Начало » Специалности » Бизнес Науки » Управление (Мениджмънт)

Управление (Мениджмънт)

Думата „мениджмънт” навлиза в българския език от английски през 90-те години, но корените й са в латинската дума „manus”, която означава „ръка” . С други думи казано -мениджър е буквален превод на българското „ръководител”. Ако направите малко проучване ще видите, че има десетки (ако не стотици) определения за това, що е мениджмънт. Най-общо казано, в света на бизнеса, това е координирането на човешките усилия за постигане на заложените цели, използвайки ефективно наличните ресурси.

Какво прави един мениджър

Различните организации имат различни конкретни задачи, които трябва да се изпълняват. Затова е малко трудно да правим подобни генерализации, но все пак можем да очертаем няколко ключови функции. На първо място сред основните задачи са планиране и организиране – както на бюджети, така и на времето на работещите под негово ръководство хора.

Тъй като мениджърите носят отговорност за постигнатите крайни резултати по-голяма от тази на редовите служители, контролът върху работата е от голямо значение. Друга традиционна задача на мениджърите е да управляват ресурсите – основно финансовите и човешките ресурси.

Казвайки всичко това, няма как да не си зададем един въпрос: Как е възможно човек да прави всичко това? Отговорът е, че не е възможно. Затова големите компании имат цяло мениджърско ниво в структурата, където работят: финансови мениджъри, производствени мениджъри, HR мениджъри, офис мениджъри и т.н.

Какви качества са нужни

Сигурно са изписани томове с литература за това, какъв трябва да бъде добрият мениджър. Универсална рецепта за успех обаче няма – винаги когато се работи с хора е така. Най-важното за ръководителя е да намира начини да извлича максимума от неговите подчинени. Това далеч не означава, че трябва да ги претоварва с работа – напротив, ключът към ефикасната работа е в способността на мениджъра да мотивира, а не само да изисква.

В известен смисъл ръководителят на един екип трябва да бъде и добър психоаналитик. Той ще е първият човек, който ще се сблъска с проблемите на служителите – било то от лично или професионално естество. В конфликтни ситуации обикновено служителите или са резервирани при разговор с ръководителя си, или пък другата крайност – твърде емоционални. Добрите мениджъри могат да бъдат безценни при решаването на такива проблеми.

Не на последно място по важност – ръководителят трябва да бъде организиран и стриктен човек. Не може да ръководиш и организираш някого, ако не можеш да организираш себе си първо. Мениджърът трябва да дава винаги положителен пример на колегите си – да идва навреме на работа, да изпълнява собствените си задачи в предвидените срокове.

Образованието по мениджмънт

Мениджмънт, като обособена специалност, се появява сравнително късно – към втората половина на 20-ти век. Опитите да се състави теоретична, научна основа на управлението датират от много по-рано. Съвременните мениджъри могат да научат много дори от текстовете на древния китайски пълководец Сун Дзъ или пък от книгата „Владетелят” на Николо Макиавели.

Първите считани за съвременни научни разработки на тема „мениджмънт” са на Анри Файол (1841-1952), който определя мениджмънта като комбинация от шест функции: предвиждане, планиране, организиране, командване, координиране и контролиране. И до днес теориите на Файол се приемат за основа на уменията, които един мениджър трябва да придобие.

През 20-ти век в САЩ започва масовото разпространение на специалността мениджмънт. Много висши училища първоначално не разделят мениджмънта от бизнес администрацията. Това е и причината някои от най-авторитетните институции предлагащи обучение по тази специалност да се казват бизнес училища. (например - Harvard Business School) Двете неща безспорно са много сходни, но съвременната практика е да са отделни специалности.

В България специалността навлиза едва след падането комунистическият режим, при това първоначално само в частните висши училища.

Какви предмети се изучават

За разлика от много други специалности, когато говорим за мениджмънт няма твърде много общи неща в учебните програми. Всъщност може дори да говорим за множество различни стилове на мениджмънта, всяки със свои собствени идеи за нужните познания и развитие, но в тази статия няма да задълбаваме твърде много в тази посока.

Общото е, че на мениджмънта традиционно се гледа като на икономическа специалност, и специалността най-често е в стопанските факултети на университетите. Това определя и характера на изучаваните предмети. Някои примери за такива дисциплини са: Теория на управлението, Въведение във финансите, Макроикономика, Маркетинг, Основи на икономическата теория и т.н.

Паралелно с това се изучават и предмети извън икономиката, които са също толкова важни за работата на един мениджър: Основи на правото, Психология на организациите, Бизнес комуникации, Технологии и иновации и други.

И накрая можем да откроим трета група дисциплини, подготвящи хора конкретно за ръководни позиции: Риск мениджмънт, Финансов мениджмънт, Комуникационен мениджмънт, Управление на организациите, Предприемачество, Устойчиво развитие и сродни на тях.

Намирането на баланс между тези три групи е трудно, но всяко висше училище, претендиращо да предлага качествено образование по мениджмънт, трябва да го прави. Често университетите съобразяват програмите си и с възможностите на академичния състав, който работи при тях. Затова, когато разглеждате различните възможности за образование в тази сфера, трябва да отчитате много фактори.

