Години наред географията е сред задължителните предмети, които се изучават от децата в училище. Думата е съставена от старогръцките думи за „земя” и „пиша”, което означава, че най-буквално „география” означава „описание на Земята”. Географията е една от най-древните науки, зародила се векове преди Христа, от естествения стремеж на хората да опознаят и разберат заобикалящия ги свят.
Древната й история обаче явно не е достатъчна, за да я направи особено привлекателна
като образователна цел. Помислете, колко от познатите ви са завършили или учат география? Аз лично се сещам само за един човек. На какво се дължи това е въпрос, който ще се изясни от самосебе си съвсем скоро в течение на текста.
Образователни и професионални възможности
Университетското географско образование в България започва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където в края на 19-ти век се създава катедра по география и етнография. Днес в сайта на СУ четем:
„Бакалавърското обучение има продължителност 8 семестъра (4 учебни години) и целта му е подготовката на широкообразовани специалисти в областта на географията. Заедно с това студентите могат да получат педагогическа правоспособност, което им дава възможност да работят в системата на средното образование в страната.
От учебната 2001-2002 г. в Геолого-географския факултет започва обучение по специалност География, магистърска степен. Кандидатите за магистърско обучение се класират по документи, като балът се формира от оценката от държавния изпит или защитата на дипломна работа и средния успех от всички семестриални изпити.
Магистърското обучение е тясно специализирано и се провежда по профили. Изборът на съответен профил се извършва още при записването на кандидатите, които подреждат профилите в зависимост от своите предпочитания. Профилите в магистърското обучение са:
Продължителността на магистърското обучение е 3 семестъра по 15 седмици. Образователно-квалификационна степен Магистър по география се придобива след успешно положени семестриални изпити и защита на дипломна работа.”
И така, разбираме, че в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където започва всичо във висшето образование по география у нас, може да се учи География до бакалавърска и магистърска степен. Не е проблем да се получи и докторска степен.
В Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград, обучението на студенти по специалността е до образователно-квалификационната степен "бакалавър".
Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" също има специалност География.
В Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" се предлага бакалавърска програма История и география.
Тези университети изчерпват избора за висше образование по специалността у нас. Както е видно, той не е особено богат. Истината е, че географията не е сред атрактивните специалности, най-вече поради ограничеността в обхвата й на професионална реализация. На сайта на Югозападния университет "Неофит Рилски", Благоевград, четем по темата следното:
„Студентите получават добра теоретична подготовка и практико-приложни знания и формират професионални качества, които им дават възможност успешно да се реализират като служители в държавната, областната и общинската администрация свързани с управлението на поземлените и водните ресурси, да работят като специалисти при управлението на защитени територии; в научни институции, в специализирани организации и фирми (проучвателни, проектантски, туристически, хидрометеорологични служби и др.) или като експерти в неправителствени организации. Получилите ОКС "Бакалавър" по специалност "География" могат да изпълняват различни задачи при разработването на програми, проекти, планове и прогнози за ресурсната осигуреност на социално - икономическото развитие, при изготвянето на оценки за динамиката на процесите в природната среда и за въздействието върху тях на национално, регионално и локално равнище.”
Реално погледнато, перспективите пред завършилите най-често са в преподавателска или научна работа, или в държавната администрация.
Това е доста тъжно, тъй като географията е едновременно обществена и природна наука и специалистите по нея могат да бъдат полезни в разнообразни области. Предлагането на географията в съвместни програми с геология, археология, екология, икономика, история, биология, туризъм и други, е естествен процес веднъж поради дипирните точки в научните области и втори път поради нуждата специалността да получи по-обширна вариативност за практична приложимост. Този подход обаче е по-характерен за чуждестранните образователни системи и висши училища.
