Най-важното за специалността
Връзки с обществеността или добилата през последните години популярност като ПР специалност е една от най-масово търсените университетски дисциплини през последните десетиления. Специалността често попада под един знаменател с програмите по масови комуникации, медийни науки, журналистика, издателска дейност, маркетинг. Най-често може е част от програмите във факултетите по комуникация и медийни науки, но може да се преподава и в факултетите по икономика, маркетинг и т.н. Не случайно почти всеки университет, който предлага някаква мениджърска специалност включва в учебната си програма и обучение в областта на ПРа, ако не в бакалавърска, то поне в магистърска програма.
Връзките с обществеността се разглеждат като мениджърска функция, която цели да дефинира и улесни организационната промяна, те са инструмент, посредством който се комуникира със съответните целеви групи. Специалистът по връзки с обществеността комуникира с всички релеватни вътрешни и външни за организацията групи, с цел да създаде позитивни взаимоотношения и да изгради дългосрочно взаимодействие между целите на организацията и очакванията на обществото. В този смисъл ПР-експертът развива, изпълнява и оценява фирмената програма.
В България ролята на специалиста по връзки с обществеността често е ограничена до взаимоотношенията с медиите и/или различни бизнес партньори. Но в класическия случай ПР-експертът е обединяващото звено на различните отдели на компанията (правен, развойна дейност, IT, маркетинг, финанси, човешки ресурси и т.н.). Той е специалистът, който следва да „преведе” на разбираем език решенията на всеки отдел и да го предаде на съответните му ползватели. Затова много често в големите компаниите ръководителят на отдела Връзки с обществеността често е със статут на заместник-директор. Той е говорителят на компанията, в немалка част от случаите той е единственият човек, който може да говори от името на фирмата.
Задълженията на ПР специалиста включват анализиране и интерпретиране на публичното мнение, отношениято и всякакви други въпроси, които касаят организацията, съветване на мениджърския състав, проучвания и разработване на програми за подобряване на позиционирането на фирмата, планиране, целеполагане, наемане и обучаване на персонал, бюджетиране. Специалистите по връзки с обществеността много често работят с представителите на медиите, поради което в общественото съзнание има ограничена и погрешна представа за задълженията, които съпътстват тази професия.
В исторически план връзките с обществеността са съществували макар и в по-различен от съвременните разбирания вид в гръцката и римската империи. Основите на сегашните разбирания за ПР са поставени в Америка. Първата съвременна ПР кампания се е „провела” от Самюел Адамс през 1773 година, който под влияние на прословутото американско чаено парти е развил кампания целяща да насърчи американците да поискат независимост. През годините на началния капитализъм „услугите” на връзките с обществеността са използвани по-често като средство за манипулация на работническата класа и на обществото.
За баща на ПРа се смята Айви Лий, който променя манипулативният начин на представяне на информацията и насърчава корпорациите са бъдат по-отворени и честни с аудиториите, на които говорят. Той поставя през 1906 година основите и на етичните принципи и стандарти, които професията ще приеме години по-късно. Негови клиенти са едни от най-влиятелните за времето си корпорации (например Рокфелер). В началото на 20ти век Едуард Бърниз става първият университетски преподавател по специалността в Ню Йорк Колидж и публикува първият учебник „Crystallizing Public Opinion” (1923).
В България историята на специалността Връзки с обществеността е доста млада. Първите университетски програми стартират малко след 1989 година в Софийския университет (Факултет по журналистика и масови комуникации) и в новосъздадения тогава Нов български университет. Днес разновидности на специалноста се преподават в голяма част от университети, които имат хуманитарни и/или икономически факултети.
Какви качества са нужди, за да работите като успешен ПР-експерт?
Харизма – това е ключовата дума за всички тези, които искат да се впуснат в тази професия. Хората, които притежават харизма, могат да създават емоции, да правят впечатление и да дават необходимата информация.
Етика е другата дума, която е отличителна за добрия ПР. Етиката е това, което е морално правилно или грешно в представите на обществото, и често е определено като такова от професионални, фирмени или индивидуални стандарти.
