fbpx
Начало » Бакалавър » Вероника Маринова: Много са нещата, които искам да постигна в България

Вероника Маринова: Много са нещата, които искам да постигна в България

  • Lyubina Panayotova
  • 16 февр. 2018
  •  Коментарите са изключени за Вероника Маринова: Много са нещата, които искам да постигна в България

Вероника Маринова е наш гост в Студентски живот­­­­. Тя е завършила образованието си в Нов Български университет. Била е по еразъм в Белгия. Следва магистратура в Люксембург и стаж в ООН в Тайланд. Към момента се е завърнала в България и работи в американска аутсорсинг компания като експерт обучения.

Завършила си „Политически научки“ в Нов Български университет. Какво ти дава тази специалност?

Политическите науки (на френски език) ми дадоха много добра основа, академична и езикова подготовка. Обучението ми в НБУ спомогна и процеса на ориентация относно какво искам от по-нататъчното ми образование. Може би най-голямият принос на тази специалност е изграждането на активна гражданска позиция по значими обществени въпроси.

Докато си учила в НБУ си успява да се докоснеш и до програмата „Еразъм“ и да следваш 1 семестър в Белгия. Разкажи ни повече. Каква е разликата на образование по един предмет там и тук?

По време на третата година от следването ми в НБУ имах възможността да следвам един семестър в Университета в Лиеж, Белгия. Като всеки един одобрен Еразъм студент, първоначално те връхлита палитра от емоции – вълнение от престоящото пътуване и известна доза притеснение и съмнения дали би се справил с езика и формата на обуение. Еразъм беше и първият ми международен опит и културен обмен. Но за мен, той е много повече, тъй като до голяма степен допринесе за личностното ми израстване, даде ми безценен социално-културен и академичен опит, както и самоувреност, което от своя страна повлия и на решението ми да продължа обучението си извън България.

Не бих казала, че има разлика в обучението, тъй като програмата на НБУ до голяма степен съответства на модела на обучение в университети във Франция, Белгия, Люксембург. Голяма част от преподавателите в НБУ са също така и лектори във френски и белгийски висши заведения. Единствената разлика която бих посочила е че, фокусът на програмата Политически науки в Университета в Лиеж е с по-голяма теотретична и правна насоченост – имах задължителни предмети по Публично право, Международно право и т.н.

Магистратурата си я изкарала в Люксембург. Колко качествено е е образованието там?

Да, избрах Университетът в Люксебург поради две причини. За първи път посетих държавата по време на моя Еразъм обмен и престой в Белия. Бях очарована от това колко малък, подреден, оживен и интернационален е този град-държава.  От друга стана повлия и желанието ми да насоча обучението си  към специалност Европеистика. Но това, с което ме спечели университет е фактът, че в него се предлагат само двуезични програми на обучение. В последствие записах Европейско управление на френски и английски език.

Смея смело да твърдя, че образованието което получих там, е с изключително качество и престиж. Повече от 80 професори и лектори от Австралия, САЩ, Максико, Франция, Белгия, Великобритания, Ирландия и други, преподаващи в университета, са едни от най-квалифицираните и признати експерти в областта. Имах невероятната възможност да присъствам на множество публични лекции на видни европейски представители, като Вивиан Рединг – тогава заемаща позицията вицепрезидент на ЕК. Интересен е фактът, че образованието там е и финансово достъпно – цялсното обучение по Европейско управление възлиза на 1000 евро (4 семестъра/ 250 евро).

като част от обучението, унивеситетът организира посещения до Европейската Инвестиционна Банка, седалището на Европейския Парламент в Люксембург, Европеския Съд (и трите със седалища в Люксембург), както и посещения при люксембургски евродепутати в Брюксел и Страсбург.

Люксембург е малка държава. Има ли въобще студентски живот там?

Повечето хора, може би под студентски живот основно, си представят шумни и оживени парти места, нощни заведения като клубове и барове препълнени със студенти. Разбира се, това не е изключение и за Люксембург. В централната част на града се намира Clausen – така нареченото  студентско кътче или място с различни барове, ресторанти и нощни заведения. Това е едно от най-предпочитаните и посещавани места от студентите през уикендите.

Едно от най-отличаващите неща на студентският живот в Люксембург обаче, е възможността да пътуваш. Вълнуващо, достъпно и обогатяващо – кой чуждестранен студент не би се възползвал? Буквално на 1 час път с влак може да посетиш Франция, Белгия или Германия.

С какво се придвижваше в Люксембург? Скъпо ли е?

