1. Изучавали сте немски в училище? Чудесно – бързо ще установите, че това не е езика, който се говори от немците. В училищата се изучава т.нар. Hochdeutsch, който е стандартизиран книжовен вариант на долнонемското наречие. Разбира се, немците също го говорят, но – особено по-възрастните хора – в неформална обстановка веднага преминават на местния диалект. В Берлин или Хамбург най-вероятно няма да се сблъскате с този проблем, но в Бавария или Баден-Вюртемберг – със сигурност.
2. Германия е федерална република, съставена от 16 Bundeslander (което най-общо се превежда като „федерални провинции“). Всяка една от тези провинции има собствено правителство и определя много неща свързани с образователната политика. Хубавото е, че всички отмениха семестриалните такси през последните години, тъй като централното правителство нямаше такива правомощия.
3. В някои висши училища може да си намерите работа като Hilfswissenschaftler (накратко – HiWi). Това означава помощник-изследовател, но работата рядко е натоварваща. Най-често се състои в подреждане на книги, подготвяне на лаборатории, поддръжка на сайта на университета или специалността и т.н. Заплатите не са особено големи, но позицията е идеална за студенти.
4. Подгответе се известен културен шок. Това, че германците са студени е спорно, но педантичността им и стриктното спазване на правилата са абсолютен факт. Ако имате среща в даден час не може да си позволите „плюс-минус“ 10-15 минути замотаване. Това важи с двойна сила ако става дума за служебен ангажимент или задачи свързани с университета. Сроковете в Германия съществуват, за да се спазват.
5. Наскоро една българска студентка, заяви пред нас: „Берлин не е Германия“. И определено има право. Манталитетът на хората в града е доста по-различен. Берлинчани са отворени към срещите с нови хора, нощния живот не спира и е пълно с чужденци.
