Защо един млад човек би се занимавал с наука? Накратко, това е въпросът, който обсъдихме с двама млади учени от Софийския университет.
Калина Каменова е докторант във факултета по Химия и фармация на висшето училище, а Цветомил Войславов – главен асистент отново там.
Попитахме ги за тяхната работа, причините да изберат химията като свое призвание и плановете им за бъдеще.
Днес популярни специалности са неща като правото, връзките с обществеността, икономиката и т.н. Какво ви накара да се занимавате с химия?
Калина: Защо мислите, че химията не е популярна? Чували ли сте за Вечер на химията, Отряд за бързо гърмене? Последните години, колегите ми от Факултета по химия и фармация популяризират природните науки, в частност химията. Та, нали всичко в този живот е химия.
Цветомил: Вероятно съм късметлия да попадна на добри учители по химия още в средното училище и гимназията. Химията те кара да търсиш, а аз, както и всеки човек занимаваш се с наука, съм много любопитен.
Имат ли интерес младите хора в България към науката? Какво да трябва да се направи, за да имаме повече млади учени?
К: Както всичко в България, да се занимаваш с наука е трудно. Много млади колеги избраха науката и за момента правим това в България. Трябва да се инвестира много в тази посока. И тук не става въпрос само за финансови инвестиции. Трябва да се вложи много време в това да се развие интересът на студентите към науката и научните изследвания, защото те са тези, които ще правят науката.
Ц: Според мен интересът към науката е доста нисък, което вероятно се обяснява с факта, че науката и по-специално природните науки са трудни. Наскоро бях на една обиколка из училища в страната и се срещах с ученици и техните учители. Генералният извод, който направих за себе си е, че учителите са скучни за учениците. Нашата наука – химията, може да се представи по такъв начин, че да грабне вниманието, а има доста колеги, които убиват интереса на децата.
В последно време науката сякаш е под атака. Защо според вас ненаучни твърдения се разпространяват толкова лесно?
К: Първият път, когато прочетох ненаучно твърдение, мислех че някой го е направил за майтапа. След време разбрах, че когато можеш да получиш трибуна срещу известна сума пари, няма нищо невъможно.
Ц: Защото масовият читател/зрител/слушател не е на ясно и им вярва. Понякога не е нужно да си доктор на науките, за да видиш, че представеният материал е пълна глупост, но за съжаление хората ги мързи да помислят малко и да видят, че няма логика в това, с което ги залива ефирът.
Какви са възможностите за кариерно развитие в България за човек, който иска да се занимава с наука? Престижна професия ли е това?
К: Академичните среди в България, са за хора, които имат роднини в тях. Нека да не забравяме, че най-младата ни доцентка е на 26 г. Престижна професия – да, но не и в България.
Ц: Ако става дума за престиж, определено в чужбина е по-престижно. В България също има уважение, когато кажеш, че си преподавател в Университета. Въпреки всичките скандали и афери, на които сме свидетели в последните години, свързани с колеги от СУ и други ВУЗ-ове, в съзнанието на повечето хора има уважение. Реализация има не само в академичното поприще. За нас химиците е лесно, има огромно търсене в различни фирми, производства и – разбира се – лаборатории.
Върху какво работите в момента?
К: В момента усилено работя върху дисертационния ми труд. С колегите работим in vivo, използваме лабораторни животни. Търсим нови антидоти за лечение на отравяне с метални йони. Металните интоксикации са често срещани и в наши дни. За голяма част от тези отравяния няма достатъчно ефективна терапия или дори липсва такава.
Ц: В момента се занимавам с преподавателска работа, и разбира се с научни изследвания. Имам покана за писането на книга и заедно със сътрудници в момента работя главно по това.
Как си представяте собственото си бъдеще като химик?
К: Надявам се да работя в добре оборудвана, модерна лаборатория, да мотивирам студентите да се занимават с наука, както и да правя мои научни изследвания и да публикувам в престижни списания.
Ц: В момента не си представям да не работя във Факултета по химия и фармация, т.е. да не преподавам на студенти. Заедно с това ще продължавам да се занимавам и с научни изследвания и публикуването на получените резултати. Бих желал да отида и някъде на специализация, но не за постоянно, а само за една-две години. Искам да видя и науча нови неща, да си сверя часовника с това какво правят хората по света.
интервю на Йордан Карапенчев