Както е известно, Люксембург оглавява класацията за държавата-членка на ЕС с най-висок стандарт на живот. Животът в Люксембург е скъп в сравнение с държавите в съседство. Поради тази причина, много от живущите там често отиват на shopping trip  до Германия или Белгия.

Като студент в университета в Люксембург, очакваните финансови инвестиции, необходими да покриеш основни разходи, изненадващо се оказват приемливи. Самият университет предлага студентски общежития, като цените варират между 300-500 евро на месец с включени консумативи. Придвижването из кантоните на Люксембург основно се извършва с влакове и автобуси.  Нещо повече, като студент, цената на цялата градска транспортна мрежа е 37,50 евро на семестър.

Била си в Тайланд. Как се случи това и какво работи там?

След успешната защита на магистърската ми теза започнах усилено да търся стажантски позиции с фокус политика на развитие за най-слабо развитите региони по света. Така след дълга и бавна процедура по подбор (около 6 месеца), получих предложение за стаж в един от най-големите регионални офиси на ООН – United Nations Economic and Social Commission for Asia and the Pacific (UN ESCAP). Стажът в организацията беше в дивизия Търговия и Инвестиции, отдел Бизнес и развитие – избор повлиян от темата на магистърската ми теза. Работата ми като стажант в ООН беше предимно с изследователска (research) насоченост, подпомагане дейността на отдела – координиране и управление на проекти, организиране на семинари, конференции и симпозиуми.

По време на стажът имах възможността да се срещна и работя с експерти в областта от цял свят, да се запозная с преставители на държавната администрация и частния сектор на някои ESCAP държави-членки.

След края на стажанстката програма в ООН, получих предложение за работа  от една регионална меджуправителствена организация по проект финансиран от Световната Банка за Камбоджа.

Каква държава е Тайланд? Каква е разликата в студентския живот тук и там?

Тайланд е уникална държава, един коренно различен свят. С богато историческо, културно, релизиозно и архитектурно наследство, това е и единствената държава от региона опазила себе си от европейките колонизатори. Тайландците са много усмихнат, миролюбив и стремящ се към хармония народ. За огромна моя радост, имах възможността да прекарам 6 месеца в Банкок и други 6 в една от най-слабо развитите тайландски провинции в непосредствена близост до границата с Лаос.  Това ми позволи напълно да се докосна до Тайалндския начин на живот – от бяскавите небостъргачи, оргромни търговки центрове, луксозни заведения и хотели в космополитния Банкок, до непретенциозни, на места потънали в забрава, бедност и мизерия кътчета в Североизточната част на страната.

Студентският живот там не се различава по нищо от този тук в България или Европа. Престоят ми в Банкок е един своеобразен „Еразъм в Азия“ – предлагащ културно и социално обогатяващ опит, срещи с различни и интересни хора от цял свят.

Трудно ли е на европеец да се приспособи към азиатския модел на живот? С кое ти беше най-трудно?

До известна степен, да! Животът на европеец в която и да е азиатска страна си, е предизвикателство. За Тайланд, от значение е мястото на което пребиваваш – за хората от всяка една местност извън Банкок е малко вероятно да говорят английски (изключение правят туристическите местности).

Тайланд веднага те грабва с екзотиката си и първоначалната еуфорията някак те откъсва от реалността. Чисто физически, на битово ниво, аз лично не бях подготвена за толкова екзотика. Тропическият климат и тайландската кухня (пикантна и пържена) в дългосрочен план не ми понасяше особено добре. Комуникацията с местните от Кон Кен (Khon Kaen) беше голямо предизвикателсво, тъй като Тай езиковите ми умения се свеждаха до това да мога да си поръчам ориз, вода и горещо дълго кафе без захар (разбира се не от първия път).

След връщането ти в България, лесно ли успя да си намериш работа?

Сравнително лесно и бързо, за по-малко от 2 месеца – аз самата бързах да се захвана със следващото предизвикателство. Българският пазар на труда предлага много и различни възможности, особено за кадри с международен опит и образование. Реших да навляза в корпоративния сектор и в момента работя като експерт обучение в американска аутсорсинг комания.

Какво би искала да постигнеш повече в живота ти?

Много са нещата, които искам да постигна… в България. Върнах се преди година и половина и вярвам, че много неща тепърва предстоят да ми се случат. В личен план, извън тривиалните желания, се стремя към вътрешна хармония и да проявявам малко повече търпение. Това което искам да ми се случи в професионален план е да намеря работното място, което ще ми донесе пълно удовлетворение, да ми даде свобода на изява, възможност да разгърна пълния си потенциал и същевременно да ми донесе личностно развитие.

Интервю на Борислав Борисов

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top