fbpx
Начало » България » 5 неща, които не знаете за Васил Левски

5 неща, които не знаете за Васил Левски

  • netpro
  • 17 февр. 2017
  •  Коментарите са изключени за 5 неща, които не знаете за Васил Левски
Levski

 

На 18-ти февруари тази година се отбелязват 144 години от гибелта на Васил Левски. Едва ли има нужда да обясняваме коя е тази личност. Все пак почти век и половина по-късно българите продължават да го тачат като герой, а преди няколко години беше обявен за най-великия българин на всички време (в доста странно по своя характер предаване на БНТ).

Неговият образ в масовото съзнание е изграден по модела не средновековния светец. На съвършения праведник. Този човек безспорно велик, но понякога в изпълните с патос истории пропускаме човешката страна. Нека да видим няколко малко известни за повечето хора факта от живота на Левски, които ще ни дадат представа за човека зад обществения образ.

 

1.      Левски дълго време учи за занаятчия

Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (през 1845 г.), а след това продължава образованието си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849 г.) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 г., след дълго боледуване, умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Васил е едва на 14 години, но трябва да помага на семейството и започва да учи абаджилък. Най-общо казано, това означава шивач на традиционните за онова време аби.

 

2. Открива любовта си към пеенето в църковния хор

 

От 1852 г. Левски се премества при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, В следващите 2 години учи църковно пеене при Райно Попович и пее в местния църковен хор. През 1855 г. заедно с вуйчо си напуска Карлово и отива в Стара Загора. Там учи две години в класното училище и отново се записва да пее в хор. Любовта му към пеенето се запазва цял живот. Дори Христо Ботев разказва, че е пеел непрекъснато. В този ред на мисли…

 

3. Васил Левски и Христо Ботев са били съквартиранти

Не си представяйте обаче, че са живеели в общо жилище като съвременните. Двамата споделят една изоставена вятърна мелница край Букурещ. Ето какво казва Ботев за него: “Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания.”

 

4. Левски има много съвременни виждания

Ако определим Левски като политик, то той би изпреварил времето си с много. В епоха, в която светът е доминиран от монархии, Левски се обявява за република. Когато България е част от теократичната Османска империя, Левски иска равенство между религиите. (Теократична означава “управлявана по религиозни правила”.Турският султан е и халиф на исляма, а Шериата е закон.) Вместо отмъщение срещу турците, Левски казва, че в българската република всички ще са равни пред закона. Ако трябва да го цитираме:

В Българско няма да има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата, и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и евреинът, и другите. Свобода и чиста Република!

 

5. И все пак Левски не е безгрешен

Има един инцидент, който тежи на съвестта на Васил Левски през целия му живот. На 14 август 1872 г. Левски и Вутьо Ветов от с. Видраре отиват в къщата на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да получат пари които им дължи, но се натъкват на ратая му. В писмо до Любен Каравелов, Левски описва какво се е случило така:

Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“ … Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така… Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора…

 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top