Септември е месец, който бележи ново начало за много хора – ученици, родители, преподаватели, а и за всички, които се завръщат от летните отпуски и се пускат отново на въртележката на работното ежедневие. Новите начала обикновено се свързват с нагласа за промяна в живота, затова и ние ще започнем с материал за промяна, случила се в живота на милиони и провокирана не от какво да е, а от книги.
Един бърз преглед на мрежата показва безброй много класации на топ 5, 10, 20 или 50 на книгите, променили света. Класациите са общи или по теми – литература, религия, политика, философия, направени от обществени библиотеки, блогъри, вестници или списания. Не навсякъде подреждането е обосновано, което е задължително за сериозна класация.
Някои интересни предложения са водещите творби в раздел „Политика и управление“ – „Републиката“ на Платон, „Комунистически манифест“ на Маркс и Енгелс, „Правата на човека“ и „Здравият разум“ на Томас Пейн, „Демокрацията в Америка“ на Алексис дьо Токвил, споменава се дори „Партизанската война“ на Че Гевара. Място в списъците си намира още една книга на Карл Маркс – „Капиталът“, за съжаление с безспорно голямо влияние върху не малка част от света. В класациите на литературна тематика изброяваните и подрежданите на различни позиции заглавия са твърде много, от които ще спомена тези, които се повтарят почти навсякъде – „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, творбите на Шекспир, „1984“ на Джордж Оруел, „Война и мир“ на Лев Толстой, „Малкият принц“ на Екзюпери, като изненадваща, поне за мен, е липсата на поне една от творбите на Достоевски, въпреки че има цяло направление в литературата, наречено „достоевистика“.
В този материал, обаче, ще се съсредоточим само върху три книги, които наистина променят света. Как, по-точно, ще видим в следващите редове.
Чарлз Дарвин и „Произход на видовете“
Чарлз Дарвин е известен като „родителя“ на Теорията за еволюцията. Той обаче не е първият, който е направил предположението, че видовете са мутирали или са се развили с течение на времето. Идеята за еволюцията е съществувала под една или друга форма още от времето на древните гърци, но Дарвин, и едновременно с него Алфред Ръсел Уолас, стига до идеята за естествения подбор като механизъм, чрез който се е осъществила еволюцията.
„Произход на видовете“ внася объркване и смущение сред духовните кръгове. Зоолози и биолози изследват и развиват предположенията на Дарвин. Работата на политически теоретици, социолози, антрополози и философи е просмукана от дарвиновите идеи и, конкретно, схващането за „състезание за оцеляване“. Дори Луис Карол в „Алиса в Страната на чудесата“ изследва идеята за взаимоотношенията между хората и техните животински роднини (според Ребека Скот, „Гардиън“). Книгата променя начина, по който се възприема света, тя показва, че разнообразието на природата може да се обясни и без свръхестествена намеса, а вместо това предполага, че земята се е появила от случаен сблъсък и еволюционни промени, случвали се в продължение на милиарди години. Разбира се, съществува и твърдението, че към края на живота си Дарвин се отказва от теорията си и не изключва Божествената намеса в сътворението на света.
Зигмунд Фройд и „Интерпретация на сънища“
Още когато написва книгата, Фройд смята, че е сътворил нещо забележимо. Дори си е представял, че ще има паметна плоча на мястото, където е открита „тайната на сънищата“. Често неговите анализи са обобщавани с изречението „Сънят е изпълнение на желанието“, но това е грубо осакатяване на идеята, изложена в книгата. Фройд прави разлика между желание и копнеж. Сънят може да бъде породен от желание, да кажем – да си вземеш изпит, а несъзнателният копнеж ще действа като стопаджия, който ще използва желанието, за да се вмъкне в съня. Изпитът е взет или не е, но следите от копнежа са в стаята, в която сме, във вратовръзката, която носи изпитващият, в звуците на заден план. Тези привидно маловажни елементи ни позволяват да проследим неосъзнатия материал. Фройд показва централното място, което заемат сексуалността и насилието в нашия душевен свят. Писатели и поети винаги са знаели за тъмната страна на душата, но той я разшифрова. Неговата книга за сънища показва как тези мисли излизат напред и се кодират, как се изкривяват и цензурират, и как се формират и изграждат в езика.
Опасността, която се крие в книгата, е забелязана бързо и от самия Фройд – читателите щели да бъдат подведени да поемат по безплодния път на търсене на скрита символика. Цялата му последваща работа по сънищата е опит да се поправи този недостатък.
Бог и Библията
Безспорно книгата, променила света най-драстично, е Библията. Тя би трябвало да оглавява всяка подобна класация, защото е най-продаваната и най-четената книга на всички времена в света с около 2000 милиона копия в печат. Тя е завършена в своята цялост преди близо 2000 години и до днес е най-добре запазената литературна работа от древността, с над 24 000 древни ръкописа на Новия завет, открити до момента (за сравнение, втората най-добре запазена литературна творба от древността, Омировата „Илиада“, е със само 643 запазени ръкописа, открити до този момент). Печатарската преса не е била изобретена до 1450 г., но съществуват написани на ръка копия на Стария завет, датиращи от 200 г. пр. Хр. Забележителното е, че тези древни ръкописи са почти идентични с Библията, която четем днес.
А тя представлява феноменален запис на историята, състояща се от 66 книги, написани през около 1600 години, от най-малко 40 различни автора. Старият завет съдържа 39 книги, написани 1500-400 г. пр. Хр, а Новият завет съдържа 27 книги, написани около 40-90 г. сл. Хр. Еврейската Библия (Тенах) е същата като християнския Стар завет, с изключение на подредбата на книгите. Оригиналният Стар завет е написан основно на иврит, с малко арамейски, а оригиналният Нов завет е написан на гръцки. За милиарди вярващи в продължение на хилядолетия Библията е Божието слово. Няма друга свещена книга, която дори малко да се доближава до Библията в размер на доказателства в подкрепа на нейната достоверност, автентичност и божествено авторство.
Както писах и по-горе, има безкрайно много класации и също толкова безкрайно много предложения за книги, повлияли в по-голяма или по-малка степен на света. Книгите, които избрах, може и да не са тези, които бихте избрали и вие, но нищо не ви спира да направите собствена класация. „Читателю, завиждам ти, че разгръщаш страниците на тази книга за пръв път“, пишеше в увода на едно от изданията на „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл, което прочетох преди години. Намерете своята книга, която да отговаря на това описание. Не е задължително да променя света, достатъчно е да докосне сърцето ви.
материал на Ива Йохан Ганчева
