Всички класации, целящи да помогнат на бъдещи студенти в кариерното ориентиране, акцентират върху най-популярните специалности. Тези често са и най-перспективните програми и гарантират намирането на престижна и добре платена професия. Затова в тази статия решихме да обърнем внимание на най-малко предпочитаните сфери на развитие в България, като предположим на какво се дължи „лошата“ им репутация и дадем предложения за прилагане на знанията от тях на съвременния работен пазар.
За целта се доверихме на индикаторите, публикувани на сайта на Рейтинговата система на висшите училища в България. При изготвянето на собствения си списък обаче не сме включвали припокриващи се специалности, както и военното и религиозното направление. Ето ги и професионалните сфери с най-малко следващи в България, както и къде могат да се изучават:
Теория на изкуствата:
Тази дисциплина поставя основите за задълбочено разбиране и анализ на всякакви произведения на изкуството. В чужбина тези умения са сравнително ценени, съдейки по големината на аналогичните програми, но тук не е така. По последни данни на РСВУ специалността в момента се следва от едва 41 млади българи в Нов български университет (София), Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (Пловдив) и Техническия университет (София). Любопитно е също, че се предлага като бакалавър единствено в НБУ, което показва, че интересът към нея е още по-малък, отколкото броят на студентите загатва.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Човек може да работи като куратор на музей или галерия, да организира културни мероприятия или да използва знанията си, за да изкарва пари чрез собственото си изкуство – една трудна, но в никакъв случай непосилна задача. Малко по-неочаквана кариерна пътека би била маркетинг сферата, в която всички знания за визуалното възприятие се оказват наистина полезни.
Теория и управление на образованието:
Изненадващо е колко много хора избират сферата на педагогиката и колко малко от тях после специализират в тази на теорията и управлението на образованието (174 души, ако трябва да сме точни). Двете дисциплини обаче вървят ръка за ръка и присъствието на повече млади кадри във втората е ключово, за да видим положително развитие на обучението в България. Магистърска или докторска степен в това направление може да се изкара в Софийския, Пловдивския, Великотърновския и Югозападния университет, а Шуменският дори предлага бакалавърска програма.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Повечето хора с тези квалификации в България работят като преподаватели. Дисциплината обаче отваря вратите към по-високите позиции в администрацията на всяко учебно заведение, както и към работа в образователните органи в страната. 2.1% от хората, завършили Теория и управление на образованието, даже се подвизават като юристи и специалисти по обществени науки и култура.
Материали и материалознание:
Това е дисциплина, включваща елементи преди всичко от физиката и химията и намираща приложение в различни инженерни и научни области. Хората, които я завършват, получават професионалната квалификация инженер. Човек би очаквал, че покрай развитието на нанотехнологията, материалознанието ще става все по-популярна специалност. В България обаче броят на студентите в нея е едва 216. Те учат в Русенския университет, Техническия университет в Габрово, Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас и Химикотехнологичния и металургичен университет в София.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Професионалистите по материалознание са изключително важни за индустриите, които подобряват качеството на живота. Тяхната експертиза помага за създаването на иновативни решения за приложение на материалите във всички сфери на бита и новите технологии.
Математика:
Тази програма подготвя специалисти с фундаментални знания в основните математически направления. Освен това значително подобрява уменията за анализиране, логическо мислене, правене на прогнози, хипотези и заключения. Въпреки всички тези плюсове повечето кандидат-студенти я пренебрегват за сметка на програмирането. В 9-те институции, където дисциплината се предлага (като Софийския, Американския и Техническия университет и други), я следват едва 419 души.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Студентите от тази специалност най-често се реализират като преподаватели и научни работници във висши училища и научни институти. Същевременно тяхната солидна математическа подготовка им позволява специализация в редица приложни области – например математическата икономика, когнитивните науки, лингвистиката, биологията и физиката.
Животновъдство:
Това направление най-често се отнася до бакалавърската програма Зооинженерство, в която студенти се обучават за селскостопански специалисти с животновъден профил. През 4-те години студентите получават теоретични и практически знания за организиране на производство на продукция от селскостопански животни при условията на различни стопански и производствени системи. В България тази дисциплина се предлага в Лесотехническия, Тракийския и Аграрния университет и се изучава от общо 544 студенти.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Дипломираните зооинженери могат да работят най-вече като ръководители, организатори и изпълнители в аграрни ферми и стопанства и като експерти по животновъдството в общини, министерства, ведомства и организации. В бъдеще обаче ще бъде все по-важно да се насочват към позиции в изследователски институти, станции и лаборатории, за да разрешават екологичните и здравословните проблеми, възникнали по света вследствие от широкото разпространение на интензивното животновъдство.
Философия:
Философията обединява разнообразен спектър от специализирани дисциплини като логика, етика, политика, метафизика и много други. Придобитите в програмата знания и умения изграждат компетентни професионалисти с широк профил. Въпреки това в петте български университета, в които се преподава философия (Софийския, Великотърновския, Пловдивския, Югозападния и НБУ), следват общо 548 души. Най-вероятно това се дължи именно на стереотипите около тази наука за липсата на нейното приложение в истинския живот.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Очевидните професии за един дипломиран философ са изследователи, учители по социални и хуманитарни науки в средното и висше образование, както и преводачи и редактори на специализирана литература за хуманитарни науки. Завършилите обаче придобиват умения, които са изключително полезни за работа в бизнес области, неправителствени организации и публичната служба. Знанията им от друга страна могат да бъдат приложени при проучвания на коренно различни сфери – като математиката, компютърните и природните науки.
Физически науки:
Физиката изучава широк спектър от предмети и явления: от елементарните частици до най-големите звездни купове от галактики. Може да се комбинира и с много други области на познанието – съществуват дисциплини като акустика, астрономия, биофизика, геофизика, математическа и медицинска физика. Това я прави несъмнено една от най-интригуващите специалности. В седемте университета, където се предлага (сред които Софийския, Пловдивския и Медицинския в София), обаче се обучава изненадващо малък брой студенти – 621.
Какви са перспективите след завършването на тази специалност?
Специалистите, завършили Физика, могат да работят в системата на МОНТ, БАН, енергетиката, електрониката, машиностроенето, химическата промишленост, отбраната, здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на околната среда. Мултидисциплинарната им подготовка също така позволява развитието им в много от нововъзникналитe професии в сферата на модерните технологии.
Разбира се, броят на хората, изучаващи дадена специалност, не е показателен за това как завършилите я се реализират в хода на кариерата си. Ако искате да видите още интересни статистики, като например в кои сфери всъщност работят хората с изредените в статията квалификации, посетете този адрес: https://rsvu.mon.bg/.