Добрите специалисти по връзки с обществеността следва да имат и добра преценка за случващите се около тях и компанията събития. Изключително важно е и да имат богата обща култура и да награждат постоянно своите знания и умения. Ако планирате да градите успешна кариера в областта е важно да се интересувате от икономика, политика (национална и световна), култура, спорт, да сте готови да четете разнообразна информация и да се информирате постоянно за новостите в различни сектори.
Отличните писмени умения и грамотност също са сред задължителните качества на всеки кандидат за ПР. Умението да се изразяват правилно дава предимство в професията и е задължително условие за професионален успех. Много чест ПР специалистът е този, който създава цялата писмена комуникация в компанията – от текстовете в брошурите, интернет-страницата на фирмата, до прес-информации и дори по-сложните годишни отчети и финансови рипорти.
Важно качество са съвременния свят е и перфектното владеене на поне един чужд език, като английският език е със статут на задължителен. Повечето от литературата в областта е на езика на Шекспир, компаниите, държавните и международните институции работят на английски и т.н.
ПР експертите следва да притежават над средните нива на техническа и компютърна грамотност. Умелото боравене с програми като Word, Excel,Power Point са сред първите ключови компетенции, които ще се изискват от работодателите. Отличните познания за работа със социалните мрежи също е качество, което започва да се търси активно през последните години (като това не включва единствено чатенето в мрежата).
Важно качество за желаещите да работят в сферата е да са креативни. Те трябва да притежават усет или да се обучат в съвременните тенденции в дизайна (може да им се наложи да разработват интернет-страницата на компанията), да подхождат нестандартно към разрешаването на специфични проблеми, да генерират идеи за подобряване на имиджа на компанията и т.н.
Добрият ПР специалисти следва да има и основни познания в областта на управлението на хора и ресурси, да може да провежда и разчита социологически проучвания и да е готов да се потопи във всяка една непозната за него област.
Ако трябва да се направи обобщение на качествата, които са необходими, за да станете добър ПР специалист, то най-добре ще е да се каже мултифункционалност.
Какво може да работите?
В днешно време около 1/3 от специалистите връзки с общвеността работят в ПР агенции, други 1/3 работят към компании, неправителствени организации наемам около 14 %, а 5 % работят за държавни структури.
В големите международни компании специалистите по връзки с обществеността могат да специализират в няколко направления и съответно да имат различни длъжности и фукнции:
- специалист вътрешни комуникации – организира, следи и контролира взаимоотношенията на компанията с нейните служители;
- специалист бизнес комуникации – огранизира комуникациите между компанията и нейните бизнес партньори;
- връзки с инвеститорите – подържа комуникацията между компанията и нейните инвеститори. Тази нова за България професия набира сила в по-големите компании, които в повечето случаи са листвани на борсата;
- връзки с общности – този тип специалисти, отговарят за контактите на компанията с местните общности, които имат пряка връзка с безпроблемното съществуване на някакъв тип производство, често срещана професия при по-големи производствени структури, особено такива, които могат да повлияят на качеството на околната среда;
- маркетинг комуникации – този специалист, следва да „преведе” фирмената политика на разбираем език за различните целеви групи;
- специалист социални медии – макар и нова тази професия се радва на изключително голяма популярност.
В задълженията на ръководителя на отдела за връзки с обществеността спадат разработването на публикации и комуникацията с медиите, организирането и участието на различни събития и изложения, прес-офиса на компанията, спонсорството, новите медии.
В България компаниите обикновено разполагат с един единствен специалист по връзки с обществеността, а в малките и средни предприятия често неговата длъжност е комбинация на маркетинг мениджър, мениджър реклама и т.н. Специализираните агенции за връзки с обществеността в България не са чак толкова много и подобно на компаниите съчетават работата с тази на рекламни агенции.
