Начало » България » 3 (почти) изчезнали български обичая

3 (почти) изчезнали български обичая

  • netpro
  • 02 февр. 2017
  •  Коментарите са изключени за 3 (почти) изчезнали български обичая
Kukeri-71

 

  1. Старец – или защо честитим “на патерица”

 

На всеки му се е случвало да пропусне да поздрави някого за имен ден, рожден ден и т.н.  Но няма страшно! В българския език има фраза, с която веднага може да излезем от конфузната ситуация: Честито на патерици. Защо обаче “на патерици”? Историята на този обичай е доста по-дълга и по-странна, отколкото може би очаквате.

В по-далечното минало у нас е бил силно застъпен култът към предците. От там идва и обичаят “Старец”. Според тогавашните схващания старецът е добър дух на предишен уважаван обитател на къщата или на рода. Той често е бил човек, който е дал началото на род или се е прославил с нещо значимо. След смъртта си той се превръща в дух- закрилник на семейството и къщата.

Празнуването не следва точно определен ден, най-често се е падало на църковен празник или на дата свързана с въпросния “старец”. Още от предишната вечер са се правили две питки – една за Бог и една за стареца. На следващия ден са били канени роднини и приятели за празненство в къщата. И едва на третия ден идва и прочутата патерица. Хората са вярвали, че, след като си тръгне, “старецът” забравя патерицата си в къщата и тя носи късмет. Отново се организира празнична вечеря, но задължително по-скромна и с по-малко храна от предната.

С течение на времето и с разпада на разширените семейства този празник постепенно изчезва. Оцелява обаче изразът “честито на патерица”, който се използва често и до днес.

            2. Гонене на змей

В народното съзнание змейовете изглежда винаги са се свързвали с времето и по-конкретно – с дъжда. Припомнете си приказките за долната земя, където винаги някоя хала е спряла водата. А самата дума “хала” означава и буря. С това поверие е свързан и обичаят „Гонене на змей“. Изглежда не само долната земя си има проблеми със змейовете, защото и тук – щом е настанела суша – именно те са били заподозрени.

Младите и силни мъже от селото се събират, за да прогонят злосторника. Когато общността вземе решение да бъде изпълнен обреда, селският глашатай обикаля цялото село и известява всички. В уреченото време хората оставят отворени дворните и къщните врати, за да може гончиите да изгонят змея.

Те обикалят цяла нощ, въоръжени с тояга и удрят храсти, дъски и всякакви места, където причинителят на сушата може да се е скрил. Ако селото е малко – обикалят заедно, а ако е голямо се разделят на чети, за да обходят по-бързо. През цялото това време, обикалящите е трябвало да запазват пълно мълчание, защото ако издадат звук змеят е щял да ги нападне и да ги разболее.

 

            3. Сурва

В Перник всяка година, в края на месец януари, се провежда кукерски фестивал, наречен „Сурва“. В други региони на страната, обаче, празник, наречен „Сурва“, се отбелязва по съвсем различен начин. Основният обичай, който е оцелял до днес,  е т. нар. „сурвакане“. Той се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години, или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие.

В миналото обаче „Сурва“ е имала далеч по-мистичен характер. На „Сурва“ се е гадаело какво ще бъде бъдещето през следващата година. Схващането за празника като начало на новата календарна година обуславя и повсеместно разпространените гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.

В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен.

В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.

 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top