Начало » България » Кандидатстване България » Докторантура или не?

Докторантура или не?

Струва ли си придобиването на докторска степен по икономически специалности в България и каква е цената

 

 В живота всеки търси добра реализация и прави всичко възможно тя да е възможно по-добра. A най-големият трамплин за това е образованието. В различните му форми и специализации всеки прави своя избор. Eдин от тях е докторантурата (PhD), чието придобиване не е лесна задача, но не и невъзможна.

Важен въпрос е струва ли си времето и инвестицията в тази степен, които след това да предложат по-добро кариерно развитие и високи доходи. Сигурно е едно – хората, които учат за тази степен, имат предимно академични амбиции. Не липсват обаче и такива, които виждат в нея шанс за по-добра работа и позиция в корпоративния сектор.

Проучване на Евростат от 2012 г. показва, че над половината от притежаващите тази степен в Европа наистина се занимават с изследователска дейност.

 

В България по закон е нужно поне ниво доктор, за да заемеш асистентска позиция в университет.
Според ректора на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов доц. Иван Марчевски обаче през последните десетина години тази професия сериозно е загубила от престижа си у нас, като парите си остават все така недостатъчно. Според него все пак за отдадените на икономическите науки и изследвания остава до голяма степен нематериалното възнаграждението и удовлетворение.
Ако докторите не искат да стават асистенти, то имат ли шанс в бизнеса обаче. Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Представителите на академичната общност и университетите смятат, че степента увеличава рязко тези шансове, докато тези от бизнеса смятат, че кариерното развитие зависи и от много други фактори.

 

Сходствата на докторската степен с бакалавър и магистратура са доста – наличие на входен изпит, посещение на лекции и упражнения за достигане на определен минимум от знания. Продължителността обикновено е 3 години за редовна форма и 4 за задочна. Основната разлика е в писането на дисертационен труд, който трябва да е иновативен и насочен към разработване на нов продукт, нов поглед върху проблем и ново решение, което е всъщност това, което наистина отличава докторантурата от всички други степени и я прави в една идея по-сложно начинание.

Таксите в България са една идея по-достъпни и рядко са сериозна пречка.

Входните изпити са сериозни и изискват добри познания по зададения конспект, както и силни умения по математика. Едни от най-търсените места в направление икономика са в Софийския университет, УНСС, Свищовската академия и НБУ.

Стипендията за редовно записалите е около 500 лева на месец. Повечето университети имат допълнителни социални пакети с привилегии, с които се опитват да привличат учащи. За редовно записалите също така не е позволено да работят и да подписват трудов договор. При тези в задочна и свободна форма на обучение няма такова ограничение. Затова те се считат и за предпочитани от работещите.

Билет за горния етаж

Според мнозина специалисти придобиването на PhD в сфери като икономика, мениджмънт, финанси се оказва изключително ефективен метод за развитие и сигурност. В самото проучване на Евростат от 2012 г. безработицата сред завършилите докторска степен в Европа е под 2%. Мненията обаче са противоречиви дали степента доктор е най-големият трамплин.

„Дава изключително силно предимство при кариера в мултинационални корпорации в позиции на много високо ниво“, споделя наблюденията си доц. Явор Янкулов от Университета за национално и световно стопанство в София. Самият той освен доцент в катедра търговия е и мениджър в компания, която се занимава с обучения. Според него завършилите докторантура в икономически специалности са много търсени в големи компании, като фармацията е само един от множество ярки примери. Освен най-високите позиции при чуждите компании тук, притежаването на PhD е предимство и в експертни роли в множество министерства и институции.

„Повечето хора смятат, че бакалавър или магистратура изчерпват висшето образование, а докторантурата е просто следващото ниво, което е много тясно профилирано и също така насочено в създаването на нов продукт.“доц. Иван Марчевски, ректор на Стопанската академия в Свищов

Според доц. Марчевски държавните учреждения, банките, застрахователите, компаниите с голям оборот и дейност имат интерес към докторанти с икономически фокус, тъй като при голямата численост на персонала „става трудно отсяването и тази степен те вдига на едно ниво, което е видимо нависоко в една организация“, смята той и е категоричен, че „докторантурата е най-сигурният път за израстване в кариерата в големите организации със сериозна кадрова политика“.

Реалният бизнес обаче има малко по-различнo мнение.

 

Нора Найденова, HR експерт в HRS Bulgaria, коментира, че докторите могат да намерят реализация в сферата на бизнеса, финансите и икономиката, макар че си остават рядкост у нас. „Обикновено, ако искаш да си успешен мениджър, е достатъчна една добра магистратура със съответните следдипломни квалификации, курсове и езици“, смята тя. Според нея ефектът върху заплащането е сложен за оценка, защото се влияе и от много фактори – опит, други умения, езици. Но като всяка една по-висока образователна степен си има своята тежест.

 

„Служители със завършена магистърска степен или по-висока успяват да заемат по-перспективни позиции и като цяло са по-добре заплатени в сравнение с хора с по-нисък образователен ценз.“

Нора Найденова, HR експерт в HRS Bulgaria

„Не бих казала, че притежанието на докторска степен би представлявало непременно предимство на един кандидат пред друг. В зависимост от ролята, при равни други условия, квалификацията, която би добавила стойност, ще е по-скоро международно призната бизнес диплома или квалификационен курс“, коментира Пламена Атанасова, HR мениджър на Mondelez Bulgaria.

Внимание с времето

Почти всички учащи, с които се свързахме, посочиха времето и усилията като най-сериозната цена, която изисква да се плати по време на следването.

Ивелин Първанов е докторант на свободна форма и в момента изследва интернационализацията на малките и средните български IT компании. Освен това работи и като мениджър продажби в софтуерна компания. Споделя, че с трудност успява да покрие нужните 40 часа на седмица работа по дисертацията, като му се налага да ги вмества във вечерните часове и уикендите. „На моменти идва малко повече натоварването, съчетавайки работа, докторантура, социални контакти, но изпитвам удовлетворение от това, с което се занимавам, и имам желание да се развивам“, казва той.

Цветина Лунгарова, която в момента е докторант в стопанския факултет на СУ, също е намерила начин да се справи с времето: „Със свързаността и мобилните устройства, с които разполагаме, на практика мога да чета навсякъде и по всяко време. Не води до затруднения, носи само позитиви, но когато темата е обект на наистина висок личен интерес.“

Освен това преподаватели, учещи и завършили съветват, ако се започва докторантура, избраната тема да е интересна за записалия я, тъй като следващите няколко години ще бъдат прекарани изцяло в нея.

 

„Трябва да има нов поглед, нов прочит, нещо иновативно, нещо, за което да добавиш стойност. Никоя докторантура не се пише, защото „трябва“. Трябва да има стойност, нещо ново, добавена стойност и нещо ценно и полезно за цялата работа“, смята Милен Великов, който прави докторантура в Геолого-географския факултет на СУ. Другият изключително важен момент според него е изборът на добър ръководител: „Ако той е адекватен, може да те бута и да ти помага. Той осмисля повече, отколкото самият университет и особено ако има практически опит“.

 Източник: capital.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top