Ако някой се чуди защо българската образователна система пропада спрямо останалите, нека спре и прочете това – през целия период на т.нар. „преход“ бяха съсипани всички проекти, които за времето си са били водещи иновации не само на местно ниво, но и в световен план. Вероятно всички си спомнят за системата на акад. Благовест Сендов. Или пък помнят, че България беше една от първите държави, която въвежда масово обучение по информатика и използване на компютри за нуждите на различни учебни предмети в гимназиите си (за бърза справка, за да видите какво е положението днес – от тази година информатика се изучава задължително само в математическите гимназии, само в 8 клас). В днешната история ще ви разкажа за една от тези иновации в образованието ни, която е по-малко известна на обществото, но, както всички останали, и тя беше напълно съсипана от опитите за централизирана уравниловка на всички училища да работят по общ държавен калъп.
151 СОУПИ в град София беше създадено през 1990 г. от екип от мнозина ентусиазирани експерти с ръководител Юрий Анджекарски. То е първото авторско чартърно училище в България. От 1990 г. до 2002 г. работеше и се развиваше като нещо подобно на това, което уж скоро би трябвало да видим в България като „иновативно училище“ по „новата“ терминология на МОН. В най-добрия си период в училището са се обучавали над 1600 ученици и е имало назначени 250 учители!
Какви бяха иновациите на това училище?
Нека не бъдем сухи и да подходим с по-прагматична информация. Много от нещата, които политиците днес обявяват гръмко като измислени от тях реформи всъщност са били прилагани още през 90-те години в 151 СОУПИ. Ето един кратък списък с най-основните концепции, с които това училище се отличаваше от останалите:
- Обучението на децата от 5 до 12 клас се осъществаваше в групи до 18 ученици и в потоци до 40. По-малката численост на групите (в „нормалните“ училища класовете редовно надхвърлят 25) спомагаха за значително по-индивидуализирано обучение;
- Училището имаше 100% електронна училищна документация. Например децата нямаха бележници, а всичко се записваше в електронен дневник. Нямаше също така хартиени дневници и много други хартиени неща. Родителите можеха да получават списък с оценки и отсъствия на учениците чрез разпечатки на принтер всяка седмица. По-късно беше разработен (от ученик от профил ППС) софтуер, чрез който тази информация можеше да се изпраща като SMS на родителите.
- В гимназиална степен учениците се профилираха по различни специалности, 13 на брой: Право, Административно и стопанско управление (по програмата на проф. М. Митрополитски), Организация на туризма, Издателски дейности и масови комуникации, Програмни продукти и системи, Домашна педагогика, Здравна профилактика с природни средства, Дизайн на облеклото, Художествен текстил, Дизайн на интериора, Художествена керамика, Театър и Аудиовизия. Учебните програми в професионалната подготовка бяха тясно интегрирани с общообразователната – винаги имаше изразен акцент върху междупредметните връзки. Приемът в профилите след 7-ми клас беше чрез самостоятелни изпити, извън общите стандартизирани изпити по БЕЛ и математика, като за всеки профил изпитът обхващаше специфични задачи, свързани с тематиката на профила. Във всички профили периодично като гост-лектори по профилни дисциплини се привличаха професионалисти от практиката и утвърдени университетски преподаватели.
- Седмичното учебно разписание в прогимназията и в гимназията не беше циклично, т.е. не се повтаряше всяка седмица. По този начин беше възможно някои учебни предмети да се водят по-интензивно в определени периоди за сметка на други. Имаше модулни дисциплини, с хорариум примерно 12 или 16 часа – такива бяха например „Театър“ и „Йога“ в прогимназиална степен. В гимназиалната степен имаше същински избираеми предмети – програмата на всеки профил включваше поне 10 различни учебни дисциплини, несъвпадащи с общообразователните, които се преподаваха по авторски учебни програми, разработени от учителите.
- В учебния план за 1-4 клас учебният предмет „Домашен бит и техника“ бе въведен още през 1990 г.; имаше също така Театър, Танци, Лего конструиране, ранно чуждоезиково обучение (за първи път в 151 СОУПИ бе предложено обучение по испански език от 1-ви клас, и то от носители на езика).
