид, че филолозите завършват като специалисти по език и литература и получават педагогическа правоспособност да преподават съответния език, то основните възможни професии изглеждат горе-долу така:
- преподавател
- журналист, редактор
- преводач (ако дипломата ви е за език, различен от родния)
Филологията е специалност за ценители, така да се каже – за посветени на идеята хора. Самата истина е, че професионалната реализация на специалистите по език и литература не води към добре платени професии. Шансът на филолозите за професия с по-добро заплащане, са медиите, където има повече възможности за високоплатени позиции. Други опции са да се занимават с писателска дейност, литературна критика или с научна работа като изследователи и автори на учебна литература.
И още нещо от личен опит, въпреки че с дипломата на филолог ще получите педагогическа правоспособност, това не означава автоматично, че от вас ще излезе добър учител, или дори, че изобщо ще излезе какъвто и да е учител. Да си учител е призвание. Някои го разбират след известно време, прекарано в неуспешни опити в професията, други – никога, а някои (включително пишещият това), за щастие, още по време на педагогическата практика.
Различни програми и различен подход у нас и в чужбина
В България филологията се преподава в 4-годишна бакалавърска програма, предлагат се и магистърски програми (1-2 години) и докторска степен. Обучението по Българска филология протича с изучавенето на дисциплини в два потока – езиковедски (лингвистика) и литературоведски:
- Увод в общото езикознание
- Старобългарска литература
- Литература за деца и юноши
- Антропология на българите
- Български фолклор
- Българска лексикология
- Старогръцки език
- Увод в литературната теория
- Старобългарски език
- Антична и средновековна литература
- Фонетика
- Морфология
- Западноевропейска литература
- Руска класическа литература
- Възрожденска литература
- Сравнителна граматика на
- славянските езици
- Славянски литератури
- Българска литература от Освобождението до Първата световна война
- Българска литература между Първата и Втората световна война
- Съвременна българска литература
- Синтаксис
- Руска литература на ХХ век
- Педагогика
- Психология
- История на българския книжовен език
- Методика на обучението по литература
- Методика на обучението по български език
- Педагогическа практика в училища
Завършилите получават обширни познания за структурата, употребата и граматическите правила в българския език, както и такива за българската и голяма част от световната литература. Обучението е с подчертана теоретична насоченост. Обикновено след бакалавърска степен може да се продължи за магистърска в направления като лингвистика, литературознание, антропология, творческо писане.
В чуждестранните университети двата потока – езиковедски и литературоведски намират отражение в голямо разнообразие на програми с профил в един от тези потоци, за подготовката на по-тясно профилирани специалисти. Така например могат да се изучават програми като Linguistics and the English Language, English, English and Literature, English Language with Creative Writing, English Language and Journalism и още, и още, като английски може да бъде заменен с френски, немски, испански, италиански, японски и т.н.
Ето защо трябва да се проверяват учебните планове на програмите, за да сте наясно какво ще изучавате, какви знания в какви области ще добиете. От програма, до програма разликите могат да са минимални, но и значителни. Програма с простичкото име English, в даден университет може да обучава предимно в литературоведски дисциплини, а езиковедските да са слабо застъпени, и обратното. Най-близо като учебен план до обучението по филология у нас би трябвало да са програмите, в чиято формулировка на името присъстват и език, и литература – например English Language and Literature,но дори тогава проверявайте какво ще изучавате. Това е от значение и за интересите, които имате, и за бъдещата професионална реализация. Ето една примерна структура на 3-годишна бакалавърска програма English Language with English Literature във Великобритания:
Year 1
•Textual Analysis (practical reading techniques at degree level)
•Critical Interpretation (approaches to literary study, including genre, ideology, gender)
•Tools for Language Analysis I
•Tools for Language Analysis II
•English in Society
•Travellers’ Tales
•The Literature of Laughter
•Heroes and Villains: Introduction to Medieval Literature (a range of Old English texts in translation and Middle English texts in the original)
•Exploring America
Year 2
•Meaning: Semantics and Pragmatics
•Sentence Structure: Syntax
•Late Twentieth-Centuryand Early Twenty-First Century Literature
•Early Twentieth-Century Literature
•Victorian Literature
•Reason to Romanticism
•Shakespeare and Early Modern Dramatists
•Writing the Renaissance
•Medieval Literature
•Words and Music
Year 3
Пише се дисертация на тема по избор, изучават се 4 специализирани модула по английски език и лингвистика.
Бакалавърските програми в чуждестранните висши училища са с продължителност 3 или 4 години, магистърските 1-2.
Къде да се учи?
След като изяснихме някои от основните неща относно същността на тази специалност, какво се изучава и какво ви очаква след завършването, стигнахме до друг съществен въпрос: Къде да се учи?
Нека поразсъждаваме заедно. Има ли по-удачно място за изучаването на даден език и литература от родината на този език и литература? Говорим за традиции в изследването, изучаването и преподаването, преподаватели, ако щете и библиотечния ресурс. Ако ще изучавате португалска филология, можете да го направите в много държави, част от тях португалоговорящи, но по-добре е в Португалия, отколкото в Бразилия. Английската филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е много силна специалност, но ако имате възможност – изучавайте я в родината на Шекспир.
Следващият въпрос: В кой унивреситет? Бих си позволил един съвет, без, разбира се, да мога да го аргументирам по друг начин, освен по пътя на логиката, но и с аргументите на споделен от хора опит и известен личен такъв. Учете в най-престижното учебно заведение в държавата. По възможност най-старото, най-разпознаваемото в международен план, с най-дългогодишни академични традиции като класически научноизследователски университет. Ако има специалности, чиято професионална реализация да е в най-висока степен зависима от реномето на учебното заведение, то филологията е именно такава специалност.
В България филология може да се изучава в следните висши училища:
- Американски университет в България
- Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
- Нов български университет София
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Пловдив
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Университет „Професор д-р Асен Златаров“ – Бургас
- Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
- Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград
Ако ще е френски език и литература в чужбина, нека е във Франция, в Сорбоната; ако ще е английски език и литература – Оксфорд, Кеймбридж, Харвард; в Германия – Хумболт, Хайделберг и т.н. Използвайте класациите на Times higher education, Guardian, QS World University Rankings по профил Arts and Humanities – това са университетите в различните държави, в които трябва да се целите.
При всички случаи, добър филолог се става с много, много четене, усет към езика и сериозен интерес към литературата. Престижността на университета, който сте завършили, може да отвори врати за професионална реализация, а успехът й зависи само и единствено от вас.
За финал нещо насърчително. Не е тайна, че филолозите са предпочитани като кадри в медиите и реален израз на това е фактът, че една от водещите телевизии у нас често предлага стажантски програми за студенти по българска филология.