В най-общия случай, ако стартирате кариерата си в ПР агенция или ПР отдел на компания ще трябва като начало да се запознаете с дейността на фирмата, нейните конкуренти, обкръжаващата я среда, да изучите индустрията, медиите и други подобна информация. От стартиращите в професията се изисква да участват в организирането на събития, да съдействат при написването на прес-информация или текстове за брошури, да споделят идеи при обсъждането на различни дейности и т.н. По-напредналите в професията се занивамат с разрешаването на конфликти, управление на репутацията и т.н.
Интересен е фактът, че в световен мащаб 71 % от работещите в сектора са жени. Малкото мъже в сектора обаче окупират мениджърските позиции.
Какво се учи?
Обучението по ПР протича в изучаването на няколко направлевния – филология, икономика, социология, журналистика и разбира се комуникационни. В зависимост от насочеността на университета може да се преподават и предмети в областта на антропологията, политическите науки, компютърни науки, психология, география, история, философия.
В България в университети се изучават предмети като журналистика, комуникация, социална психология и народопсихология, социология, управление на медиите, управление на ПР агенции, връзки с обществеността в кризисни ситуации, реклама, маркетинг.
Във водещите световни университетски центрове бакалавърската степен се включват и доста по-различни предмети, които са съобразени с тенденциите в последните години. Сред тях са социални медии, предприемачество в дигиталните медии, аргументации и убеждаване, публична реч, мултимедиен софтуер, невербална комуникация, междукултурни отношения, водене на преговори и т.н.
Съветът ни е при всички положения, когато избирате университет, в който да стартирате или да продължите образованието си по специалността задължително да прегледате предметите, които се учават, за да може да прецените дали отговарят на вашите изисквания.
Къде да учите в България?
Доайен сред висшите училища е Софийският университет. Въпреки завидно високото качество на образованието, което се получаваше само допреди десетина години, днес нивото преподаване и съответно качеството на завършващите там започва драстично да спада. Подобно е и положението с останалите университети, където се преподава тази специалност. Някои от тях се опитват да включат в лекторския състав успешни имена от бизнеса и по този начин да запълнят празнотата в качеството на преподаване.
Немалка част от преподаватели в областта нямат реален досег с бизнеса в момента, учебната база в университетите не е достатъчно добре пригодена, и изискванията за прием на студентите спадат чувствително от година на година. Това е и обяснението на факта, че голяма част от завършващите тази специалност в България нямат добра подготовка за реалната работа, която ги очаква извън университета. „Добрите” студенти обикновено са такива, благодарение на факта, че още от началото на образованието си са стартирали работа в реалния бизнес, където са усвоили основните им умения и качества. В този смисъл, ако планирате да учите специалността в България, най-добре е да сте наясно, че трябва да стартирате търсенето на работно място веднага след първи курс. Така ще натрупате опит, който ще ви е полезен при намирането на постоянно работно място.
Полезното в случая, че бакалавърска степен по връзки с обществеността, ще ви даде възможност да обогатите общата си култура, да се изградите полезни контакти и навярно да срещнете бъдещия си работодател още от студентската скамейка.
Като положителен следва да се отчете фактът, че повечето български университети, които предлагат курсове в областта, разработиха през последните години редици тясно специализирани магистърски програми, с които се опитват да запълнят празнотата в образователната система в областта.
