Лингвистика – наука за езика и много повече!

Какво е лингвистика?

Лингвистиката е наука, изучаваща естествените езици. Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика (граматика) и на смисъла на езиковите единици (семантика и прагматика). Най-често се приема, че лингвистиката спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от логиката, математиката и информатиката).

Граматиката включва морфологията (образуването и състава на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и фонологията (звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат.

Други подобласти на езикознанието са еволюционната лингвистика (изучава произхода на езиците), историческата лингвистика (промените в езиците), социолингвистиката (връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), психолингвистиката (психологическото интерпретиране на езика), невролингвистиката (физиологичното интерпретиране на езика в мозъка) и други.

История на лингвистиката

Макар че изучаване на езика имаме още от времето на Аристотел, съвременната наука за езика се развива от ренесансовия бум на хуманитарните науки, като тогава названието е било филология, което в България днес е придобило по-общ смисъл на университетска дисциплина на изучаване на език и литература. Първото текстово споменаване на думата „филология“ датира от 1716 г., а лингвист, като някой, който изучава езика, датира от 1641, а първо споменаване на лингвистика има от 1847.

Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в. Ян Бодуен дьо Куртене изгражда първата теория за фонемата.

В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи структурното езикознание, което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисциплина. Едно от основните негови направления е Функционалната лингвистика, която разглежда езиковите явления от гледна точка на функцията, която изпълняват, без да се пренебрегва смисловата им страна.

Къде всъщност е границата между филология и лингвистика?

Филологията е образователно и професионално направление, което, както личи и от етимологията на съставките на думата, означава „любов към думите“. Филологията като специалност включва както занимания с езика, така и занимания с литературата, създавана на съответния език или на други езици. Лингвистиката (езикознанието) включва дисциплини, които се занимават с различни равнища на езика. Лингвистични дисциплини са фонетиката, морфологията, синтаксиса и др. Лингвистите са филолози, но не всеки филолог е лингвист. Много от завършилите филология – включително повечето учители – предпочитат научните занимания с литература. Затова в нашето общество терминът филолог е синоним на литературовед, в училище предметът „Български език и литература“ се нарича за по-кратко „Литература“ и в часовете вниманието на учителите и учениците се насочва предимно към литературата.

Заниманията с езика винаги са били смятани са скучни и не са се радвали на особен интерес заради прибързаното заключение, че лингвистиката се занимава с граматика, правопис и други „досадни подробности“. Тази представа се затвърждава и в медиите, където езиковедите са канени, за да кажат „това не се пише така“, „политиците и журналистите са неграмотни“ и други банални неща.

Като цяло, лингвистиката е прекрасен и многообразен свят, в който има много за обсъждане – за езиковите манипулации; за жаргонът  и професионалните езици; за езиковите игри и стиловите нюанси; за връзката между общество и език; за връзката между човешката психика и езика и т.н.

Не всичко е решено в българската граматика.

Важно е хората да разберат, че споровете дали се произнася „мОлив“ или „молИв“ са безпредметни и скучни. Те приличат на спортен мач, в който няма печеливши и победени. Все още остават неизследвани важни езикови проблеми, свързани с влиянието на обществото, медиите, политиката и др. върху езика. Хубаво е да се предизвика интереса на студентите към някои езикови въпроси. Те трябва да провокират мисленето си, за да излязат от обвинителната позиция към езиковото поведение, защото езиковите грешки, според Стивън Пинкър, понякога водят към развитие на нови езикови явления.

Какви знания ще имаме, ако учим лингвистика? 

Студентите получават, както теоретични знания и практически умения, свързани с изучаваните езици, така и познания за историята, литературата и културата на общностите, носители на съответните езици. Модулът по бизнес комуникации ги запознава със съвременните постановки на теорията на комуникацията, с особеностите на бизнес комуникациите при участието на носители на различни цивилизационни и културни матрици.

Да учим лингвистика в България

Източник: Направление „Филология“ от mon.bg

Да учим лингвистика в чужбина

QS Ranking за Лингвистика за 2019

Стажовете са важни

За един лингвист е важно по време на образованието си да натрупа професионален опит. Затова се оглеждайте какво предлага университета, както и извън него, разбира се. Практиките и стажовете включват аутсорсинговия сектор и фирми, свързани с приложения на чуждоезиковите компетентности, които целят изграждане на бърза адаптивност към съвременни работни позиции, за които се изисква екипна работа.

Кариерна реализация пред завършилите лингвистика?

Възможностите са многобройни – от научна кариера през редакторска и коректорска работа до журналистическа, политическа кариера. Например лингвистът Айра Бачрах, който основал компания за наименуване на продукти и станал изключително заможен от тази дейност, която се оказва ключова в маркетинга на стоки и услуги. Явно и в рекламата лингвистичната компетентност е важна. Важно е да се знае, че доброто лингвистично образование у нас е рядкост и един отличен специалист в тази област е нужен във всяка институция – учебни заведения, министерства, медии и др. Всеобщо е заблуждението, че всеки разбира от език, щом пише и чете. Лингвистът е ценен и с прозрението, че е невъзможно чуждият език да се овладее „перфектно“, а често и родният. Езикът ни се явява в променящи се варианти непрекъснато и непрекъснато се сблъскваме с нови думи, нови езикови моди и стилови употреби.

За магистрите по лингвистика полето се разширява още повече и те биха намерили професионална реализация в културни институти, средства за масова информация, международни представителства, научни институции, висши учебни заведения, преводачески агенции и другаде, където хуманитарното образование, съчетано с професионално владеене на чуждия език и със задълбочени познания в областта на приложната лингвистика, е важен приоритет.