Какво означава „журналистика”?
По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, но има много допирни точки със социални науки. Обикновено се преподава във факултетите по комуникация и медийни науки, но там, където такива липсват, може да се води и във филологическите.
Особености на специалността
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани „четвъртата власт”, тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.
Какви предмети се изучават?
Езикова култура
Български език
Комуникации
Съвременна журналистика
Журналистически жанрове
Политика и медии
Радио журналистика
Речева комуникация
Социални мрежи
Какво можете да работите с такова образование?
Сред журналистите се наблюдава голямо разнообразие от професионални квалификации – много често тази професия се практикува от хора, завършили филология, социални науки или друга хуманитарна специалност. Всеки пак това не означава, че образованието в тази област няма полза. Напротив, то може да бъде сериозно конкурентно предимство на пазара на труда. Освен това съществуват и други алтернативи за професионална реализация – завършилите журналистика могат да работят като редактори, коректори и дори като специалисти по връзки с обществеността. Последното може да звучи странно, но всъщност доста от изучаваните предмети в университета са идентични. Журналистите, по подразбиране, са хора с изявена гражданска позиция, което ги прави подходящи и за работа в неправителствения сектор, като НПОта, фондации, институти и т.н.
Водещи университети в България
|
Класиране |
Висше училище |
Град |
Резултат |
|
1 |
Софийски университет „Св. Климент Охридски· |
Благоевград |
60 |
|
2 |
Американски университет в България |
София |
59 |
|
3 |
Нов български университет |
София |
53 |
|
3 |
Университет по библиотекознание и информационни технологии |
София |
53 |
|
4 |
Университет за национално и световно стопанство |
София |
52 |
|
5 |
Югозападен университет „Неофит Рилски· |
Благоевград |
47 |
|
6 |
Бургаски свободен университет |
Бургас |
44 |
|
7 |
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски· |
Шумен, Добрич |
43 |
|
8 |
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий· |
Велико Търново |
42 |
Източник: Министерство на образованието и науката
Водещи университети в чужбина
|
Класиране |
Висше училище |
Държава |
Резултат |
|
1 |
University of Southern California |
САЩ |
96 |
|
2 |
University of Amsterdam |
Холандия |
94.6 |
|
3 |
London School of Economics and Political Science |
Великобритания |
93.3 |
|
4 |
Stanford University |
САЩ |
92.1 |
|
5 |
University of Wisconsin-Madison |
САЩ |
91.3 |
|
6 |
University of California, Berkeley |
САЩ |
91.2 |
|
6 |
University of Texas at Austin |
САЩ |
91.2 |
|
8 |
Goldsmiths, University of London |
Великобритания |
89.7 |
|
9 |
University of California |
САЩ |
88.4 |
|
10 |
University of Pennsylvania |
САЩ |
87.9 |
Източник: QS World University Rankings 2017