Университет |
Специалност |
Предлагана степен |
Американски университет в България |
Журналистика и масови комуникации |
Бакалавър |
Журналистика и масови комуникации |
Магистър |
|
Бургаски свободен университет |
Връзки с обществеността |
Бакалавър |
Връзки с обществеността в туризма |
Магистър |
|
Стратегически ПР, медийна култура и реклама |
Магистър |
|
Магистър |
||
Магистър |
||
магистър |
||
Магистър |
||
Великотърновски университет |
Връзки с обществеността |
Бакалавър |
Масови комуникации и журналистика |
Бакалавър и магистър |
|
Висше училище по застраховане и финанси (съвместна програма с TheUniversity of Sheffield) |
Маркетинг, реклама и връзки с обществеността (на английски език) |
Магистър |
Колеж по икономика и администрация Пловдив |
Маркетинг (реклама и ПР) |
Бакалавър |
Международно висше бизнес училище |
Маркетинг и комуникации |
Бакалавър |
Нов български университет |
Връзки с общевеността |
Бакалавър |
Управление на връзки с обществеността |
Магистър |
|
Международни бизнес комуникации (на английски език) |
Магистър |
|
Пловдивски университет |
Бизнес комуникации и връзки с обществеността |
Магистър |
Софийски университет |
Връзки с обществеността |
Бакалавър |
Медии и публична комуникация (на английски език) |
Магистър |
|
Връзки с обществеността |
Магистър |
|
Публична комуникация |
Магистър |
|
Стопанска академия Свищов |
Маркетингови комуникации |
Магистър |
Университет за национално и световно стопанство |
Медии и журналистика със специализация „Връзки с обществеността” |
Магистър |
Университет по библиотекознание и информационни технологии |
Комуникации и информиране |
Бакалавър |
Библиотечно-информационни комуникации |
Магистър |
|
Бизнес и аднимистративни информационни технологии и комуникации |
Магистър |
|
Стратегически комуникации и информиране |
Магистър |
|
Университет „Проф. Д-р Асен Златаров”, Бургас |
Маркетинг и комуникации |
Магистър |
Човешки ресурси и връзки с обществеността |
Магистър |
|
Шуменски университет |
Връзки с обществеността |
Бакалавър |
Лингвистика и масови комуникации |
Магистър |
|
ПР в публичната администрация |
Магистър |
|
ПР на кризисния мениджмънт |
Магистър |
Къде да учите в чужбина?
Най-добре развитият университетски пазар за програми в областта на ПРа са САЩ. Реномираните университети там предлагат разнообразни програми, някои от които са доста скъпи, но гарантират успех при професионалната реализация. Щатите, в които може да потърсите добри програми или курсове по ПР, са Ню Йорк, Атланта, Лос Анджелис и Остин.
В Европа с добро образование в областта се слави Великобритания. Холандия, Дания и Италия също имат традиции и добри постижения в университетското преподаване.
В областта на масовите комуникации прави впечатление, че азиатските университети са представени изключително добре. Държави като Сингапур, Южна Кореа, Китай все по-често стават предпочитани дестинации за топ-образование в областта. Сред лидерите е и далечна Австралия.
Като цяло добрите училища в областта на връзките с обществеността са разположени там, където са добрите компании от сектора. Това е напълно разбираемо, защото компаниите имат възможност да предоставят преподаватели, които излизат от практиката.
Най-добрите световни университети в областта на връзките с обществеността (QS, 2012)
