Човечеството вече изпрати космически апарат до най-далечната точка на вселената. Хората живеят все по-дълъг и здравословен живот, благодарение на напредъка на медицината. Историците и археолозите запълниха безброй дупки в общото ни минало и днес имаме по-пълен поглед върху света от всякога.
Някои дори биха казали, че света е загубил всичко мистично и любопитно. А по този начин – и голяма част от очарованието си. Тези хора обаче ще сгрешат. Любопитни неща продължава да има. Неразкрити мистерии също. Именно за тях ще говорим днес.
Ръкописът на Войнич
Ръкописът носи името на полско-американския книжен антиквар Уилфрид М. Войнич, който го придобива през 1912 г. Ръкописът представлява книга от 240 страници, написана на език или азбука, която е напълно непознат на за лингвистите.
Съдържанието е на ръкописа го прави още по загадъчен. Страниците са пълни с цветни рисунки на странни схеми, събития и растения. Но нито биолозите могат да разпознаят някой от известните видове, нито историците могат да обяснят събитията.
Това допълнително заплита интригата с документа и трудността да бъде дешифриран. Не се знае кой е истинският му автор, но експертите го датират някъде между 1404 и 1438 година.
Първоначално са смятали, че текстът може да е измислица и да не означава нищо, но лингвистите са категорични – това е естествен език. А графолози са заключили, че авторът му го е владеел свободно и е писал редовно на този език.
Какво тогава пише там? Какви са растенията, които са нарисувани? И на какъв език? Може би никога няма да разберем…
Шифрите на Бийл
Шифрите на Бийл са набор от три шифровани текста, които се предполага, че разкриват мястото на едно от най-големите заровени съкровища в историята на САЩ – огромни количества злато, сребро и скъпоценни камъни. Съкровището отначало е било открито от мистериозен мъж на име Томас Бийл през 1818 г. в Колорадо.
Изглежда обаче Бийл не е искал да споделя богатството и същевременно е търсил начин да го скрие. Затова измисля таен шифър, който и до днес не може да бъде разбит.
Всъщност, по правилно е да кажем, че не може да бъде разбит напълно. Той се състои от три текста, като само един от тях е разкодиран (макар и непълно). Интересен факт е, че Декларацията за независимост на САЩ е била използвана като ключ за шифъра.
Разшифрованият текст разкрива окръга, в който е било заровено съкровището – Бедфорд Каунти, Вирджиния. Но този окръг никак не е малък… Точното му местоположение вероятно е кодирано в една от останалите неразшифровани части. И, въпреки двувековните опити на иманяри и учени, изглежда, че ще остане тайна завинаги.
Дискът от Фестос
Мистерията на Диска от Фестос се върти около една история, която звучи като част от филм за Индиана Джоунс, а не нещо от реалния живот. Но уверяваме ви – следващите редове са самата истина. През 1908 г. в минойския дворец Фестос на остров Крит, екип италиански археолози откриват странен диск.
Дискът е изработен от печена глина и съдържа тайнствени символи, които вероятно представляват непозната форма на йероглифи. Смята се, че е направен през второто хилядолетие преди Христа.
Дотук добре. Проблемът идва след като археолозите установяват, че тези йероглифи не приличат на абсолютно нищо, което са виждали до сега. Учените ги наричат Линейно писмо А и се смятат за част от старогръцката култура… Но реално не приличат по нищо на гръцката азбука.
И до днес дискът остава една от най-известните загадки на археологията.
Случаят Таман Шуд
Случаят Таман Шуд е смятан за една от най-големите мистерии в Австралия. Историята се зъвърта около неидентифициран мъж, намерен мъртъв през декември 1948 г. на плажа Самъртън в Аделаида, Австралия. Съдебният медик стига до заключението, че мъжът най-вероятно е бил отровен. Самоличността му и до ден днешен остава загадка.
През юни 1949 г., когато следователи прегледали отново тялото на мъртвия, открили таен джоб в дрехите му, в който лежало парче хартия, на което било написано „Taman Shud“. Фразата се превежда като „край“ или „завършек“ на фарси (персийски) език.
Оказло се, че листът е откъснат от сборника с поезия на Омар Хаям „Рубаят“ (сборник с около хиляда четиристишия (рубаи), които са на философска тема и имат висока литературна стойност). Това накарало всички медии на континента да търсят книгата, от която е била откъсната последната страница.
Може да не ви се вярва, но търсенето било успешно. Открили един човек, който притежавал копие от рядкото първо издание на “Рубаят”. И на всичкото отгоре откъснато парченце съвпадало. Мъжът разказал, че намерил книгата изоставена до колата си. На задната корица с молив било написано небрежно и криптирано съобщение.
Австралийските тайни служби се заели със случая незабавно, но не успели да разчетат абсолютно нищо. Днес вече са минали близо 70 години и по всичко личи, че няма и да успеят.
Сигналът „Wow“
Спираме с шпионските с истории и преминаваме към научната фантастика. Една лятна нощ през 1977 г. Джери Емън, доброволец към организациите, търсещи извънземен разум SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence) вероятно е станал първият човек, който е получил съзнателно съобщение от извънземния свят.
Емън е сканирал радиовълни от дълбокия космос, надявайки се на случаен принцип да намери сигнал, чиито отличителни белези могат да подскажат, че сигналът е изпратен от интелигентни извънземни.
Нощта била дълга и като цяло скучна. Дълги поредици от празни листи с фонов шум… Но изведнъж се случва нещо, което кара Емън да напише “WOW” върху текста.
От далечния космос идва сигнал, който продължава в рамките на 72 секунди. Сигналът е бил силен и изглежда е предаван от място, където човек не е стъпвал: В съзвездието Стрелец, близо до звезда, наречена Tau Sagittarii, намираща се на 120 светлинни години от нашата синя планета.
Всички сателите моментално се насочват към мистериозната звезда, с надеждата за повторно улавяне на сигнала. От тогава досега обаче извънземните ни приятели (ако приемем, че наистина има такива) пазят пълна тишина.
Ще научим ли някога?
Това са само малка част от нещата, които можем да изброим в тази неизчерпаема тема. Със сигурност има още какво да се каже. Но дали някога тези мистерии ще бъдат разгадани?
Аз, по принцип, съм привърженик на науката. По принцип не вярва паранормални явления и конспирации. Но същевременно – не може да не признаем, че светът би станал малко по-скучно място без тях. Затова нека не анализираме нещата твърде много и да не се присмиваме на хората, които търсят по-вълнуващата страна на ежедневието ни.
материал на Йордан Карапенчев