- В училището бе изградена уникална за времето си, а може би и за настоящата реалност в България, Училищна педагогическа служба, която замени класическия бюрократичен модел „класен ръководител“. За първи път в България беше създадена длъжността „педагог-съветник“. Впоследствие, след проучване на опита на 151 СОУПИ, МОН създаде длъжността „педагогически съветник“, но тя няма много допирни точки със системата на 151 СОУПИ, където педагог-съветниците изцяло замениха класните ръководители и вместо часове на класния ръководител преподаваха програма за социални и личностни умения, наречена „СТИЛ“ („Социални техники и изкуства на личността“).
- В начална степен имаше училищна корекционна група за работа с ученици с обучителни дефицити – прототип на възникналите след около 15 години Ресурсни центрове. Отделно в училището работеше Психологическа служба с трима психолози. Никога не е възниквал въпрос за диференциацията на работата и отговорностите на всички тези професионалисти.
- В гимназиална степен за всички учебни предмети бе въведен 80 минутен учебен блок. В периода 1990-1995 г. 80-минутни блокове успешно се практикуваха и в прогимназиалната степен, и премахването на тази практика беше изключително „отгоре“, въпреки положителното мнение на ученици и родители и добрите резултати.
- В училището нямаше звънци за начало и край на учебните часове. В гимназиалната степен учениците и учителите често определяха чрез взаимен консенсус най-адекватното разпределение и продължителност на междучасията.
- Въведен бе спорт по избор (около 20 вида), като учениците имаха възможност да провеждат часовете си по физическа култура включително в частен фитнес център, изграден чрез публично-частно партньорство в база собственост на училището.
- В гимназиална степен в края на всяка учебна година всеки ученик публично защитаваше собствен проект, наречен „годишна продукция“, а в 12-ти клас „дипломна работа“. Тези проекти се подготвяха от учениците продължително време, с помощта на педагог – научен ръководител.
- Традиционните класни стаи за времето си бяха силно променени. Учебната среда в повечето стаи беше организирана за работа в малки групи и екипи: подредени в кръг столове, пространства за работа на пода, големи конферентни маси, 2 и повече дъски в стаите, дъски за писане в коридорите. В зали, организирани като аудитории, протичаха лекционните занимания с потоци от два класа от различни професионални направления. Бяха оформени няколко десетки специализирани зони – художествени ателиета, компютърни зали, езикови кабинети, научни кабинети, библиотеки, театрални зали, зали за спортни занимания, технически работилници и др.
- Много педагози прилагаха в учебната си работа нетрадиционни за класно-урочната система педагогически подходи – метод на проектите, тренингови методи, обучение чрез правене, оценяване чрез кредити и т.н.
- В началната училищна степен още в началото на 90-те години беше въведено целодневно обучение с дейности по интереси следобед – информационни технологии, конструиране, приложни изкуства и дизайн (например, керамика, моден дизайн), чужди езици (испански, английски), танци, бойни изкуства, театър и др.
- В прогимназиалната степен всички ученици посещаваха група за „Разширено обучение“ или за „Консултативно обучение“ в рамките на задължителната програма. В групите за «Консултативно обучение» учителите насочваха онези ученици, които имаха пропуски по български език и математика. Всички останали ученици можеха да избират групи за „Разширено обучение“, с над 10 разнообразни дейности по интереси. Съставът на групите за консултативно и разширено обучение се променяше динамично, според конкретните нужди и интереси на учениците. Например, обичайна практика стана да се пращат на консултативни занимания ученици след като са отсъствали от училище, за да наваксат пропуснат материал, но след това те можеха отново да се върнат към занимания в група по интереси. Групата по интереси се избираше от ученика през септември, но имаше възможност за промяна на избора по време на учебната година.
- И много други…
Всички тези неща все още звучат актуално. Въпреки традиционния скептицизъм на много хора, тези неща ги имаше и бяха практически реализирани.
Защо обаче статията е със заглавие, в което присъства думата „съсипване“?
Още в първите години след създаването си, 151 СОУПИ бе обект на непрестанни атаки от страна на ретроградни политици, защото определено не се вписваше в техния централизиран калъп. Опитите за унищожаването на модела бяха по всевъзможни линии – от това да се определят чрез наредба стриктно продължителността на часовете и да се фиксират междучасията, през това да се забрани изваждането на спортна подготовка при външни за училището частни центрове (за което нито един родител не е имал нищо против!), до принуда (някъде по средата на споменатия период) да бъде дублирана електронната учебна документация с хартиена (бумащина, която никой не използваше, освен бюрократите в регионалните инспекторати), и естествено класическите опити да бъде сменен директора на училището със спуснат отгоре „правилен човек“.