Държава |
||||||
1 |
САЩ |
94.8 |
93.6 |
99.3 |
82.8 |
|
2 |
92.2 |
93.2 |
93.6 |
81.6 |
||
3 |
Сингапур |
91.2 |
88.4 |
100.0 |
69.5 |
|
4 |
САЩ |
90.7 |
93.5 |
87.6 |
89.0 |
|
5 |
САЩ |
89.7 |
88.2 |
96.2 |
71.0 |
|
6 |
Великобритания |
88.9 |
82.1 |
95.5 |
96.5 |
|
7 |
САЩ |
88.2 |
89.1 |
90.5 |
74.0 |
|
8 |
САЩ |
87.3 |
89.2 |
87.0 |
79.4 |
|
9 |
Япония |
86.7 |
83.1 |
98.9 |
56.1 |
|
10 |
Австралия |
85.7 |
79.1 |
96.7 |
74.9 |
|
11 |
Бразилия |
85.0 |
92.2 |
82.1 |
60.9 |
|
12 |
САЩ |
84.2 |
88.4 |
79.5 |
82.0 |
|
13 |
Холандия |
84.1 |
83.6 |
82.4 |
92.9 |
|
14 |
САЩ |
84.0 |
79.3 |
90.7 |
81.0 |
|
15 |
Китай |
83.3 |
78.7 |
96.3 |
54.5 |
|
16 |
САЩ |
83.2 |
82.3 |
86.2 |
75.6 |
|
17 |
САЩ |
83.1 |
80.5 |
82.0 |
100.0 |
|
18 |
Канада |
82.9 |
80.4 |
89.8 |
67.5 |
|
19 |
САЩ |
82.6 |
78.7 |
88.7 |
78.1 |
|
19 |
Южна Корея |
82.6 |
78.5 |
92.5 |
63.5 |
|
21 |
Южна Корея |
82.4 |
77.9 |
95.5 |
52.2 |
|
22 |
Австралия |
81.7 |
75.8 |
93.3 |
64.7 |
|
23 |
Сингапур |
81.5 |
75.8 |
91.2 |
71.6 |
|
24 |
Австралия |
80.8 |
71.9 |
94.2 |
72.1 |
|
24 |
САЩ |
80.8 |
77.3 |
89.8 |
62.3 |
|
26 |
Южна Корея |
80.6 |
78.4 |
86.6 |
67.9 |
|
27 |
Южна Корея |
80.1 |
79.0 |
86.3 |
61.1 |
|
28 |
САЩ |
79.3 |
77.2 |
79.6 |
88.9 |
|
29 |
САЩ |
79.1 |
81.5 |
73.9 |
88.1 |
|
30 |
Австралия |
78.9 |
70.2 |
92.1 |
69.8 |
|
31 |
Китай |
78.6 |
70.0 |
92.1 |
67.3 |
|
32 |
Великобритания |
78.5 |
76.7 |
84.4 |
64.2 |
|
33 |
Австралия |
78.4 |
64.3 |
96.6 |
75.6 |
|
34 |
САЩ |
78.2 |
72.3 |
85.7 |
78.1 |
|
35 |
САЩ |
77.8 |
79.6 |
75.8 |
76.3 |
|
36 |
САЩ |
77.6 |
80.2 |
71.6 |
88.2 |
|
37 |
САЩ |
77.1 |
76.4 |
75.0 |
88.5 |
|
38 |
Китай |
76.5 |
63.9 |
96.7 |
58.3 |
|
39 |
Дания |
76.4 |
73.1 |
84.5 |
60.8 |
|
40 |
Япония |
75.6 |
67.5 |
94.6 |
40.5 |
|
41 |
Хонг Конг |
75.5 |
71.6 |
81.5 |
71.1 |
|
42 |
САЩ |
75.2 |
74.1 |
73.7 |
86.5 |
|
43 |
САЩ |
75.1 |
66.7 |
85.7 |
74.9 |
|
44 |
Южна Корея |
74.1 |
65.8 |
85.4 |
70.4 |
|
45 |
САЩ |
74.0 |
69.2 |
78.9 |
78.3 |
|
46 |
Дания |
73.8 |
66.7 |
84.9 |
Великобритания
Обединеното кралство е от топ дестинацията за обучение в областта на връзките с обществеността и масовите комуникации в Европа. Повечето университети предлагат обучение по специалността, като някои от тях традиционно са лидери не само в страната, но и в световен мащаб.
Класацията на в. Гардиън дава добра отправна точка на кандидат-студентите, за да добият представа кои са водещите университети. Търсете класацията за „media studies, communications and librarianship”.
1 |
Newcastle University |
2 |
King`s college London |
3 |
Warwick |
4 |
Southampton |
5 |
Kent |
6 |
Queens Mary |
7 |
Sheffield |
8 |
Birmingham |
9 |
Leicester |
10 |
Exeter |
11 |
Birmingham City |
12 |
|
13 |
Royall Holloway |
14 |
Cardiff |
15 |
Lancaster |
И така, ако сте решили да правите кариера в областта на ПРа, се подгответе за активно учене през целия живот, за многообразна работна атмосфера и динамична среда. Хубаво е да знаете и заплатите в сектора са около средните за страната и са около 800 лв. според статистиката на JobTiger. Висшите мениджърски позиции за хора с опит надскачат 2 000 лв. За сравнение в САЩ средната заплата за топ специалистите от сектора е около 180 000 долара, а обикновените специалисти изкарват около 40 000 долара.