Какви са възможностите за реализация

Голяма заблуда е да се мисли, че човек, завършил мениджмънт автоматично започва да работи като ръководител на някое звено. Светът е пълен с мениджъри, които имат съвсем различно образование, както и със завършили специалност мениджмънт, които работят нещо друго. Някои от най-успешните бизнесмени на нашето съвремие дори не са сметнали за необходимо да завършат висшето си образование, камо ли „мениджмънт”. Примери за това има много – сред най-известните са Бил Гейтс -създателят на Майкрософт, Ричард Брансън – ексцентричният собственик на Върджин груп, както и покойният вече Стив Джобс.

Това не означава, че специалността е безсмислена – напротив, тя носи много конкурентни предимства на пазара на труда, но трябва търпение за израстване в кариерата. Това е инвестиция в бъдещето за хора, които може да не са гениални изобретатели, направили първият си милион на 18, но са достатъчно амбициозни и целеустремени.

Логичното начало на кариерата за всеки бъдещ мениджър е в оперативното ниво на една компания. Това е полезно, защото е допълнителна школа за лидерските умения на човек, а и дава по-голяма яснота за естеството на работата в компанията. Тази практика дава добри резултати дори и в рамките на малки семейни компании.

Друга интересна възможност за професионална реализация е публичният сектор. Вероятно „мениджмънт” и „държавна работа” не са понятия, които се връзват в съзнанието на много хора, но всъщност работни места далеч не липсват. Все по-често се търсят експертни кадри за ръководствата на общински и държавни предприятия, както и на администрацията. За съжаление, в България все още въпросната „експертност” е по-скоро пожелателно понятие, но това рано или късно ще трябва да се промени. Ако не заради добрата воля на политиците, то от икономическа необходимост.

Образование в България

В България специалност озаглавена само „мениджмънт” не се предлага. Това не означава, че не можете да намерите аналогична на нея бакалавърски и магистърски програми. Повечето висши училища у нас предлагат програми по „Стопанско управление”, което – като учебна програма – е доста близко до западните университети, предлагащи специалност мениджмънт.

Такава специалност се предлага практически във всички държавни университети, разполагащи със стопански факултет – Софийския университет, УНСС, Стопанската академия в Свищов, Икономическия университет във Варна, Великотърновския университет, Пловдивския университет, Русенския университет и други.

Частните висши училища също предлагат подобни специалности, като техните програми често следват модела на чуждестранни университети. Към Нов български университет функционира специализирано Училище по мениджмънт. Свързани с мениджмънта програми се предлагат и в Варненския свободен университет, Висшето училище по застраховане и финанси, Висше училище Международен колеж, Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг. ВУЗФ предлага и специалност „Бизнес мениджмънт” по съвместна програма с британския University of Sheffield.

Трябва да признаем, че думата „мениджмънт” се използва твърде често в родните висши училища. Съществуват множество специалности с такова име - например индустриален, здравен или образователен мениджмънт. Важно е да се отбележи, че това са тясно специализирани програми, които изискват подходящо предходно образование. Индустриалният мениджър обикновено е инженер, здравния – лекар и т.н.

Образование в чужбина

Челното място във всички класации, когато става дума за мениджмънт, маркетинг или сродни специалности е окупирано от университети в Съединените щати. Това не може да е изненадващо, имайки предвид, че Америка все още е най-голямата икономика в света и търсенето на добре подготвени ръководни кадри не намалява, въпреки „износа” на по-ниско квалифицирани работни места. Първото място се държи от Harvard University от доста време насам.

Университетите от Великобритания заемат второто място сред престижните класации и успешно конкурират висшите училища отвъд океана. Най-престижните университети там – разбира се – включват Кеймбридж и Оксфорд, но когато говорим за мениджмънт са изпреварени от London School of Economics.

В таблиците по-долу можете да разгледате и добре представящите се висши училища в някои от най-популярните дестинации за българските кандидат-студенти – Германия, Холандия и Франция.

Подредбата е от класацията QS за 2013 година:

 

САЩ

 

Позиция

Университет

рейтинг на Qs

1

Harvard University

96.30

5

Stanford University

89.20

6

Columbia University

87.70

7=

Massachusetts Institute of Technology (MIT)

87.40

7=

Yale University

87.40

9

University of California, Berkeley (UCB)

87.30

 

Великобритания

 

Позиция

Университет

Рейтинг на QS

2

London School of Economics and Political Science (LSE)

95.20

3

University of Oxford

94.20

4

University of Cambridge

91.20

12

London Business School

85.20

22

UCL (University College London)

81.20

29

The University of Manchester

79.60

 

Германия

Позиция

Университет

Рейтинг на QS

61

Universität Mannheim

72.60

68

Ludwig-Maximilians-Universität München

71.50

90

Humboldt-Universität zu Berlin

69.90

96

Freie Universität Berlin

69.80

140

Universität zu Köln

66.10

144

Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg

65.90

 

Франция

Позиция

Университет

Рейтинг на QS

18

INSEAD

82.60

52

HEC Paris

74.50

54

Université Paris 1 Panthéon-Sorbonne

74.00

67

Sciences Po Paris

71.70

140

Université Paris Dauphine

66.10

 

Холандия

Позиция

Университет

Рейтинг на QS

24

Erasmus University Rotterdam

80.70

48

University of Amsterdam

75.30

105

VU University Amsterdam

68.80

108

Tilburg University

68.60

 

Top