В крайна сметка през 2002 г., по време на министър Владимир Атанасов, училището беше принудено да прекрати повечето от споменатите си иновационни си практики. Директорът Юрий Анджекарски беше силово сменен, с което солидарно напуснаха и немалка част от ядрото на училищния екип. Училището беше преименувано на Национално Средно Училище „София“, но въпреки набраната инерция, която продължаваше неформално да го отличава от останалите, постепенно престана да бъде съществено различимо от другите общински училища в София. Затова спокойно можем да кажем, че през 2017 г. се навършват точно 15 години от съсипването на модела на „чартърно училище“ в България, който не само, че беше успешен пилотен експеримент, но и показа че може да дава повече от отлични резултати, изразяващи се най-вече в доволни родители и ученици.
Много от споменатите практики сега биха били приложими по различен начин, а някои сигурно вече са остарели. Въпреки това, иновациите, които бяха рализирани в 151 СОУПИ, години наред се преоткриват от чиновниците в МОН и се анонсират едва ли не като гениални открития и нововъведения. Например, създаването на длъжостта Педагогически съветник е пряко следствие на предложение от екипа на 151 СОУПИ до МОН. В много училища бе възприет 80-минутният блок часове (сега вероятно щели да го забраняват). Предметът „Домашен бит и техника”, който беше част от общозадължителния учебен план през 2002-2014 г., е въведен първо в учебния план на 151 СОУПИ през 1990 г. Програмата и резултатите на профил „Дизайн на облеклото” (по-късно „Моден дизайн”) повлияха върху програмите на професионалните гимназии по текстил и облекло. Програмата на профил „Програмни продукти и системи” повлия за въвеждането на обучение по компютърен графичен дизайн в редица училища. За електронната училищна документация можем да кажем, че голяма част от екипа, който работи в 151 СОУПИ после се прехвърли да работи около създаването на софтуера Админ Про на МОН.
МОН едва сега преоткрива иновациите на 151-во СОУПИ
Други неща тепърва ще се въвеждат. Например гъвкавото профилиране с избираеми предмети в гимназиален етап. Или създаването на отделен клас „иновативни училища“ от тази година (за което съм скептичен, че ще бъде реализирано по начина, по който беше замислено). Или непрестанното говорене около това как трябва да се намали бюрокрацията и да се въведат електронни системи за управление на училищната документация (които продължават да остават само на думи). И други.
Други теми пък продължават да са все още табу (специализирания прием, блоковете ту се разрешават, ту забраняват, изнесеният спорт, гъвкавата учебна програма, и т.н.). Всички тези неща можеха да бъдат реализирани много лесно и сравнително просто чрез даване на повече свобода на училищата. Вместо това първо бяха забранени, а сега се въвеждат неправилно „на час по лъжичка“. Да, дори въвеждането на иначе добри практики продължава да се прави неправилно, защото най-добрите практики за едни не е ясно дали ще водят до полезни резултати за други.
Историята разбира се е тъжна от тази гледна точка, но това, че бяха загубени толкова много години и беше разрушен толкова много потенциал не е чак толкова трагично – не сме първата, няма и да сме последната държава, която е правила тежки грешки в своята история. Поправимо е. По-лошото е, че дори днес, имайки този плачевен исторически опит, който доказа, че централизацията и уравниловката не водят до добри резултати, политиците продължават да настояват за натрапването им и всячески се опитват да направят всички училища „равни“. Но най-страшно от всичко споменато е, че масово обикновените хора подкрепят тази централизация и си мислят, че не свободата и автономията на училищата ще направи образованието по-качествено, а някакъв централно спуснат от община или друга държавна структура нов рестриктиращ правилник… Абсурдно, но факт.
Сега най-важното, ако наистина искаме в образованието да стане нещо положително, качествено и смислено, е хората да имат свобода. И учителите, и учениците, и родителите! Тогава те ще направят чудеса, както стана в 151 СОУПИ – като горд възпитаник на това училище, аз го видях с очите си!
Източник: https://ekipbg.com
