7 страници с искания за промени в образованието събра Вълчев

Седем страници въпроси и предложения от деца и учители как да се подобри училищното образование и да бъдат използвани дигиталните технологии събра образователният министър Красимир Вълчев на националната конференция за дигитално образование в България “Образование 4.0”,която е съвместен проект на “Виваком” и в. “24 часа” .

Децата поискаха свобода в красната стая, платформи, повече видеоуроци и виртуални класни стаи. Учителите пък – обучения, стандарти и баланс между дигитализацията и критичното мислене. Но всички гости на мащабния форум се обединиха върху едно- бъдещето е в дигитализацията.

„Всеки има компютър, лаптоп или смартфон и вместо да се ходи до училището, защо уроците не се преподават виртуално. Има програми, които позволяват малки групи от 10-12 ученика да учат с един учител, за час-два и после два часа почивка. Така и учителите няма да се изнервят с простотиите на учениците.“, предложи Евгений Коларов, от 119-о СУ и предизвика бурни овации от учениците.

Звездин Бесарабов, ученик от НПМГ и вече преподавател в софтуерния университет пък поиска специален режим за добрите ученици, който да им позволява да се развиват все повече. „Учениците с медали от международни състезания няма какво повече да попият в училищната среда. Не може ли да се създаде алтернативна форма на обучение за медалистите от национални и международни състезания. В тази форма ученикът ще бъде освободен от занятията по даден предмет по оценка на преподавателят. Така децата ще влагат в развитието си вместо да киснат напразно в час. За останалите ученици ще е стимул да преследват успехи, за да получат специални възможности за развитие“, обясни тезата си Звездин.

В нашето училище имаше ремонти, обновявания, интереактивни дъски, учим с помощта на клипчета. Признавам, че е много интересно. В час по математика направихме 3D призма. От друга страна час от учителите и ученици не знаят всички функции на дигиталните дъски, каза Ира Стоичкова от 18-о СУ.

Биляна от 35-о СУ пък попита защо трябва да се плащат стотина лева за кариерно ориентиране и обясни, че все още частните уроци са единствената възможност да се подготвиш за университет.

Как смятате да предотвратите отрицателния ефект от технологиите върху здравето?, попита Гергана Вардарова от Италианския лицей. Всяко нещо с което се прекалява има отрицателен ефект, каза главният изпълнителен директор на „Виваком“ Атанас Добрев. Обясни, че технологиите са бъдещето, но е важен и баланса между тях и критичното мислене. Един от вредните ефекти на технологиите при децата е и писането на СМС-и под възглавницата нощем, даде за пример Добрев.

Акцентът трябва да не е върху технологията, а върху работата на учителите да развиват критично и творческо мислене в учениците. Целите в момента са създаването на платформа за дигитално съдържание, но по-важно е как то се използва, обясни Петър Кънчев от Националния център за безопасен интернет.

Мая Бобева от Асоциация българска книга обърна внимание, че съдържанието на учебниците трябва да е различно. Имаме дигитални деца, но старото съдържание ще предизвиква същият ефект. В момента децата се отегчават, обясни тя.

Трябва да имаме дигитално мислещи учители. Това не са учители, които работят с техниката, а говорим за персонализация на обучението. Учителят да създава сам ресурси, да използва свободно ресурси. Обърнатата класна стая – учителят да предостави ресурси на учениците, а не да ги остави сами в морето от информация, каза Цветан Цветански от Център за образователни инициативи.

Защо няма млади учители?, попита Елица Иванова, Първа АЕГ . Според момичето средната възраст на учителите е изключително висока, а част от тях били закостенели.

Да мислим за хората, бъдещето и децата. Преди 30 г. са завършвали перфектните машинописки и стенографки. Каква е гаранцията че след 30 г. ще има нужда от програмисти. Децата трябва да пеят, да са щастливи, да опознават света, взе думата и един от родителите – Димитър Димитров.

В края на дебата в него се включи и столичната кметица Йорданка Фандъкова, която по професия е учителка. „Дигиталните продукти са още един инструмент с който учениците могат да се обучават по-добре. Въвличането на учителите в процеса на дигитализацията за мен остава най-важното. Учителят, който е мениджър на класната стая и на класа, трябва да следи за мярата и хигиенните норми при ползването на екрани“, заяви тя.

Повече от час продължи събирането на въпроси и препоръки от залата към министър Вълчев. И министърът опита да отговори на повечето.

„Най-важното е да въведем компетентностния подход при преподаването. Голямата промяна е да префокусираме системата върху креативния учител. Трябва да сменим чипа по цялата верига – МОН, инспекторатите, директорите, родителите.

Няма как да усвоим уменията на 21 век, да подобрим грамотността ако учителят продължава да е лектор, а не лидер на образованието“, каза Вълчев и призна, че все още в училищата липсват нови методи на преподаване.

Още тази година ще финансираме училищата за е-дневници, но задължително трябва да има модул за връзка с родителите, каза още Вълчев.

Източник: https://24chasa.bg/

Преглеждания: 315