Начало » България » „При кандидатстването в САЩ са важни и заниманията на кандидата извън академичната сфера”

„При кандидатстването в САЩ са важни и заниманията на кандидата извън академичната сфера”

  • Даниела Стоянова
  • 19 мар. 2015
  •  Коментарите са изключени за „При кандидатстването в САЩ са важни и заниманията на кандидата извън академичната сфера”


Георги Керчев е от София и е възпитаник на Софийската математическа гимназия. Приемат го там след пети клас и оттогава датира и сериозният му интерес към математиката.

Миналата година завършва един от най-престижните американски университети – Принстън. Запознахме се с младия математик покрай платформата edu.tuk-tam.bg на нашите приятели от сдружение Тук-там. Ето какво ни сподели той за обучението си в САЩ:

Как избрахте да следвате в САЩ и защо точно в Принстън?

Изглежда бях доста амбициозен в училище. А идеята за следване в САЩ сякаш винаги си беше там. Знаеше се, че най-добрите в състезанията по математика отиват или към Бръшляновата лига (Ivy League), или към по-известните висши училища във Великобритания. Дълго време познанията ми за университетите в Щатите се изчерпваха с една статия за Харвард от 24 часа и филмът „Красив ум”, в който се разказва за живота на Джон Наш – професор по математика в Принстън, който получава Нобелова награда по икономика за едно от откритията си. Представите ми станаха малко по-конкретни, когато започнах да разработвам проекти по математика, които представях на конференциите, организирани от Ученическия институт по математика и информатика.

В 11-ти клас ме избраха за един от представителите на България в изследователска програма в MIT. Заедно с още 80 ученици от цял свят (но предимно от САЩ) в продължение на шест седмици работих върху проблем, който ми беше предложен от един от професорите в MIT.

Разбира се, помагаха ми много хора – имах си ментор, който да наблюдава прогреса ми, а също и много наставници и съученици, с които обсъждах различните трудности, с които се сблъсквах.

Беше страхотно преживяване и реших, че наистина искам да уча в САЩ. Посъветвах се с професора, с когото бях работил в MIT (той ми беше написал и една от препоръките), и кандидатствах на петте места в Щатите, които той ми беше посочил: Yale, Harvard, MIT, University of Chicago и Princeton. Една от причините да кандидатствам само в най-добрите места в САЩ, беше заради финансовата помощ, която предлагаха.

Приеха ме на няколко места в Англия и в Принстън. За Англия трябваше да тегля заем, докато за Принстън, сумата, която трябваше да плащам, беше по силите на семейството ми и това допълнително мотивира избора ми.

Как протече кандидатстването? Има ли някои особености, за които трябва да знаят хората?

Процесът на кандидатстване започна доста рано. Още в края на десети клас започнах да се готвя по малко за различните изпити по английски, на които трябваше да се явявам. За САЩ има специфични тестове, които трябва да бъдат взети. SAT I покрива различни умения, свързани с боравенето с английски език, а също така има секция по математика.

SAT II са изпити по различни предмети, които са много по-фокусирани. Когато кандидатствах, се бях явявал на SAT II по математика, физика и химия.

Специфично за САЩ е, че обикновено са много важни и заниманията на кандидата извън академичната сфера. С много добро око се гледа на доброволчески инициативи, спортни изяви и творчески умения. Когато бях студент в Принстън, имах чувството, че целта на хората, занимаващи се с приема на студенти, е да е възможно по-разнообразна обстановката. Учениците да са дейнии силно развити в своята област, но да имат опит и познания в по-широк кръг от занимания.

Как протича учебният процес? Има ли разлики с този в България?

От разговорите ми с приятели, които останаха да учат в България, добих  впечатлението, че по-голямата част от работата се струпва в сравнително кратка част от семестъра. Положението във Великобритания е подобно. В САЩ повечето университети имат есенен и пролетен семестър. Естествено има финални изпити и проекти, но също така има домашни, доклади и тестове през цялото време. По този начин оценката не зависи само от това как е протекъл един тричасов изпит. Също така, когато има домашно всяка седмица по даден предмет, учениците свикват да работят в групи, което обикновено е доста добра идея.

В Принстън специалността се избира до края на втората година, а всеки ученик е задължен да взима и малък брой курсове. Не е задължително последните да имат общо със специалността, с която той иска да се занимава. Идеята е учениците да не забравят да работят и върху общата си култура.

Често се случва именно благодарение на тези занимания, студентът да дефинира малко по-точно сферата, с която иска да се занимава.

Има ли добри възможности за прекарване на свободното време? Въобще, как протича животът в САЩ?

По принцип много зависи от начина, по който човек е свикнал да се забавлява, а също и от местоположението на университета. Поради разнообразието на интересите на студентите има всякакви организации, клубове, състави и отбори. Същотака повечето от тях получават финасови средства от университета, така че възможности има много. Спортната база е невероятна – между другото миналото лято отборът по футбол на Португалия беше на лагер в Принстън преди да замине за световното в Бразилия.

Не съм бил особено активен в която и да е студентска организация, но все пак в различни периоди от четирите ми години в Принстън ходех да играя футбол, на катерене, на бални танци и на брейк, на концерти, на театрални постановки. Повечето от тези събития бяха финансирани от университета и съответно безплатни. Със сигурност човек може да си намери забавления от всякакъв характер. Единственото ограничение беше времето. Хората често се оплакваха, че от време на време изпадат в паника, че изпускат нещо интересно, някаква нова възможност.

Няма как да не обърнем внимание и на финансовата страна на образованието. Какви са семестриалните такси и има ли някаква възможност за стипендии, студентски заеми и т.н.?

Таксите всяка година са към 53 хиляди долара.

Принстън обаче е известен като едно от местата с най-добра финансова помощ. На повече от 60 процента от студентите не им се налага да покриват цялата сума, като размерът на помощта се определя от дохода на родителите.Последните две години на практика не дължах нищо, а също така и ми плащаха за 17-18 часа работа на седмица в една от библиотеките и в един обучителен център към университета. По данни на Принстън 75% от студентите успяват да завършат без да трябва да изплащат заеми. За останалата четвърт средната сума, която  рябва да се върне, е 5-6 хиляди долара. В останалите университети от Бръшляновата лига ситуацията е много подобна.

И за финал, какви са плановете ви за в бъдеще? Бихте ли се завърнали в България?

Засега се очертава да следвам докторантура в Джорджия следващите 4-5 години. В момента се опитвам да се фокусирам върху преподаването, курсовете и изследователската дейност, с които си запълвам времето доста успешно.

Трудно е да се правят дългосрочни планове, но по принцип статистиката сочи, че една трета от докторантите по математика се занимават с някаква комбинация от преподаване и изследователска дейност, една трета отиват да работят в компании, и последната група, общо взето, отиват в NSA (националната агенция по сигурност на САЩ, която е и най-големият работодател на математици в света).

За NSA ми липсва качеството да бъда американски гражданин, така че остават другите две опции. Не съм решил къде искам да живея и с какво точно искам да се занимавам. Засега съм на мнение, че ще е полезно да завърша докторантура и да натрупам малко трудов стаж в чужбина.

 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top