fbpx
Начало » Бакалавър » Христиан Даскалов: В университетите в България нямаме достатъчно програми на английски език.

Христиан Даскалов: В университетите в България нямаме достатъчно програми на английски език.

  • bobi
  • 10 февр. 2021
  •  Коментарите са изключени за Христиан Даскалов: В университетите в България нямаме достатъчно програми на английски език.

Христиан Даскалов е назначен за директор на Националния студентски дом със заповед на Министъра на образованието и науката през м. август 2018 г.

Отличен е с националната награда „Докторант на годината“ за 2017 г. Научните му интереси са в сферата на организацията и управлението на отворени технологични проекти. Завършил е успешно инкубатора за образователни технологии „Еducate London“ към University College London с авторския си R&D проект „Университет с отворен код“, получил през 2018 г. президентска награда – сертификат „Джон Атанасов“ за инициатива с висока социална значимост. Със специализации в Техническите университети на Рига, Латвия и Бърно, Чехия.

Автор e на две книги: „Академия 4.0 – Университет върху блокчейн“ (2018) и „Стейкхолдър мениджмънт по проекти, програми и стратегии във висшето образование, науката и иновациите“ (2014). Бакалавър по икономика и магистър по администрация и управление, специалност „Управление на европейски проекти“. С професионална квалификация и 10-годишен опит в сферата на организационното и бизнес развитие. Участвал е в процеса по създаването на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 и Националната стратегия за интелигентна специализация на научните изследвания и иновациите.

Носител е на специалната награда за принос в развитието на студентските политики на Република България за 2014 г. Главен секретар на Националното представителство на студентските съвети в периода 2012 – 2013 г.  Член на Академичния съвет на Нов български университет и Председател на Студентския съвет на НБУ в периода 2010 – 2012 г. Сред координаторите на инициативния комитет по създаването на Националния младежки форум в България.

Как можем да определим качеството на образованието в момента – говорим за висшето?

Качеството би следвало да определим през съответните показатели. Ако погледнете иначе успешната по оценка на редица експерти Рейтингова система на висшите училища в България, ще видите, че по десетобалната система, повечето български университети са около и над девет. Това означава, че има определени значими критерии, които не са обхванати. В общия случай, за да се наблюдава такава уравновиловка липсват онези фактори, които отделят иноваторите от последователите.

Ами ако попитаме имат ли нашенските университети маркетингови канали към чуждестранните студенти под формата на “Масови отворени онлайн курсове“ (MOOCs)? Това е отличен инструмент за монетизация на имиджа, на реномето на всяка съвременна академична институция с глобално мислене. А у нас, ако направите анализ, ще видите че повечето универитети броят на пръстите на ръцете си чуждестранните магистри. Нищо, че през платформи като EdX и Coursera могат да достигнат до милиони с отворени, хибридни или дори с изцяло комерсиални учебни програми в дистанционна среда.

Накратко – качеството можем да измерим чрез изброяване на иновациите, които липсват. Колкото по-дълъг е списъкът, толкова по-сложна е ситуацията. Нашата Рейтингова система, обаче, мери това, което го има, а не това, което е в дефицит. Така дефицитите остават скрити. Както на университетско ниво, така и на ниво държавни политики.

Много университети в чужбина фалират. Как ще се отрази това на образованието в световен мащаб?

Фалират университети и у нас. Наскоро врати затвори един от пловдивските частни икономически колежи с големи традиции. Държавните висши училища са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и те винаги могaт да бъдат “издърпани над водата” от централната изпълнителна власт. Иначе трудностите важат и за тях.

Негативната демографска тенденция у нас от последните години що се отнася до намаляващия брой на постъпващите в системата зрелостници, в съчетание с Ковид-19 кризата, се оказва “Перфектната бурия“, но в резултат виждаме не само негативи. Забелязват се и положителни тенденции на солидарност и взаимопомощ, които са пътят напред. Наскоро водещият технически университет у нас взе под опеката си още едно средно училище. Тръгнаха съсъвместните “Европейски университетски мрежи“ в които вече участват поне пет български университета-пионери. Появиха се и плахи опити за съвместни учебни програми между българските висши училища – процес, насърчаван и от споделените “Центрове за върхови постижения“, създадени по линия на оперативните програми.

В обобщение, наблюдава се клъстеризация на сектора, опити за изграждане на вериги на стойността от средното към висшето образование към индустрията. Взаимодействие за предоставянето на обща добавена стойност. Ето това ще се катализира от кризата – или ще се върви към изграждане на отворени, споделени системи или ще се върви към закриване по единично на най-неадаптивните.

Коментира ли се, че може и догодина да бъде дистанционно и как ще се процедира, ако така се случи?

Не би трябвало този сценарий да ни притеснява. Ако и след септември пандемията продължава да се вихри, дистанционното обучение ще ни се стори доста маловажен проблем на фона на обстановката, в която ще се озове националната и глобалната икономики.

Апропо, образователната индустрия във Великобритания, за пример, е неизменно в тройката на най-важните, най-големите сектори на икономиката, конкретно в направление “Услуги“ и конкретно по отношение на третата степен. Затварянето на хиляди кампуси, спадът в потреблението, в нивата на търсене на базови услуги в следствие на преминаването към дистанционна форма, това убива хиляди малки и средни бизнеси по веригата. Същият ефект има и преминаването към работа от вкъщи в частния и държавния сектор.

Студентите ще се върнат рано или късно в аудиториите, но образователната еко-система ще пострада и безспорно ще бъде в редуциран размер. Колкото по-късно се върнат студентите, толкова по-големи ще са преките загуби и пропуснатите ползи. Да не споменаваме щетите от отложените инвестиции, които тепърва ще се проявяват в 3 до 5 годишен план. Това се отнася и до всяка друга от структуроопределящите индустрии.

