Химия

Предизвикателството Химия

Думата „химия” идва от арабски език и означава буквално „земя”. Според по-съвременното й научно определение тя е наука, която изучава състава, структурата, свойствата и поведението на веществата, както и преобразуванията им вследствие на различни химични реакции.

Науката химия има множество поддисциплини, които се групират според вида на веществата, които се изучават, или според начинът на тяхното изследване. Например: неорганичната химия изучава неорганичните вещества, а пък  органичната химия  органичните съединения, биохимията - веществата и химичните процеси в живите организми, физикохимията - трансформациите на енергията при химичните процеси, аналитичната химия - състава и структурата на веществата.Най-новите тенденции в сферата на химията включват обособяването на множество специализирани науки, комбиниращи познания от различни области, като например неврохимията (химичното изучаване на нервната система), компютърната химия и много други.

 

Специалността химия у нас

 

За пръв път химията достига като наука у нас през 1889 година, когато във физико-математическото отделение на Софийския университет (тогава още висше училище) започват да се четат лекции по органична и неорганична химия. Доайените на образованието по специалността в страната ни са проф. Никола Добрев и проф. Пенчо Райков. Интересно е да се отбележи, че и те,подобно на много техни съвременници,са получили висшето си образование в Западна Европа и са се върнали в България, за да помогнат за развитието на страната ни.

Така през 20те години на миналия век в България вече има поколение химици, боравещо ефективно с най-съвременните научни методи, взаимствани най-вече от немската и австрийска школа. Науката дори познава и термина „реакция на Иванов”, кръстена на известния български химик – Димитър Иванов.

През последните години в България се наблюдява тенденция за отлив на кандидати към химическите специалности. Като се започне от средното образование, където масово се закриха паралелките по химия и опазване на околната среда и стигнем до висшето, където всяка година университетите, предлагащи обучение по химия, изнасят дълги списъци с незаети места за второ, трето и n-то класиране.

Причините затова вероятно включват разпада на плановата икономика и рязкото намаляване на броя на предприятията, предлагащи работа за химици, демографската криза и появата на „по-модерни” специалности. За да бъдем обективни, трябва да отбележим, че родните университети също предлагат нереалистично голям брой места в началото на всяка кандидат-студентска кампания, което пък води до занижени критерии за прием.

 

Къде да учим в България 

Въпреки всички тези проблеми, страната ни има добри традиции в тази научна сфера и предлага потенциално интересни възможности за интересуващите се от химия млади хора. Във факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски” може да изучавате следните специалности: Химия, Екохимия, Компютърна химия, Ядрена химия, Химия и физика, Химия и информатика. С Химически факултет разполага и Пловдивският университет. В Химикотехнологичния и металургичен университет има две звена, които се занимават с обучение по свързани с химията специалности. Това са факултетът по химично и системно инженерство и факултетът по химични технологии. Следвалите в ХТМУ могат да получат квалификация инженер-химик.

Къде да учим в чужбина

 

Според класацията на http://www.topuniversities.com, най-доброто място за изучаване на химия в света е Масачузетския технологичен институт (MIT). Престижният американски университет е дал на света 24 нобелови лауреати и много доказани специалисти по химия. Следват го Кеймбридж и Университета в Калифорния, Бъркли.

Сред най-добрите места за изучаване на химия се нареждат и университетите в Оксфорд, Великобритания и Харвард, САЩ. Най-добре представящия се немски университет е Техническият университет в Мюнхен. Като цяло прави впечатление доминацията на висши училища от Съединените щати и Азия във всички класации свързани със специалността „химия”.

 

Какво се изучава

По-принцип учебните програми по химия започват с по-общи за науката специалности, които трябва да послужат като фундамент за бъдещия материал в тази област на науката. Някои примерни предмети са: Аналитична химия, Физикохимия, Органична химия, Химични технологии, Инструментални методи, Неорганична химия, Токсикохимия и т.н.След това се преминава към предмети, чиито имена няма голям шанс да сте чували, освен ако нямате професионален интерес в сферата на химията. Например: Високомолекулни съединения, Вещества с висока чистота, Координационна химия, Физична органична химия, Определяне на микрокомпоненти в неорганични и биологични проби , Квантова химия и спектроскопия, Химична кинетика и катализ и много други. Тези имена не би следвало да ви плашат, особено ако смятате да следвате химия. Не звучи „лесно”, но пък със сигурност може да бъде интересно ако подходите сериозно и с желание.

 

Възможности за реализация


В средните училища битува митът, че ако човек се отдаде на специалност като химия, физика или нещо подобно, то той няма каква кариера да следва освен учител. Това, в никакъв случай, не е вярно. Впрочем в близко бъдеще се очаква остър недостиг на млади преподаватели, така че това също е възможност, но определено не е единствената.

Химици могат да работят в лаборатории, фармацевтични компании, в тежката индустрия и дори в селското стопанство, работейки по пестициди, торове и т.н. Въобще това е гъвкава професия, която има по-голям потенциал отколкото някои млади хора й приписват.

Няма как да не отбележим, че тя е свързана и с някои рискове. Не всички химични елементи са безопасни и при лабораторната работа не съществува понятието „отбиване на номер”. Но за човек, който харесва работата си това въобще няма да е проблем.

Top