География в чуждестранните университети
Първото нещо, което прави впечатление, когато се поинтересувате от образование по специалност география в чужбина, е, че изборът е доста по-голям, разнообразието от предлагани програми е очевидно още от различните „потоци”, в които географията е вкарана с практични цели. Ето за какво става въпрос, когато потърсите в сайта UCAS варианти да учите по специалност География:
Applied Geography
Environmental Geography
Geographic Information Systems
Geographical Information Systems
Geography Education
Geography Information Science
Geography Information Studies
Geography Of Development
Geoscience
Human Geography
Hydrography
Marine Geography
Physical Geography
Regional Geography
Social Geography
Topographic Science
Urban Geography
Да вземем учебния план на една типична бакалавърска програма в англоезичен университет, наречена просто Geography. Нейната продължителност е 3 години, рядко 4 (обикновено, когато е комбинирана с друга специалност). Структурата на програмата е следната:
Year One
Geographies of Global Change
Climate, Soils and Vegetation
Geographical Skills
Geography in Action (Fieldwork)
Landscapes and Land Uses
Personal Development Skills
Year Two
Geographical Information Systems and Spatial Analysis
Research Design in Geography
Global Climate Change
Planning and Recreation
Environmental Hazards and Disaster Management
Year Three
Dissertation (final-year project)
Environmental Politics, Issues and Ethics
Sustainability
Global Agriculture and Food Security
Drylands
Biogeography
Applied Hydrology and Water Resources
Освен че е по-кратко като продължителност, сравнено с това у нас, обучението в тази специалност в чуждестранните университети има една ясно изявена от преподаваните дисциплини практичност.
Приемът в програма География в чуждестранен университет не се отличава с никакви особености. Географията е подходяща за всякакъв тип хора, защото покрива много широк спектър от интереси. Оттук насетне кандидатстването зависи от условията в конкретната държава и университет. Никой не трябва да се притеснява от някакви допълнителни тестове или завишени изисквания.
В топ 10 на най-добрите висши училища във Великобритания за специалност География и околна среда, според класацията на Гардиън, са:
University of Cambridge
University of Oxford
University of East Anglia
Bristol University
Keele University
London School of Economics
University of Edinburgh
Durham University
Queen Mary
А световният топ 10 според класацията на www.usnews.com изглежда така:
University of Oxford
University of California, Berkeley (UCB)
University of Cambridge
University of California, Los Angeles (UCLA)
London School of Economics and Political Science (LSE)
National University of Singapore (NUS)
The University of Tokyo
University of British Columbia (UBC)
Australian National University (ANU)
University of Chicago
Често на страниците на списанието публикуваме класации; същевременно често напомняме, че на тях не трябва да се гледа като 100%-ов ориентир при избор на висше училище. Е, в случая може би трябва да гледате класациите повече от за която и да било друга специалност. Сериозно, какви,мислите, са шансовете ви с диплома по специалност като География от университет №48 в своята държава, най-вероятно напълно неизвестен извън държавата си?
В Германия добрите места за изучаване на география са Freie Universität Berlin, Humboldt-Universität zu Berlin, Ludwig-Maximilians-Universität München. В Холандия: University of Amsterdam, Utrecht University, Radboud University Nijmegen.
Като правило може да се приеме, че география се търси в най-престижните и стари общообразователни университети на всяка държава. Изключение може да се направи за млади изследователски ориентирани университет, които обаче да имат сериозен контакт с индустрията и варианти за развиване на научна дейност в тях.
За финал, ето как сайтът About.com отговаря на въпроса: Защо да се учи география?
„Въпросът защо човек да учи география е резонен въпрос. Много хора не разбират осезаемите ползи от изучаването на география. Мнозина от онези, които изучават география, нямат никакви възможности за кариера в областта, тъй като повечето хора не познават някой, чиято професия се нарича "географ."
Независимо от това, географията е разнообразна наука, която може да доведе до безброй възможности за кариера в най-различни области.
Тези, които учат география, са по-добре подготвени по теми като изменението на климата, глобалното затопляне, опустиняването, El Nino, въпросите на водните ресурси. Разбиращите от политическа география са в добрата позиция да разбират и обясняват глобални политически въпроси, възникващи между страни, култури, градове и техните околности, и между отделните региони в държавите.”
Единственото, което ви остава, е да осребрите широката обща култура, която ще получите, изучавайки география - специалност за посветени на идеята.