Много студенти, особено във Великобритания, не могат да плащат квартири и въобще и образованието им е под въпрос. Какви мерки ще се вземат?

Мерки вече се взеха от страна на български родители и първокурсници – те просто пропуснаха година или записаха у нас за сметка на популярни доскоро образователни дестинации. Тези, които кризата заварва в разгара на обучението им, се сблъскват и с проблема с невъзможността да си осигулят платен стаж, временна заетост, фрийленс ангажименти с които да “вържат“ бюджетите си.

А социалните политики на правителствата като че ли подминават студентите като специфична група, нуждаеща се от подкрепа. В този смисъл, водеща е ролята на самите университети. Някои опростиха или намалиха наеми в общежитията си. Други започнаха отпускането на целеви стипендии за най-засегнатите, за да ги задържат. Трети, макар и не-много, намалиха таксите в отговор на справедливите искания за това. Средата в „Zoom“ не е средата в кампуса, която изгражда личността на обучаващия се, няма ги многото индиректни придобивки от физическото присъствие в университетска среда.

Най-добрата мярка, която студентът може да предприеме, е да задели част от вниманието си към странични теми и курсове, свързани с финасовата грамотност, инвестициите, предприемачеството – без значение в коя област се обучава. За да бъде готов да посрещне пост-ефектите от пандемията и многото бъдещи трусове и турболенции с които му предстои да се сблъска.

По проекта „OS.University“, с колеги от Техническия университит в София ние изградихме инструмент, който позволява на всеки студент да създаде своя дигитална автоночна образователна идентичност. Въпросът е какво студентът ще покаже пред колеги и работодатели, за да изпъкне на фона на кризата и на фона на свиващия се пазар на труда в следствие на естествените процеси по автоматизация във времето на „Индустрия 4.0“.

В България постоянно се оплакваме от лошо образование. Сега с онлайн обученията сигурно сме на последно място?

Имам наблюдения от системата на училищното образование, които са любопитни. Тук тя “превключи“ изненадващо по-бързо от британската. Там се обърна повече внимание на частните случаи, помисли се за онези за които видео-лекциите на са подходящи или пък не са ефективни, много се дискутира и защитата на личните данни, неприкосновенността на семейния дом и т.н., и т.н. В крайна сметка, в началото дори имаше изрични забрани да се ползват инструменти като виртуалната класна стая, докато в България системата бе много по-либерална и експериментално-настроена. Резултатите ще се видят през тестове като „Пиза“.

В университетите, обаче, ситуацията е много по-шарена. В България има такива с десетилетни традиции в електронното обучение, които са стъпили на доказани системи с отворен код като „Moodle“. Други разчитаха и продължават да разчитат на разпращането на снимки на лекции чрез „Viber“. Проблемът с вторите е, че резултатите се виждат за сметка на икономиката, на по-късен етап.

Говори се, че има възрастни хора, които преподават по стара методика. Сега с новите технологии как се справят?

В кръга на шегата, платформи като „Zoom“ позволяват на онези, които четяха от жълти листа пред отегчени аудитории да го правят не по-малко успешно и онлайн. Проблемът е там, където не възрастта, а практиката прави непригодна онлайн връзката.

В Студентския дом, за пример, подслонихме наша студентка от холандско висше училище в сферата на изкуствата, за да не спира учебно-тренировъчната си дейност, тогава когато това бе възможно. Подготовка, която изисква присъствие във физическа среда. Същото се отнася и до два от университетите, които обучават в сферата на театралните изкуства. На тях даваме възможност да поставят на сцената ни свои курсови и дипломни проекти.

При студентите по програми като “Еразъм“, пък, колкото и блестящи да са преподавателите, те не могат да пресъздадат реалния студентски живот в който тези млади хора са дошли да се потопят. На тях им помага Erasmus Student Network, които са също при нас, в Студентския дом.

Въобще, справянето не опира само до наваксването на пропуски в дигиталните умения. Трябва да има и подходяща среда на взаимопомощ и достатъчно заинтересовани страни, които могат да рабоят успешно в мрежа.

Какъв е най-големият проблем в България, който можем да отстраним?

Нямаме достатъчно програми на английски език. Ето ви нещо лесно за отстраняване. Ролята на професора ще се превръща все повече в роля на тютор, който подпомага и подкрепя студентите си, на родния им език, доколкото това е възможно. Но лекционния процес следва да бъде организиран така, че да търпи адаптация – включване на курсове от чужди университети в родните програми и на локални курсове в международни формати.

За това се изисква една определена степен на интернационализация на учебното съдържание без това да става за сметка на родния език и култура. Както казах, ролята на тютор предполага директна комуникация, но международните университетски програми “с отворен код“ на утрешния ден предполагат адаптация към глобализационните процеси.

Мнозина смятат, че Ковид-19 удари по глобализацията. Точно обратното. Докато националните правителства залагаха на изолационизъм, Ковид -19 превърна стотици милиони в “граждани” на един общ, дигитален свят – със споделени неволи, страхове, стремежи. Българските висши училища могат да използват този исторически шанс, за да направят решителната крачка към отварянето си за “смелия нов свят“ в който живеем.

Прогнози за следващата 1 година?

В следващата година университетите ще работят по програмите си за финансови оптимизации. Това са фактите.

Студентите ги чака един по-неприветлив пазар на труда, но опитът от кризата от 2007 – 2008 г. показва, че няма от какво да се опасяват в средносрочен и дългосрочен план. Напротив, напълно в рамките на очакванията е отприщването на една нова иновационна, предприемаческа вълна след около 12 до 18 месеца. Да залягат над материалите, за да яхнат вълната, а да не останат затрупани под нея.

Интервю на Борислав Борисов

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top