Страхил Цветанов Минчев
е на 23 години, роден и израснал в София. Завършва средното си образование в 73. СОУ „Владислав Граматик“ с интензивно изучаване на немски език.
Какво те насочи към ИТ сферата?
От малък се интересувам от компютри и всякаква техника. Баща ми е хирург, който е изключително технически грамотен, с много хобита, като авиомоделизъм, автомобили, ИТ и др. Заради него още от малък (6-7-годишен) имах възможността да сглабям, разглабям, поправям и конфигурирам компютри и периферия. Негови приятели често оставяха компютри у нас заради някакъв проблем. С времето този интерес се разви още повече и бях решен и сигурен, че това е моята сфера, в която искам да се развивам.
Разкажи ни повече за твоето образование – как избра университета, трудна ли беше програмата, как протече обучението?
Избирането на университета беше малко на късмет. Братовчедка ми живее в близост до Франкфурт, беше в дошла в България заедно с нейния приятел, който е немец. Това се случи лятото преди 12. клас. Той, разбира се, подхвана темата за моето следване и с какво искам да се занимавам в бъдеще. Оказа, че той работи в болница в град Ханау (родният град на братя Грим) като системен администратор. Каза ми, че следващата година болницата ще сключи договор с DHBW (Duale Hochschule Baden Württemberg) Mannheim и ще предлагат дуална форма на обучение Приложна информатика. Това означава, че в един семестър е 6 месеца три прекарваш в университета с интензивна програма и изпити и три в болницата където практикуваш наученото и решаваш казуси, които са релевантни към програмата на обучение.
В средата на 12 клас вече подготвях документите си за кандидатстване там, трябваше да напиша мотивационно писмо, CV, да направя преди това няколко практики и да изпратя всички документи. След месец ме потърсиха, отидох на интервю в клиниката, харесаха ме заради добрия ми немски, техническите познания и успехът ми, който беше отличен, и реших, че това е оптималният вариант за мен (а и защото ще получавам заплата от 850 евро, което ще е достатъчно, за да се издържам сам).
За мен програмата и обстановката беше доста тежка поради няколко фактора:
- Немците изучават по-задълбочено математика в училище, която се очаква да знаеш в университета (т.е. трябваше да наваксам с материал);
- Езиковата бариера, която основно с проявяваше в разговорите ми със състудентите (заради жаргона и различните провинции в които са родени). Някои от лекторите също имаха много сложен за разбиране немски акцент;
- Бях единственият чужденец в цялата група – това от една страна, звучи ок, но от друга не е. Немците са доста лицемерни и в някой се долавят и нотки на ксенофобия: защо аз като българин съм отишъл там? (за да им крада хляба);
- Бях все още дезориентиран – доста време загубих в това, да менажирам правилно времето и ресурсите, с които разполагам.
Това, което ме отказа от този университет, беше, че квотата на провалящите се беше прекалено висока, към края на третия семестър бяхме останали десетина човека. Всичките ми приятели ги скъсаха, защото имаш право да се явиш 2 пъти на изпит (Третият път е устен и се допуска само ако имаш един невзет изпит за семестъра.) и нямаш право да „влачиш“. Отчаях се и защото професорите често ме питаха откъде съм заради акцента. Скъсаха ме в третия семестър на една от висшите математики 2 пъти и мотивацията ми падна тотално, явих се на устния изпит, където атмосферата беше отново доста ксенофобска, и не се справих.
Имал си възможността да сравниш обучението в България и в Германия. Какви са основните разлики и кое би препоръчал повече?
След като ме скъсаха в Германия, разучих какви са възможностите в други университети и в Германия, и в България. Със сигурност бях решен да продължа да бъда независим (тоест, да съчетавам работа с учене). Реших, че ще пробвам в България, записах се с в НБУ, преподавах немски език няколко месеца, за да изкарвам пари, ходих и на една академия, организирана от HPE, където след време ме харесаха и започнах работа на пълен работен ден. Явявах се на изпити, но с времето заразях тотално университета. Със сигурност мога да кажа, че поне НБУ предлагат добра база, грамотни, млади професори и добра форма на обучение. Аз за себе си успях да науча основите, които са ми нужни в бранша, а останалото го научих сам чрез онлайн академии и казуси на работното място. В днешно време в IT индустрията все по-рядко се изисква завършено висше образование.
Вече имаш кариера във водеща ИТ компания. Какво включват основните ти задължения и в какво намираш най-голямо удовлетворение?
В SoftServe съм от около месец и половина, все още не участвам в проект, а уча, за да изкарам един сертификат на Google. В предишната ми фирма (ITGix) имам доста повече какво да разкажа. Аз бях първият нает служител (изключвам учредителите), след 2 години вече бяхме 15 човека. Имаше много работа и чести командировки. Те ме използваха основно заради немския ми език. Участвах в два проекта в Германия като IT консултант, успях да натрупам доста контакти и да работя с много успешни IT специалисти там. За 2 години работа в тази фирма изградих много познания, защото винаги ме надценяваха и ми даваха задачи, които са доста сложни. Основните ми задължения като DevOps инженер включват: програмиране, дизайн на IT инфраструктура, автоматизиране на процеси и изключването на човешките грешки от тях, миграции към облачни услуги и т.н.
Какви са бъдещите ти професионални планове?
Наскоро отворих собствена фирма с идеята да се опитам да работя като независим IT консултант в чужбина. За момента изчаквам да натрупам още малко увереност и знания, за да започна сам. Това ми е и планът: в рамките на 1-2 години да работя сам за себе си по проекти в чужбина, но с опцията да съм максимум 2-3 дена при клиента, а през останалото време в България.
Интервю на Милена Узунова
